Определение по дело №425/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. чл.317 от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена М. Н. С., представляван от процесуалния си представител, против решение № 119/29.09.2014 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г. д. № 254 по описа за 2014 г. на същия съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените в обективно кумулативно съединение искове против „В.” О., Г. К., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца М. Н. С. от заеманата в ответното дружество длъжност “водопроводчик външно В.”, за възстановяването му на предишната работа, както и за заплащане на сумата 2 760 лв. - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за максималния 6-месечен срок. Ищецът е осъден да заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението се обжалва като неправилно с твърдения за необоснованост и нарушение на материалния закон. Във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е извършил задължителния съдебен контрол върху законността на процесното уволнение, с оглед на което бил неправилен и изводът, че ответникът е доказал възложената му с доклада по делото законност на същото. Навежда се довод, че в подбора не били включени всички негови участници, по-конкретно - 18 броя длъжности „водопроводчик - А”, които били идентични на длъжността „водопроводчик външно В.”. Освен това, в длъжностната характеристика на длъжността „водопроводчик външно В.” били включени функции, сходни с предвидените за длъжността „каналджия”. По тези съображения жалбоподателят счита, че подборът не е извършен в интерес на производството или службата. В жалбата се сочи също и че не било преценка по целесъобразност на работодателя дали в подбора следва да бъдат включени всички негови участници, а при определяне кръга на лицата, които да участват в подбора, трябвало да се изхожда от трудовите им функции, а не от наименованията на заеманите от тях длъжности. В тази връзка се навежда довод, че първоинстанционният съд (неправилно посочен в жалбата като въззивен) дори не е направил съпоставка между длъжностите „водопроводчик външно В.”, „водопроводчик аварийна група” и „каналджия”, за да прецени очевидното според жалбоподателя сходство в трудовите функции на посочените длъжности. Въззивникът излага и съображения, че съдът неправилно е преценил относимите показатели за оценка при извършването на подбора, а освен това работодателят не бил представил доказателства, въз основа на които да се извърши проверка как работи всеки един от включените в подбора работници, с оглед на което не можело да се установи въз основа на какви конкретно доказани факти съдът е стигнал до извода за съответствие на поставените от комисията по подбора оценки с качествата и квалификацията на оценяваните работници. Сочи се, че след като не било представено нито едно доказателство, въз основа на което да бъде установено защо се поставяли ниски оценки, то единственият извод бил за незаконосъобразност на осъществения подбор. По изложените съображения въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез упълномощения си процесуален представител.

Въззиваемият „В.” О. - Г. К. оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който излага подробни съображения по съществото на жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител, поддържа становището си, изразено в отговора и развито в представена писмена защита. Разноски за въззивната инстанция се претендират с представената писмена защита.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи, както и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран от М. Н. С. с предявени против „В.” О., Г. К., обективно кумулативно съединени искове с правно основание, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на същия на заеманата преди уволнението длъжност – „водопроводчик външно В.” във „В.” О., Г. К.; и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2 760 лв. за оставане без работа поради уволнението за период от шест месеца.

В исковата молба ищецът е въвел доводи за незаконност на извършеното уволнение, изразяващи се в това, че във връчената му заповед за прекратяване на трудовото правоотношение липсвали мотиви, от които да е ясно защо е прекратен трудовият договор именно с него, както и че процедурата по направения подбор по чл. 329 от КТ била незаконосъобразна, като проведена в нарушение на материалните и процесуални изисквания на закона. В хода на устните състезания, проведени в откритото съдебно заседание на 15.09.2014 г., ищецът, чрез процесуалния си представител, е представил писмено становище, в което допълнително е навел следните доводи за незаконност на процесното уволнение: че не участвали при извършване на подбора всички работници, посочени в щатното разписание, чиито длъжности включвали изпълнението на сходни трудови функции – „водопроводчик - А” и „каналджия”, поради което подборът не бил извършен в интерес на производството или службата; освен това, че неправилно при определяне на показателите за оценка и тяхната тежест най-много точки се давали за образователна степен, каквато не се изисквала за длъжността, заемана от участващите в подбора работници, както и че липсвало съответствие между оценяваната от комисията образователна степен със законово въведения критерий „по-висока квалификация”, тъй като квалификацията следвало да бъде относима към спецификата на извършваната работа; че при определяне на показателите за оценка липсвал единият от двата кумулативно изискуеми критерии за провеждане на подбор, а именно – ниво на изпълнение на работата; че във формуляра за оценка на ищеца не били посочени никакви конкретни обстоятелства (извън образователна степен, стаж и професионален опит) относно квалификацията и нивото на справяне с работата на работника, въз основа на които комисията да е формирала оценката му, по-конкретно се оспорват поставените от комисията точки по показателите „взаимоотношения с колеги, граждани”, „умения за работа в екип”, „инициативност, лоялност, бърза и лесна адаптация в работна среда”.

