№ 27353
гр. София, 04.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110164483 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 207522/24.06.2024 г. от ответника „М.“ АД за изменение
на решение № 11261/11.06.2024 г. по гр. д. № 64483/2023 г. по описа на СРС, 48 състав в
частта за разноските. Излагат се съображения, че върху определеното с решението
адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д.
М. М., предоставил безплатна правна помощ на ищеца Д. Д. Г., не следва да се начислява
ДДС. Твърди се, че ДДС се начислява само върху възмездни сделки, съответно адвокатското
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. следва да е без ДДС, тъй като безвъзмездните стоки и
услуги не се облагат с ДДС, за което са изложени съображения и цитирана съдебна
практика. Моли се за изменение на решението и за присъждане на възнаграждение за
безплатна правна помощ без ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“, представлявано от управителя си Д. М., с доводи за неоснователност на молбата и
искане същата да бъде оставена без уважение.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в срок и от легитимирана страна, поради
което е допустимо.
Доколкото ответникът е навел оплаквания за неправилност на решението в частта
относно присъдените в полза на процесуалния представител на ищеца разноски, то и
допустимостта на искането не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
С постановеното по делото решение съдът е уважил предявените от Д. Д. Г. срещу
„М.“ АД установителен иск и осъдителен иск, като е присъдил на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от управителя си Д. М. сумата от 480 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно представителство по делото на
ищеца.
По делото се установява, че ищецът Д. Д. Г. е упълномощил Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от управителя на дружеството Д. М. М., както и лично
адв. Д. М. М., да го представлява пред всички съдилища на територията на Република
България. От представения договор за правна защита и съдействие (л. 69 от делото),
сключен между Д. Д. Г., като клиент, и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, като
адвокат, се установява, че адвокатското дружество се е задължило да извършва правна
1
защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба, във връзка
със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно
основание или обявяване на отделни клаузи за нищожни, включително и образуване на
изпълнително дело. Уговорено е, че правната помощ по договора се предоставя на клиента
безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. От справката, находяща се на л. 70 от делото, се
установява, че Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е регистрирано по ЗДДС.
Към размера на адвокатското възнаграждение съдът е добавил ДДС, като се е позовал
на актуална практика на ВКС относно дължимостта на ДДС в хипотезата на чл. 38 ЗАдв.
Действително, съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху
дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е
противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз
под № С-744/23, по което няма произнасяне. До произнасянето на СЕС настоящият съдебен
състав споделя именно цитираната в мотивите на решението съдебна практика за дължимост
на ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно върху определеното от
съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в
полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които
адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Трайна е съдебната
практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се
овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е. налице е услуга – обект на
облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на
безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не представлява безвъзмездна
услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС
доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (в този
смисъл още: решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. по описа на ВКС, I т. о.;
определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.,
определение № 8744/06.06.2024 г. по ч. гр. д. № 5209/2024 г.по описа на СГС, IV-Г въззивен
състав и др.).
В случая по делото е представено доказателство, че процесуалният представител е
регистриран по ЗДДС, а освен това по отношение на представянето на доказателства за
регистрация по ДДС съдебната практика приема, че се касае за общодостъпен публичен
регистър. С оглед на гореизложеното съдът намира, че молбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 207522/24.06.2024 г. на ответника „М.“
АД по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 11261/11.06.2024 г. по гр. д. № 64483/2023 г.
по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2