Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260069 03.11.2020г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
пети октомври през две хиляди и двадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 2059 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
В законоустановения едномесечен срок по чл.415,ал,4 ГПК и на основание чл.422,ал.1 ГПК се предявява установителен иск за
съществуване на вземанията на „Банка ДСК" ЕАД по издадената Заповед №965
за изпълнение на парично задължение по ЧЛ.410 ГПК по ЧГД N9l735/20l9r по описа на PC гр,
Димитровград срещу М.М.С. с ЕГН ********** *** с претендирай размер на
вземането по посочената заповед, както следва: сумата от 4340 лв, главница.
С подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на „Банка ДСК" ЕАД банката в качеството си на
заявител е поискала от PC Димитровград
издаването на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК срещу М.М.С. с
ЕГН ********** в качеството и на установен наследник на кредитополучателя П.Н.С.с
ЕГН ********** за сумата от 4340лева главница. Заявлението за издаване на
заповедта е подадено и срещу Д.П.Н.в качеството и на поръчител по сключения
Договор за поръчителство от 18.01,2008г.,обезпечаващ Договор за кредит за
текущо потребление от 18,01.2008г.
Основание за издаване на изпълнителното основание е
връщане на дължими суми, произтичащи от сключения с кредитополучателя П.Н.С.с
ЕГН ********** Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2008г. и от
сключения с поръчителя договор за поръчителство. По подаденото заявление е
образувано ЧГД №1735/2019г по описа на PC гр.
Димитровград.
С разпореждане на съдебния състав от
17.10.2019г по ЧГД 1735/2019Г е уважено заявлението на банката и е разпоредено
издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
силата на която са осъдени лицата М.М.С.-наследник на кредитополучателя Петър
Наков Спасов, и Д.П.Н.като поръчител да заплатят солидарно на „Банка ДСК"
ЕАД сумата от 4340лева главница, като съдът е присъдил в полза на
банката-заявител и направените съдебни разноски по заповедното производство в
размер на 86,80лв платена държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съдът е присъдил и законната лихва върху сумата от 4340лева от
15.10.2019г до изплащане на вземането, без да е поискано от банката заявител,
като „Банка ДСК"ЕАД подаде молба по чл.247,ал,1 ГПК за поправка на
допуснатата грешка.
В срока по чл.414,ал.2 ГПК ответникът М.М.С. е подал
възражение срещу издадената Заповед. По кредитната сметка не е постъпило
извънсъдебно плащане за погасяване на дълга, поради което за „Банка ДСК"
ЕАД е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск срещу
М.М.С. за наличие на вземания на банката в размерите, посочени в Заповедта.
По отношение на другото задължено лице Д.П.Н.: лицето също
е подало възражение, но банката не е упражнила правото си на иск по чл.422 ГПК.
С договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2008г
„Банка ДСК" ЕАД е предоставила на П.Н.С.с ЕГН ********** с постоянен адрес
*** N^14,вx.Б,eт.l,aп.З кредит за текущо потребление в размер на 9 000лв /девет
хиляди лева/ със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Кредитът е усвоен чрез разплащателна сметка на кредитополучателя П.Н.С.BG82STSA93000011098906
и се отчита по кредитна сметка №15041037, Кредитът е
усвоен на 18.01.2008г, видно от приложеното извлечение от същата сметка за дата
18.01.2008г. За предоставения кредит кредитополучателят се е задължил да
заплаща лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е в размер
на 12,70% съгласно чл.6 от Договора. Кредитополучателят П.Н.С.е починал на
15.02.2015г .След смъртта на кредитополучателя П.Н.С./поч. на 15.02.2015г/
кредитът не е обслужван и са натрупани забави по месечните вноски. Последното
плащане е на 17.02.2015г- частично платена вноска от наличността по
обслужващата сметка в размер на 114,47лева. След тази дата не е плащано по
кредита,
„Банка ДСК" ЕАД е предприела действия по издирване на
наследниците и уведомяването им за наличието на задължение, като е завела
производство по чл.51 ЗН пред PC Димитровград-
ЧГД №1173/2015г, в което са призовани наследниците на починалия: съпругата М.С.
