Решение по дело №381/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260664
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20215530100381
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                             19.07.2021  г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА             ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 7 юли                                                   2021 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

                                                      

Секретар: Анастасия Балабанова

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело 381 по описа за 2021 година.

 

 

         Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

         Ищците П.Я.У. и В.Н.Д. твърдят в исковата молба, че първият ищец притежава лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № СН 1994 АС и е в съпружеско съжителство с втория ищец. Твърдят също, че на 01.11.2019г. около 19,40ч. пътували по АМ „Тракия“ по посока изток, на участък 217 км, Община Ст.Загора, със скорост около 100км/ч, на включени къси светлини. Изведнъж от ляво пред тях със скок през мантинелата внезапно се появило някакво животно, което било доста едро. По-късно се установило, че животното е чакал. Ищецът У. нямал възможност на реагира, т.к. всичко се случи мигновено, единствено натиснал инстинктивно педала на спирачката, но ударът с животното вече бил неизбежен. След известно време спрял, с Д. излезли от автомобила и У. се обадил на тел.112. Пристигнали служители на „Пътна полиция”Ст.Загора и съставили протокол за ПТП, като вписали повредите в него. Пристигнали и служители на АПИ и с техника почистили пътното плътно, по което на голям участък имало кръв и размазани вътрешности на животното.

Ищците сочат, че на 04.11.2019г. бил извършен оглед на автомобила от лицензиран оценител и същият след една седмица представил експертно заключение, съгласно което стойността щетите, нанесени на автомобила в резултат на ПТП на 01.11.2019г. са 3520 лева.

Ищците сочат, че претърпели и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания в резултат на възникналото ПТП. Посетили психотерапевт и им били назначени две психотерапевтични консултации в резултат на преживяното от ПТП. За извършените консултации и терапия ищцата Д. заплатила 130 лева.

Ищците считат, че изложеното обуславя гражданската отговорност на ответника за причинените им вреди, който в основната си дейност трябва да подържа републиканската мрежа, да я обезопасява и да отстранява предпоставки за възникване на произшествия.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура” София да им заплати, както следва:

- на П.Я.У. сумата от 3520 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди;

- на В.Н.Д. сумата от 130 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди;

ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 01.11.2019 год. до окончателно изплащане. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който не  взема становище по същество на спора. Взема становище в писмени бележки.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

По делото не се спори и се установява от представения протокол за ПТП №1710440 от 01.11.2019г., че на 01.11.2019г. около 19,40ч. на автомагистрала „Тракия“ км 217 посока изток, е възникнало ПТП между лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № СН 1994 АС, собственост и управляван от П.Я.У. и животно – чакал.  Като причини и условия за ПТП в протокола е записано: „участник 1 /лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № СН 1994 АС/ при движението си направо блъска внезапно излязло диво животно – чакал и реализира ПТП с материални щети“. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му.

За установяване вида и стойността на причинените на автомобила вреди е представено експертно заключение от лицензиран оценител, което не е оспорено от ответника, съгласно което щетите възлизат на 3520 лв.

Представени са и фактура №129/22.11.2019г. на стойност 70лв. с получател В.Д. за проведена семейна консултация, фактура №128/22.11.2019г. на стойност 60 лв. с получател В.Д. за изготвяне на психологическо становище и Психологическо становище за В.Н.Д. и П.Я.У. от 22.11.2019г., съгласно което преживяванията  на паник атаки и повишена тревожност са следствие травматичното събитие /ПТП на 01.11.2019г. на АМ „Тракия“/

 По делото е представен и протокол от 02.12.2019г., съгласно който при извършена проверка на „Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистрала „Тракия“ от км 208+181 до км 229+286 /шифар 1008/ е констатирано, че за периода 01.11.2019г. до 30.11.2019г. няма констатирани липси и кражби.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищците не пострадали физически от инцидента с животното на АМ „Тракия“, но били много изплашени. Непоследствено след инцидента В.Н.Д. плачела, треперела, по-късно сънувала кошмари, стряскала се насън. Заедно с П.Я.У. посетили терапевт, за да се справят със стреса от преживяното. П.Я.У. също бил доста притеснен от произшествието, около три месеца след инцидента отказвал да шофира. Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели относно посочените обстоятелства, тъй като са непротиворечиви и отразяват преки впечатления.

В мотивите си въззивният съд приема, че съгласно прието Решение № 945 на МС от 2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, атомагистрала „Тракия" е част от републиканската пътна мрежа. В приложение № 1 към т.1 от цитираното Решение пътят София- Пловдив-Стара Загора-Ямбол-Бургас обозначен под № А-1 е включен в този списък като автомагистрала, като в „Обяснителна записка" след списъка се уточнява, че автомагистралите са пътища от най-висок клас и са предназначени за движение на автомобили с високи скорости, който не обслужва пряко прилежащата територия, не пресича пътища, железопътни и трамвайни линии и пешеходни пътеки и т.н. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1,т.1 от Закона за пътищата магистралата се управлява от „Агенция „Пътна инфраструктура", а в глава пета от същия закон, озаглавена „Изграждане, ремонт, поддържане и управление на пътната инфраструктура", съгл. чл.29, Агенцията и общините поддържат републиканските и общинските пътища съобразно транспортното им значение.