При тези обстоятелства настоящата инстанция намира иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за неоснователен по следните съображения:

С иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът още в исковата молба следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя. Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд могат да обсъждат и разглеждат твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред, а именно – с исковата молба. Освен това, решението по иск за признаване на уволнението за незаконно не може да се основе на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са изрично посочени от ищеца като такива. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 253/18.05.2011 г. по Г. д. № 1919/2010 г., по описа на IV г. о. и решение № 149/13.06.2012 г. по Г. д. № 475/2011 г., IV г. о.

Предвид гореизложеното се явяват преклудирани всички конкретни наведени от ищеца доводи за незаконност на процесното уволнение в представеното едва в хода на устните състезания, повечето от които са преповторени и във въззивната жалба, поради което и съдът не следва да ги обсъжда и разглежда. По тези съображения единствените въведени като предмет на делото по надлежния ред твърдения на ищеца, с които същият оспорва уволнението, се свеждат до това, че в уволнителната заповед нямало мотиви защо се прекратява именно неговото правоотношение с ответното дружество. Така визираният довод е неоснователен, тъй като в процесната уволнителна заповед, представляваща акт за прекратяване № 10/15.05.2014 г., издаден от инж. К. С.В., предстаÔляваща „В.” О., Г. К., изрично е записано, че договорът се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ във връзка със съкращаване на длъжността „водопроводчик външно В.” и след извършен по реда на чл. 329, ал. 1 от КТ подбор. Посоченото съдържание на уволнителната заповед е напълно достатъчно и не обуславя по никакъв начин извод за незаконосъобразност на същата, тъй като не е необходимо заповедта да съдържа каквато и да било допълнителна обосновка по повод прекратяването на трудовото правоотношение с работника или служителя на конкретното уволнително основание, при все че ясно е индивидуализирано както самото трудово правоотношение, така и основанието за неговото прекратяване.

На следващо място, следва да се посочи, че твърдението в исковата молба, че процедурата по направения подбор по чл. 329 от КТ е незаконосъобразна, като проведена в нарушение на материалните и процесуални изисквания на закона, без да се визира конкретно в какво се изразява това нарушение, не съставлява по съществото си довод за незаконност на уволнението, по който съдът следва да се произнесе, тъй като в това изявление не се съдържат каквито и да било твърдения за конкретни факти. А що се отнася до впоследствие наведените от ищеца в писменото становище доводи за незаконност на процесното уволнение, както вече се посочи, същите се явяват преклудирани.

Предвид изложеното дотук и съобразно въведения от ищеца предмет на делото с оглед изложените от него с исковата молба доводи за незаконност на атакуваното уволнение, процесната уволнителна заповед се явява законосъобразна, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ – неоснователни. По тези съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Момчилградския районен съд – потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на въззиваемата страна се дължат разноски за въззивното производство, но съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани поради липсата на изрично и своевременно искане, направено до приключване на устните състезания пред въззивния съд. Искане за присъждане на разноски е направено, но едва с писмената защита и след приключване на устните състезания, поради което такива не се дължат, в който смисъл е и т.11 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 17.10.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК.

Така мотивиран, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/29.09.2014 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г. д. № 254 по описа за 2014 г. на същия съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок, считано от 28.11.2014 г. на основание чл. 315, ал. 2 във вр. с чл. 317 от ГПК.

Председател:

Членове:1. 2.