,дъщерята Даниела Накова и синът Николай Наков. В съдебно заседание лицата чрез
техен пълномощник представят удостоверения за вписани откази от наследството от
страна на Даниела Накова и Николай Наков и определение на PC Димитровград по ЧГД №521/2015г за заведено производство от
съпругата и настоящ ответник М.С. за приемане на наследството по опис. Съгласно представените удостоверения с изх.№751/06.03.2015г
и с изх.№753/06.03.2015г на PC Димитровград
Д.П.Н.и Н.П.Н.са се отказали от наследството на починалия си баща П.Н.С.с
откази, вписани в особената книга на PC Димитровград
под №9/06.03.2015г,Съпругата М.М.С. е приела наследството на починалия си
съпруг П.Н.С.по опис съгласно чл.60 и сл. ЗН. Съгласно приложеното Определение
№872/30.10.2015г по ЧГД №521/2015г на PC Димитровград
съдът е допуснал приемане на останалото след смъртта на починалия П.Н.С.по
извършения опис на наследствени недвижими и движими вещи, формиращи актива на
наследството и посочени от молителя М.С., и с приета оценка на останалото
наследство в общ размер на 4340лева,
На 18.01.2018г. се твърди, че е настъпил крайният падеж на задължението, поради което
„Банка ДСК" ЕАД е отнесла кредита в изискуемост.
„Банка ДСК" ЕАД е изпълнила задължението си на
добросъвестен търговец и с покана- уведомление с изх.№0952/19,04,2018г,
отправена до М.М.С., с която я е уведомила за размера на дължимата сума по
кредита-6889,25лева и за допусната забава, като е отправила покана към лицето
да погаси задължението в 7-дневен срок. Поканата е получена лично от адресата М.С.
на 2б,04,2018г, видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6400 006TYV J, но въпреки това постъпления по кредита от ответника М.С.
не са постъпвали.
Видно от приложения договор за кредит за текущо
потребление от 18.01.2008г П.Н.С.се е задължил да върне на „Банка ДСК" ЕАД
отпуснатия кредит, при договорените условия, срок и начин на погасяване.
Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн.ДВ
бр.53 от 30.06.200бг,отм./ в редакцията му към 01.01.2007г. Същият отговаря на
всички изисквания на чл.7 от закона, а именно:Договорът е сключен в писмена
форма, подписан е от страните, съдържа всички елементи-дата на сключване, вид
на кредита, пълна индивидуализация на кредитора и кредитополучателя, размер на
отпусната сума /чиста стойност на кредита/, цел на предоставянето /за текущо
потребление/, годишен процент на разходите, условията, при които ГПР се
променя/препраща към ОУ/, срок на издължаването, начин на усвояване и
погасяване, размер на договорната лихва. Кредитополучателят П.Н.С.е подписал и
Общите условия на „Банка ДСК" ЕАД за предоставяне на кредити за текущо
потребление, с което е заявил, че ги приема. ОУ които допълват сключения
договор за кредит в частите за усвояване, олихвяването, промяната на ГПР, погасяване,
задълженията на страните, обезпеченията, отговорности и санкции. Банката е
предоставила на кредитополучателя и погасителен план и извлечение от Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните , които са неразделна част от Договора за
кредит.
След смъртта на кредитополучателя настъпило
правоприемство и наследственото задължение на Петър Спасов по сключения Договор
за кредит е преминало по право в лицето на наследниците на кредитополучателя.
Съгласно Тълкувателно решение N2148
от 10.12.1986г
на ОСГК на ВС на НРБ при отказ от наследство ,заявен
от всички деца на наследодателя преживелият съпруг наследява със следващите
децата редове Към настоящия момент не бил установен наследствения дял на
приелата наследството съпруга М.М.С.. Не е ясно дали починалият
кредитополучател е оставил живи родители, братя и сестри, върху които е
преминало правото да наследяват починалия, както и в случай, че има наследници
от трети ред дали те са приели наследството.
Съгласно приложеното Определение №872/30.10.2015г на PC Димитровград по ЧГД Ng521/2015r ответникът М.М.С. е приела наследството на починалия
кредитополучател по извършения опис от вещо лице на останалото наследство,
което наследство включва недвижим имот в гр.Димитровград-1/2 идеална част от
СОС с идент.21052.1006.60.1.1, и движими вещи-1/2 идеална част от лек
автомобил, телевизор, шкаф, секции за вещи, кухненска маса и плот, готварска
печка на дърва и въглища, хладилник, кухненски шкаф,DVD. Останалото наследствено имущество е с приета оценка от
съда в размер на 4340лева. Това е и имущественият лимит на отговорността на
приелия по опис наследство.
С оглед на изложените фактически обстоятелства и правни доводи, молят съда/след допуснато
уточнение на петитума в исковата молба с протоколно определение от 20.7.20г./
да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника М.М.С. с ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Банка ДСК" ЕАД
в качеството си на наследник на кредитополучателя П.Н.С.по сключен с
кредитополучателя Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2008г и Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, сумата в общ размер
на 4340 лв., от която 4131.14 лева –главница за периода 17.2.15г. до
19.1.2018г., сумата 208.86 лева-законна лихва за периода от 4.5.18г. до
15.10.2019г. върху главницата от 4131.14 лева от общо дължимата законна лихва
за този период от 608.24 лева по издадената Заповед №965 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 17.10.2019г по ЧГД №1735/2019г на PC Димитровград.
Да се осъди ответника М.М.С. да заплати на „Банка
ДСК" ЕАД направените разноски в заповедното производство-86,80лв платена
държавна такса и да се присъдят в полза на „Банка ДСК" ЕАД юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство съгласно чл.78,ал.8 ГПК във връзка с
чл.2б НЗПП.
Претендира разноски, направени от „Банка ДСК"ЕАД по
настоящото производство, в това число юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда.Представя списък с разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез процесуален представител оспорва
изцяло по основание и размер предявените искове, като намира същите за
неоснователни и недоказани .Не оспорва, че съпругът й е страна по процесния
договор, че е усвоил сумата, че е плащал до м.2.2015 г. /когато починал/, че не
е плащала след това и че е единствен негов наследник, както и, че е приела
наследството му по опис.
Счита, че вземането е
погасено по давност, като с настоящето прави изрично възражение за
това.Евентуално на горното, счита, че не дължи тази сума, тъй като вече била
конституирана като длъжник по изп. д. 20158750400311 за вземане по изп. л. от
7.11.2011 г. издаден по чгд 1726/2011 г. на ДРС в полза на настоящия ищец за
задължения на покойния и съпруг като само главницата е в размер на 14189,07
лв., като общото задължение към 10.06.2015 г. е в размер на 26200,73 лв., а
отговорността й за задълженията на покойният й съпруг следвало да е до
стойността на описа. Предвид горното счита, че не дължи на всеки кредитор до 4340
лв., а това е максимума който би могла да дължи общо на всички кредитори.
Отделно от горното,
доколкото ищецът твърди, а тя не оспорва, че последното плащане е през 2.2015
г. и като се вземело предвид, че се претендира единствено главница, то намира
че максималния размер на дължимата главница не може да надвишава 3867,42 лв.
/съгласно погасителния план/.Оспорва твърдението, че представеното по делото
уведомление й е връчвано /че е било в полученото с известието писмо/ и че е
била поканена да плаща нещо.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта
на исковете.
Приложено е
ч.гр.д.№ 1735/2019г. по описа на ДРС, от което се установява следното:
По
заявление на «БАНКА ДСК» ЕАД е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжниците М.М.С.-наследник
на кредитополучателя Петър Наков Спасов, и Д.П.Н.като поръчител, да заплатят
солидарно на „Банка ДСК" ЕАД сумата от 4340лева главница, като съдът е
присъдил в полза на банката-заявител и направените съдебни разноски по заповедното
производство в размер на 86,80лв платена държавна такса и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение. В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта от длъжниците и на
заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1 ГПК . Исковата молба е подадена в
преклузивния срок по чл.415 ГПК само срещу длъжника М.М.С..
С уточняваща молба с вх. № 2456/2.3.2020
г., ищецът твърди, че претендираната
сума от 4340 лева, описана като главница в подаденото заявление по чл. 410 ГПК,
включва сумата 4131.14 лева –главница за периода 17.2.15г. до
19.1.2018г., сумата 208.86 лева-законна лихва за периода от 4.5.18г. до
15.10.2019г. върху главницата от 4131.14 лева от общо дължимата законна лихва
за този период от 608.24 лева по издадената Заповед №965 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 17.10.2019г по ЧГД №1735/2019г на PC Димитровград, която описва
и като претенция в настоящото исково производство.
