О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……..02.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 20.02.2018 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Митева
търговско дело № 1066 по описа за 2017 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 248 ГПК.
Разглеждането на
спора е приключено с решение №6/04.01.2018г,
като съдът разгледал и отхвърлил иск за
откриване на производство по несъстоятелност, като е възложил разноски на
ищеца, предявил неоснователен иск срещу
"ТЕВА "ООД.
Видно от уточнение
вх. № 2032/22.01.18г, ищецът «НОРМА»ООД е заявил във въззивната си жалба
(депозирана с вх.№ 1002/11.01.2018 г.) искане за изменение на решението в
частта за присъждане на разноските. Молителят твърди, че съдът неправилно е
преценил предпоставките за определяне на разноски, като не е отчел, че към
момента на предявяване на иска присъденото в полза на ищеца вземане не е било
платено и че само по-късното му плащане от длъжника е изключило и интереса на
кредитора от воденето на иска. Сочи, мче при
отпадането на легитимацията на ищеца производството е следвало да бъде
прекратено и съответно не би била породена отговорност за отхвърлен иск.
Позовава се на заплатени от него разноски за неизготвена експертиза, които не
са били отчетени от съда при произнасяне на решението. Моли да бъде изменено произнасянето, като
съдът отмени присъждането на разноски в полза на ответника.
Насрещната страна срещу "ТЕВА "ООД е пропуснала за заяви
отговор по тази молба в срока по чл. 248 ал.2 ГПК, изтекъл на 09.02.2018г.
Молбата е
допустима, подадена е в срока по чл.248,
ал.1 ГПК ( считано от първоначалното заявяване на искането във въззивна жалба) от
заинтересована страна. Самият молител не е представил отделен списък по чл. 80 ГПК, за което е бил поканен в
подготвително заседание по реда на чл. 7 ГПК (л. 160 ) поради което искането му
следва да се приеме за допустимо само като оспорване на възложените му разходи,
но не и за изменение с присъждане на суми в негова полза ( т.8 от ТР 6-2012 ОСГТК на ВКС).
При извършената
проверка на произнасянето си по разноските съдът намира молбата за
неоснователна.
На първо място, както
изрично е указал вече в мотивите си при разглеждане на иска, допустимостта на
молбата на кредитора за откриване на производство се извежда от твърденията за
неудовлетворено вземане, докато
доказването на тези твърдения е от значение за материално правната му
легитимация като предпоставка за
разглеждане на финансовото състояние на предприятието на ответника. Като е
провел успешно насрещно доказване на възражението си за погасяване на дълга,
ответникът е упражнил именно защита по същество и съответно претенцията е
отхвърлена поради отричане на правото на ищеца, а не поради отпадане на
интереса му от водене на иск.
На второ място, не
е налице недобросъвестно поведение на ответника, което да обосновава завеждане
на основателен иск спрямо него. Напротив, както е установено в хода на
съдебното дирене, длъжникът е удовлетворил в индивидуалното изпълнително
производство кредитора си в цялост без да е застрашил интересите му в хипотеза
на спрени плащания. За целите на производството по несъстоятелност, каквото
ищецът е искал да започне спрямо своя длъжник, от значение не е само факта на
единично неплатено присъдено вземане, което може и да е съществувало към
предявяване на молбата на кредитора, но обективното състояние на предприятието,
изключващо възможност за плащането му. Самото пълно удовлетворяване на ищеца
като взискател в хода на настоящия процес( включително с компенсация за забава
и разноски по изпълнението) опровергава твърденията за толкова влошено
финансово състояние. Съответно и съдът не намира каквото и да било основание в
поведението на ответника, което да е провокирало нуждата за ищеца да предприема
именно защита по реда на универсално принудително изпълнение, преди да приложи
способите по вече започнат индивидуален изпълнителен процес.
Позоваването на внесените
от ищеца разноски няма никаква връзка с компенсирането на разходите на
ответника. Неусвоеният депозит подлежи на възстановяване на вносителя, но
такова искане не е отправено от страната до компетентния съд.
Като отчита, че
вече е изложил своите съображения по определянето на размера на направените от
ответника разходи и липсата на основание за друго разпределяне на отговорността
за неоснователно започнат съдебен процес, съдът намира молбата за изменение на
решението в частта за определяне на разноските за неоснователна.
По тези съображения
и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 248 ал.1 ГПК искане за изменение на решение
№6/04.01.2018г, в частта за присъждане на разноски, предявено от ищецът
«НОРМА»ООД в уточнение вх. № 2032/22.01.18г към
въззивна жалба (депозирана с вх.№ 1002/11.01.2018 г.).
Определението
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от
връчването му на насрещните страни, по арг. от чл. 248 ал.3 ГПК.
ПРЕПИС да се връчи
на ищеца и на пълномощника на ответника, с указанията в образец № 9 от
НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: