РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Брезник, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело
№ 20211710100217 по описа за 2021 година
Предявени са искове от “МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с ЕИК:********* срещу
К. Б. М. за установяване, че дължи на ищцовото дружество, сума по договор за кредит №
М*********/19.05.2020г. в размер на 1944.72лв., от която: сумата 748.63лв.- 7 бр. просрочени
вноски по главницата по кредита, които са били дължими за периода 20.09.2020г. до 20.03.2021г.;
сумата 1 130.51лв.- просрочена договорна възнаградителна лихва, дължима за периода 20.06.2020г.
– 20.03.2021г.; сумата 65.58лв.- лихва за забава за периода от 21.06.202г. до 29.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата по кредита, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
до изплащане на вземането. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в полза
на дружеството по ч. гр. д. № 115/2021 г. по описа на Районен съд – Брезник, като същата е
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК/чрез залепване на уведомление на постоянния и
настояща адрес: гр. Брезник, ул. „Велин Ваклинов“ № 3/. Ищцовото дружество обосновава
правния интерес от предявяване на иск с петитум да бъде признато за установено, че ответникът
дължи процесните суми. Претендират се разноски в исковото производство.
Ответника е получил препис от исковата молба, приложенията към същата и
разпореждането на съда на 25.10.2021 г. от назначения по делото особен представител- адв. Д.Х. от
АК – Перник и в рамките на указания едномесечен срок е подала писмен отговор по исковата
претенция, като по подробно изложени доводи оспорва иска по основание и размер, като заявява,
че липсват доказателства за уведомяване на ответника, че кредита е обявен за предсрочно
изискуем, счита договора за кредит за нищожен, поради накърняване на добрите нрави и
противоречие със закона. Счита договора за недействителен, като не е породил правно действие.
Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
1
предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване от ищеца по иска по чл. 124, ал.1, вр. чл. 415 ГПК е наличието на
валидно правоотношение между страните, от което произтича вземането му, за което е издадена
заповед за изпълнение и неговият размер.
Доказването на основанието и размера на вземането обуславя прехвърлянето на
доказателствената тежест върху ответника да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане
на задължението си в уговорения срок.
Безспорно по делото се установи, че между страните е налично валидно облигационно
правоотношение. На 19.05.2020г. ответникът КР. Б. М. е кандидатствал за целеви потребителски
кредит при „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД в резултат, на което между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № М*********/19.05.2020г. и на ответника е
предоставен паричен кредит за сумата от 3 500 лева за следните цели, посочени в чл.7 от договора,
а имено: 3500.00 лева - сума за погасяване на съществуващи задължения на ответника към „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, произтичащи от сключен между страните договор за
потребителски кредит № М***********/29.03.2020г., описан в чл. 7, б. „а" от договора за кредит и
съгласно искане от дата 19.05.2021 г. за пълно предсрочно погасяване, отправено от КР. Б. М. до
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД за погасяване на задължения по кредит №
М***********/29.03.2020г.
След усвояване на сумата от кредит № М*********/19.05.2020г за целта, за която е
сключен последния, Кредиторът „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е издал Удостоверение
за пълно погасяване на кредит към дата 19.05.2020г.
Съгласно чл. 11.4 от договора за кредит общият размер на задължението, което ответника
се е задължил да върне за срока на договора е в размер на 5551,99 лева, при лихвен процент на
заема: 41.00% /чл. 9 от договора/ и ГПР на заема: 49,67 % (чл. 10 от договора). Общодължимата
сума от ответника в края на периода сума в размер на 5551,99 лева включва по пера следните
компоненти: дължима главница по кредита - 3500.00 лева; 2051,99 лева - договорна
възнаградителна лихва, съгласно чл. 8 от договора.
Съгласно чл.11.6 от договора, ответника се задължава да върне получения паричен заем
/главница/, ведно с договорената възнаградителна лихва съобразно посочения в чл. 11.5
погасителен план.
Срокът, за който е предоставен потребителския кредит е 27 месеца, съгласно чл. 6 от
договора, като падежът за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно
погасителния план по чл. 11.5. от договора е 20.08.2022 г.
До на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът не е заплатил нито една от
уговорените по погасителен план месечни вноски. Така, длъжникът е в неизпълнение на
задължението с по чл. 18.2 от договора за заплащане на месечните вноски за погасяване на
кредита.
От приетото заключение на извършената по делото съдебно-икономическа експертиза с
вещо лице А. М. Б.- А., се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в счетоводната система на ищеца „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД не съществуват
счетоводни записи и първични документи, доказващи плащане по процесния кредит. Към
2
31.03.2021г. са просрочени 10 погасителни вноски, от които три включват само просрочена лихва,
а следващите седем от вноска № 4 до вноска № 10- просрочени вноски за главница и лихва. Към
31.03.2021г. на която дата ищецът е предявил Заявление за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, просрочените задължения на ответника КР. Б. М. към ищеца „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД по № М*********/19.05.2020г. възлизат: просрочена главница по
кредита 748.56 лева, просрочена договорна лихва 1 128.76лв. и законна лихва за забава 66.69лв.
или общо 1 944.01лева.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията,
съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма,
а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се сдържа
информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
По направените възражения от ответника:
На първо място, относно направените с отговора на исковата молба възражения за
необявена на ответника предсрочната изискуемост на главница по процесния кредит: Съдът
намира, че процесният кредит № М*********/19.05.2020 г. не е бил обявен за предсрочно
изискуем. Към момента кредитът е в просрочие и не са падежирали всички вноски, съгласно
погасителен план по кредита. Падежът на последна вноска, видно и от погасителния план е
20.08.2022 г. Предмет на издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 115/2021 г., по описа на
Районен съд Брезник, съответно и на настоящото съдебно производство, са падежиралите вноски
по главница и договорна възнаградителна лихва от № 1 до № 10 вкл. по погасителния план, чийто
падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е бил настъпил. Предвид изложеното,
възражението за неоснователност на предявените искове, поради необявяване на ответника на
предсрочна изискуемост, е неоснователен и необосновано.
По отношение на наведените с отговора на исковата молба спорно твърдения от ответната
страна за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит и за нищожност на
договора: Процесният договор за кредит № М*********/19.05.2020 г. е сключен след изменението
на ЗПК от 2014 г., т.е., при наличието на законоустановена горна граница на договорната лихва
при потребителските кредити - 5-кратният размер на законната лихва, посочен в чл. 19, ал.4 от
ЗПК. Към момента на сключване на договор за кредит № М*********/19.05.2020 г, а и към
настоящия момент, размерът на законната лихва, определен от БНБ е в размер на 10 %. Т.е.,
възнаградителната лихва по кредита от 41% на годишна база е в рамките на законоустановения
праг от 50 % за общия размер на разходите по кредита. В този смисъл неоснователни са
възраженията на ответника, че договорната клауза за ГПР по кредита от 49.67 % заобикаля
забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, която установява горен праг на ГПР по потребителско
кредитиране от 50 %.
Не е допуснато и соченото от ответника нарушение на клаузата на чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва
да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
3
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в приложение № 1
към ЗПК начин. В това приложение са посочени редът и начинът на изчисление на ГПР, както и
значимите компоненти на изчисляването му. При положение, че процентът на разходите по
кредита е ясно и точно посочен в съдържанието на договора и доколкото е посочен начинът на
негово изчисляване и прилагане, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11,
т. 10 ЗПК.
Неоснователни възраженията, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК, изразяващо се в липса на посочване в договора от какви пера е съставена общодължимата
сума. Видно от процесия договор за кредит, в чл.11.4 и чл.11.5 е посочен както размерът на
общодължимата в края на периода сума, така и в погасителния план е посочен общодължимия
размер на договорната лихва. Т.е., не е вярно твърдението, че за кредитополучателя оставало
неясно лихва в какъв размер е дължима за целия срок на договора, както и какъв е размера на
общите плащания, които ще направи на целия срок на договора.
С оглед на изложеното така предявените искове, следва да бъдат уважени така както са
предявени, а имено в размер на общо 1944.72лв., от която: сумата 748.63лв.- 7 бр. просрочени
вноски по главницата по кредита, които са били дължими за периода 20.09.2020г. до 20.03.2021г.;
сумата 1 130.51лв.- просрочена договорна възнаградителна лихва, дължима за периода 20.06.2020г.
– 20.03.2021г.; сумата 65.58лв.- лихва за забава за периода от 21.06.202г. до 29.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата по кредита, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
до изплащане на вземането.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът доказва разноски в исковото производство общо от 967.55 лв., от които 41.42лв. –
ДТ, 366.13лв. – депозит за особен представител, 200лв. – хонорар за вещо лице и 360лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, които му се дължат изцяло от ответника с оглед изхода на делото.
Ищецът доказва разноски в заповедната производство общо от 401.42 лв. от които 41.42лв.
– ДТ и 360лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, които му се дължат изцяло от ответника.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на К.. Б. М.,
ЕГН:**********, адрес: гр. ********, че дължи на “МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителите
В. Х. И. и Р. З. С., сумите в размер на: сумата 748.63лв.- 7 бр. просрочени вноски по главницата по
договор за кредит № М*********/19.05.2020г., които са били дължими за периода 20.09.2020г. до
20.03.2021г.; сумата 1 130.51лв.- просрочена договорна възнаградителна лихва, дължима за
периода 20.06.2020г. – 20.03.2021г.; сумата 65.58лв.- лихва за забава за периода от 21.06.202г. до
29.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата по кредита, считано от 31.03.2021-
датата подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
4
ОСЪЖДА К.. Б. М., ЕГН:**********, адрес: гр. ********, да заплати на “МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. ********
представлявано от управителите В. Х. И. и Р.З. С., сумата от 967.55 лв. - разноски по исковото
производство.
ОСЪЖДА К.. Б. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *********, да заплати на “МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********,
представлявано от управителите В. Х. И. и Р. З. С., сумата от 401.42 лв.- разноски по заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок
от връчването.
След влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 115/2021 г. по описа на БрРС да се
върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от решението.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5