Видно от приложеното ч.г.д.№1735/19г. по
описа на ДРС се установява, че съдът е издал Заповед № 965 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2019 г., поправена с Определение № 1397
от 6.12.2019 г., като изрично е посочил, че диспозитивът на
заповед за изпълнение на парично задължение №965 по ч.гр.д.№1735/19г. по описа
на Районен съд Димитровград, ДА СЕ ЧЕТЕ:„Разпорежда
длъжниците М.М.С.,
ЕГН: **********,***, в качеството на наследник на П.Н.С.и Д.П.Н., ЕГН: **********,***,
в качеството й на поръчител да заплатят солидарно на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” 19, чрез финансов
център гр. Стара Загора, бул. „Митрополит Методи Кусев“ № 8, ЕИК: *********,
представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов, сумата
4 340,00 /четири хиляди триста и четиридесет лева/ – главница по парично
задължение, дължимо на основание сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 18.01.2018 год., както и 86,80 /осемдесет и шест лева и 80 ст./
лева – ДТ и 150/сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича на основание Договор за
кредит за текущо потребление от 1 8.0 1 .2008г, „Банка ДСК" ЕАД като
кредитор е предоставила на Петър Наков Спасов, ЕГН ********** като
кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 9000 лева /двадесет
хиляди лева / със срок на издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата
на неговото усвояване. Кредитьт е напълно усвоен. Вземанията на „Банка
ДСК" ЕАД по Договора за кредит за текущо потребление от 1 8.0 1 .2008г с
Петьр Наков Спасов са обезпечени е договор за поръчителство от 1 8.0 1 .2008г,
еключен между „Банка ДСК" ЕАД и поръчителя Д.П.Н., ЕГН **********.
Кредитополучателят Петьр Наков Спасов, ЕГН **********, е починал на
15.02.2015г, като след неговата смърт плащанията по кредита са спрели и
кредитьт не е обслужван. Правото да наследят починалия кредитополучател Петьр
Наков Спасов е преминало към неговата съпруга М.М.С., ЕГН **********, Д.П.Н.-дъщеря
и Николай Петров Наков-син. Дъщерята Д.П.Н.и синът Н.П.Н.са се отказали от
наследството на починалия и са вписали своите откази в специалната книга по ЗН,
водена от РС Димитровград под .№9/06.0З.2015г. Съпругата М.М.С., ЕГН **********
е приела оставеното от Петьр Наков Спасов наследство по реда на чл.6l,ал.1 ЗН
по опис съгласно Определение №872/30.10.2015г на РС Димитровград по ЧГД
№521/2015г ,като стойността на описаното наследствено имущество възлиза на
4З40лева. С покана-уведомление с изх.№2890/7.11.2017г,получена лично от М.М.С.
на 14.11.2017г и с покана-уведомление с изх.№0952/19.04.2018г,получена лично от
М.М.С. на 26.04.2018г. „Банка ДСК" ЕАД е уведомила наследника М.М.С., ЕГН **********
за размера на дълга по кредита и е отправила покана към същата да заплати
задължението доброволно в 7-дневен срок. Плащания по кредита от наследника М.М.С.
не са постьпили. На 18.01.2018г. е настьпил крайният падеж на задължението по
отпуснатия кредит, поради което „Банка ДСК"ЕАД е наредила счетоводното
записване на кредитното задължение на наследника М.М.С. като изискуемо на краен
падеж на 18.01.2018г. и пристъпи към събирането му по принудителен законов ред.
Поради акцесорния характер на задължението на поръчителя ,с настьпването на
падежа на задължението на М.М.С.-единствен наследник на кредитополучателя Петьр
Наков Спасов, по право настъпва и падежа на задължението на поръчителя Д.П.Н..
При така установената фактическа
обстановка и при проверка допустимостта на претенцията, с оглед изложените от
ищеца твърдения, съдът намира следното:
Така заявената искова претенция е
недопустима.
Видно от издадената Заповед по
ч.гр.д. № 1735/2019 г. на ДРС, сумата 4 340,00 /четири хиляди
триста и четиридесет лева/ – главница по парично задължение, дължимо на
основание сключен Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2018 год., е присъдена в полза на ищеца. Нито
в заявлението, нито в заповедта е посочено, какво именно се включва в тази обща
сума. Това е уточнено едва в исковия процес, като след дадените указания от
съда, става ясно, че претендираната сума от 4340 лева, описана като главница в
подаденото заявление по чл. 410 ГПК, включва сумата 4131.14 лева –главница за периода 17.2.15г. до
19.1.2018г., сумата 208.86 лева-законна лихва за периода от 4.5.18г. до
15.10.2019г. върху главницата от 4131.14 лева от общо дължимата законна лихва
за този период от 608.24 лева.
