№ 11764
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110139759 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 26 октомври 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 39759 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 23985/07.07.2021г. на
СРС, подадена от „**********“ АД срещу К. О. Х. във връзка със Заповед за
изпълнение от 07.02.2021г., издадена по ч.гр.д. № 688/2021г. на СРС.
Ищецът „**********“ АД чрез юрк. Е.П. е предявил срещу К. О. Х.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника, че същият дължи на „**********“ АД във
връзка с водоснабдяването на имот в град София, ж.к. "***********", бл. 11,
магазин № 3, сумите както следва:
1523,54 лева - главница за доставена вода и ВиК услуги за периода
19.03.2019г.-18.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(07.01.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
171,98 лева - лихва за забава за периода 19.04.2019г.-18.09.2020г.;
Водоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника
съществуват трайни фактически отношения и облигационно отношение за
предоставяне на водоснабдително-канализационни услуги по силата на чл. 8
НУРПППВКС и въз основа на Общи условия, които били публикувани в
интернет и публично известни. Ответникът имал качеството на потребител на
ВиК услуги за процесния имот, като за процесния период той не заплатил в
срок дължимите суми. За насрочените по делото публични съдебни заседания
не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. О. Х. не се е възползвал от
възможността да подаде отговор на исковата молба. В насрочените по делото
публични съдебни заседания не се явява, като се представлява или от баща си
Огнян Х., или от адв. Ралица Рачева - АК-София. Предявените искове се
оспорват, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за
решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено
решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва
при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги между него и
ответника, по силата на което е доставил съответните ВиК услуги, тяхното
2
количество и стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска за лихви в тежест на ищеца е да установи
наличието на падежирало парично вземане и продължителността на забавата.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдително-
канализационните услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора на същите и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С
общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при
неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води,
редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или закриване на
партида, включително и служебно от оператора. Общите условия
задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и
най-малко в един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп
до тях. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор
заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в
писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок
от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия
(чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС, потребители на ВиК
услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води,
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
От страна на ищеца не се доказа пълно и главно, че ответникът е бил
собственик или носител на вещно право на/върху водоснабдения имот през
процесния период. Действително по делото по инициатива на ищеца е
3
представена информация от Столичната община - Дирекция "Общински
приходи", че за имота - магазин в град София, ж.к. "***********" бл. 11, от
К. О. Х. има подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от 29.08.2006г. Само тази
справка обаче не е достатъчна да установи наличието на притежавани от
ищеца права върху имота, доколкото не е представена самата декларация,
която да бъде ценена като изявление на страна по делото в нейна вреда, нито
става ясно какви точно права върху имота са декларирани.
Липсата на установено чрез пълно и главно доказване право на
собственост или вещно право на ползване, а оттам и на облигационно
отношение за доставка на ВиК услуги за процесния период само по себе си е
достатъчно основание за извод за неоснователност на предявените искове и
оттам за тяхното отхвърляне, като обсъждането на останалите събрани по
делото доказателства се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ответникът, който своевременно е заявил
претенция в тази насока за адвокатски хонорар от 300,00 лева, като е
представен и списък по чл. 80 ГПК. Въпреки това съдът намира, че в полза на
ответника разноски не следва да се присъждат. Съгласно ТР 6/2012-2013-
ОСГТК, т. 1, само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. Видно от представения на л. 73 договор, ответникът е
възложил правната си защита по делото на еднолично адвокатско дружество
"Валентин Тодоров". Уговорен е хонорар от 350,00 лева, платим по банков
път, като изрично в договора е посочено, че клиентът дава право на
представител на адвокатското съдружие да внесе дължимото адвокатско
възнаграждение по банковата сметка на същото с цел избягване на
начисляването на банкови такси. Видно от представената на л. 74 от делото
разписка, Валентин Весков Тодоров е внесъл като наредител хонорар по
делото в размер на 300,00 лева по банковата сметка, за което е събрана и
такса от 4,07 лева. Както съдът нееднократно е имал възможност да отбележи
по повод подобна практика за "плащане" на адвокатския хонорар, липсва
каквото и да е основание да се приеме, че той реално е заплатен от ищеца, тъй
като фактически е налице внасяне на сума от адвокат в адвокатското
съдружие/дружество в сметка на същото. Стига се практически до положение,
при което адвокатът сам заплаща собствения си хонорар. Действително
съществува възможност трето за делото лице, дори и адвокат на страна по
него, да заплати разноски по делото, които в последствие да бъдат присъдени
в полза на страната, от името на която те са сторени. Вътрешните отношения
между заплатилия сумата и страната ще се уредят допълнително помежду им.
В случая става дума обаче само за тези разноски, които са насочени към
обезпечаване на образуването и хода на делото и събирането на доказателства
по него – държавни такси, депозити за експертизи и свидетели и т.н. Когато
адвокатът сам заплати собствения си хонорар, като го внесе по сметка на
съдружието/дружеството, в което участва, реално е налице оказана безплатна
адвокатска помощ на доверителя. За подобни случаи законодателят е
предвидил специален ред за определяне и присъждане на евентуално
възнаграждение на адвоката – 38 ЗАдв, при това само при изрична уговорка
4
за безплатна адвокатска помощ и своевременно заявено искане по делото в
тази насока. Такива по производството не са налице. В подкрепа на горното е
и практиката на Софийския градски съд - Определение № 6263/23.04.2020г.
по ч.гр.д. № 2595/2020г. на СГС, ГО, ІІІ-В състав. Описаната ситуация е
житейски неприемлива и юридически необоснована, тъй като процесуалният
представител на страната практически заплаща сам на себе си
възнаграждение, след което претендира възстановяването на това
възнаграждение от другата страна по делото. Затова подобно искане по
своето естество съставлява и злоупотреба с процесуални права (така изрично
Определение № 267099/16.04.2021г. по ч.гр.д. № 3672/2021г. на СГС, ГО, ІІ-Д
възз.с-в.). Не бива да се пропуска и обстоятелството, че, въпреки че в
договора е посочена специална цел на усложненото плащане на хонорар, а
именно - избягване на заплащането на банкови такси, такива все пак са
заплатени - 4,07 лева, видно от вносната бележка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "**********" АД, ЕИК *********, със
седалище в град София, бул. "***********" № 159, ет. 2 и 3, срещу К. О. Х.,
ЕГН **********, от град София, ж.к. "*********", бл. 53, вх. Г, ет. 7, ап. 87,
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника, че същият дължи на „**********“ АД във
връзка с водоснабдяването на имот в град София, ж.к. "***********", бл. 11,
магазин № 3, сумите както следва:
1523,54 лева - главница за доставена вода и ВиК услуги за периода
19.03.2019г.-18.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(07.01.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
171,98 лева - лихва за забава за периода 19.04.2019г.-18.09.2020г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5