 В този смисъл, настоящият съдебен състав възприема изцяло доводите на ищците в исковата им молба, че именно посочения от тях ответник Агенция „Пътна инфраструктура"-София е изцяло отговорна за настъпване на произшествието, т.к. не е изпълнила задължението си по поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства по него. В настоящия случай в процесния пътен участък е попаднало неконтролируемо диво животно, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение, каквото е предназначението на този най-висок клас път. Освен това, задължение е на ответното дружество да контролира дейността и на тези, на които е възложила дейности по изпълнение на вменените й чрез законовите норми задължения, а именно Областно Пътно Управление Ст. Загора.

При установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Отговорността по  чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази отговорност възниква когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по  чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. Тоест отговорността по  чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа.

По делото не се спори, че пътят, при използването на който е настъпило пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, поради което в качеството на собственик следва да отговаря ответникът, в качеството на държавен орган, на който е възложено управлението на вещта – чл.19, ал.1, т.1 ЗП. Съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на противоправното бездействие на ответника, в процесния пътен участък е попаднало неконтролируемо диво животно, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение.

 Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за съпричиняване на щетите от страна на увредените. Съдът намира, че ищецът, управляващ МПС, не е имал възможност с действията си да предотврати настъпването на произшествието при навлизането в тъмната част на деня на чакала на платното. По делото не са ангажирани доказателства за поведение на увреденото лице, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

В случая пътят и неговите принадлежности в района на инцидента дори и да са били в изправно състояние, то безспорно причината за вредите е ударът в преминаващото диво животно /естествено с неизвестен конкретен собственик, следователно собственост на Държавата/, която чрез нейния централен орган в лицето на АПИ- София носи отговорността за последици от нерегламентираното присъствие и преминаване на диво животно през по принцип обезопасената магистрала в района на инцидента. В случая е без никакво фактическо и правно значение на кое конкретно място животното е проникнало в монтираната защитна оградна мрежа на магистралата и съответно кое длъжностно лице евентуално носи вина и отговорност за това. Следователно, съдът приема, че по делото е безспорно установена и доказана по несъмнен начин причинно- следствената връзка между претърпените от пострадалите имуществени и неимуществени вреди в резултат на това ПТП и общата вина на стопанина на вещта/пътя- магистрала/- ответника АПИ- София, ангажиран и задължен за поддръжка и обезопасяване на пътя. В този смисъл, в това  съдебно производство не е необходимо да се изследва въпроса за евентуалните действия и/или бездействия на конкретните длъжностни лица- служители на АПИ, отговорни за станалия инцидент с вещи- държавна собственост/магистралата и дивото животно/.

         При определянето на размера на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди, съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, евентуално допълнително влошаване състоянието на здравето/каквото в случая не е налице/, причинените физически и морални болки и страдания, техните степен, интензитет, продължителност, прогнозите за в бъдеще, икономическото състояние в страната към момента на увреждането и др. Съдът, като съобрази тези обстоятелства – фактът, че ищците /към момента на ПТП са на 25 години/, естеството на причинения им силен стрес – в тъмната част на денонощието да се сблъскат с чакал на участък от автомагистрала, което едва не им е коствало физически наранявания, и страх да шофират по тъмно и да избягват магистралата няколко месеца след инцидента, намери, че справедливо обезщетение за причинените и вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е сумата от 1000лв.  на всеки от ищците /в какъвто размер са предявените исковете/.

Следва да бъде осъден ответника ”Агенция пътна инфраструктура” да заплати на ищеца П.У. претендираната сума в размер на 3520 лева главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща стойността на разноските за възстановяване на автомобила, а на ищцата В.Н.Д. ответникът следва да заплати сумата от 130 лв. – разходи за лечение.

 

На осн.чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото от него разноски – общо в размер на 2076 лв. за всички съдебни инстанции .

 Водим от горните мотиви, съдът

 

  Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” СОФИЯ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония“ №3 да заплати на П.Я.У., ЕГН ********** *** сумата от 3520 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 01.11.2019г. на автомагистрала „Тракия“, км 217, между лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № СН 1994 АС, собственост и управляван от П.Я.У. и животно – чакал, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда 5.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” СОФИЯ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония“ №3 да заплати на В.Н.Д., ЕГН  **********,*** сумата от 130 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение, и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 01.11.2019г. на автомагистрала „Тракия“, км 217, между лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № СН 1994 АС, собственост и управляван от П.Я.У. и животно – чакал, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда 5.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” СОФИЯ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Македония №3 да заплати на П.Я.У., ЕГН ********** и В.Н.Д., ЕГН  **********,***  разноски за всички съдебни инстанции  в размер на 2076 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

        РАЙОНЕН  СЪДИЯ :