Според съда, не е допустимо подобно
уточнение да са прави едва в исковия процес, тъй като тези обстоятелства е
следвало да бъдат заявени в заповедното производство. Постига се разминаване в
част от елементите на исковата претенция, което води до липса на съвпадение с
издадената заповед за изпълнение и оттам до недопустимост на настоящия процес.
Вместо да посочва общият размер на непогасените суми по кредита, заявителят е
следвало да посочи какъв е този на главницата, съответния период, за който се
претендира, както и размера на законната лихва и нейният период, която пък се
претендира само част от нея.
При евентуално установяване на
дължимост на сумата от 4131.14 лева -
главница, несъмнено сила на пресъдено нещо би била създадена само по отношение
на така заявения размер. Установените с решението по частичния иск общи
правопораждащи факти обаче, доколкото индивидуализират спорното право чрез
основанието и петитума на иска, се ползват със сила на пресъдено нещо и по иска
за останалата част от вземането. Както се сочи в исковия процес, последната
сума включва и законна лихва в конкретен размер за упоменат период. Не може да
се приеме, че съдът в исковия процес следва да разглежда и евентуална дължимост
на такава акцесорна претенция, тъй като не е сезиран с подобно искане.
Съдът счита, че горното обуславя
липса на идентичност между параметрите на заявените претенции в двете
производства. Фактът, че ищецът не е конкретизирал твърденията си в заповедното
производство и не е посочил какви точно отделни вземания има спрямо ответника,
от едно от които се претендира част, не може да се поправи чрез уточнения в
настоящия процес. Не е допустимо в исковото производство да се прави
конкретизация, която от своя страна да води до разминаване със заповедта, респ.
допълване на нови елементи към вече заявените. Не се споделя твърдението, че за
допустимостта на процеса е необходимо да е налице само съвпадение на
основанието на вземанията. За тази цел е нужно да е налице пълно припокриване
на твърденията и претенциите на ищеца, което в случая не се установява, тъй
като се привнасят нови елементи, за да се конкретизира искът, които е следвало
да бъдат изложени в заявлението по чл. 410 ГПК.
Искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното
производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка
както за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената
претенция. Условието за идентичността, означава, че следва да има пълно
припокриване на твърденията в заявлението и обстоятелствата, от които произтича
вземането, посочени изрично в заповедта за изпълнение и исковата молба по
основание, размер, период.
В настоящия случай, подобен
идентитет на твърденията и на основанието на иска не е налице, като очертаните
от ищеца параметри на претенцията не съвпадат с тези по заповедта. Тази
нередовност, би могла да бъде отстранена в исковия процес, но само чрез
заявяване на осъдителен иск, който няма да е обвързан от заповедта за
изпълнение. Такова искане за изменение вида на иска не е направено.
Предвид всичко изложено, съдът
приема, че поради констатираното съществено разминаване, предявеният иск е
недопустим, а разглеждането му по същество, би довело до липса на идентичност в
произнасянето на съда по заповедното и исковото производство.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният
лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на
случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410,
съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр.
с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване.
Ето защо следва да бъдат
обезсилена издадената по ч.гр.д.№ 1735/2019 г. на ДРС, Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 965/17.10.2019 г., поправена с Определение № 1397
от 6.12.2019 г.по ч.гр.д. № 1735/2019 г. по описа на ДРС.
Предвид изхода от
делото разноски на ищеца не следва да се присъждат.Ще следва ищецът да бъде
осъден за заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски,
но такива не се претендират.
Така мотивиран,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, поради недопустимост на исковете по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК от ГПК, предявени от
ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Московска” 19, чрез финансов център гр.
Стара Загора, бул. „Митрополит Методи Кусев“ № 8, ЕИК: *********,
представлявано от Д.Д.М. и Ю.Б.Г. срещу М.М.С., ЕГН: **********,***.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д.№ 1735/2019 г. на ДРС, Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 965/17.10.2019 г., поправена
с Определение № 1397 от 6.12.2019 г.по ч.гр.д. № 1735/2019 г. по описа на Районен
съд-Димитровград.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдебният
акт е обявен на 03.11.2020 г.
Секретар:
Д.Петрова