РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 13.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори
граждански състав, в публичното заседание на 26 януари Две хиляди и
осемнадесета год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря В.А.като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.
дело N`4826 по описа за 2017год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е във
връзка с подадено възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
3572/2017г. на ВРС искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр.София против А.В.П. ***
за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата 1250 лева, частично дължима от общо дължима главница от 10123.79 лева,
ведно със законната лихва от 04.08.2017г. до окончателното й изплащане по
договор за потребителски кредит от 04.12.2013г., сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД. В исковата молба се твърди, че паричното вземане е прехвърлено от
кредитора с договор за цесия от 02.06.2015г., по който цесионер е настоящия
ищец и в това си качество е активно материално-правно легитимиран да предяви
настоящите искове.
Исковете са с
правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен
отговор по реда на чл.131 ГПК ответницата оспорва исковете. Позовава се и на
изтекла погасителна давност по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД сочейки, че
задълженията й за главница и лихви са обхванати от тригодишна такава. Развива и
довод, че липсва надлежно уведомление по чл.99 от ЗЗД от предишния кредитор, а
направеното такова от новия кредитор, настоящ ищец не поражда действие. Твърди също,
че при сключване на договор за кредит не е била достатъчно информирана за
правата и задълженията си по него, което представлявало нарушение на ЗПК.
За да се произнесе
по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:
По ч. гр.д.№3572/2017 г. на Районен съд-Враца на 14.08.2017 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено А.В.П. да заплати на ищеца сумата от 1 250,00 лева,
представляваща главница, частично дължима по Договор за потребителски паричен кредит HOUS - 10467999 от 04.12.2013
г. /частично от общо дължима главница в размер на 10 213,79 лева/, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 10.08.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото – 25,00
лева внесена държавна такса.
С
договор за потребителски паричен кредит
HOUS - 10467999 от 04.12.2013 г. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД е
предоставило на А.В.П. кредит в размер на 14000.00 лв. Уговорено е кредита да
се издължава на 84 бр. погасителни вноски от по 218.20 лв. съгласно погасителен
план към договора. Страните са уговорили, че
при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за предсрочната изискуемост.
Видно от приетите
писмени доказателства, на 02.06.2015 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД,
като цедент, и „Еос Матрикс” ЕООД, като цесионер, е бил сключен рамков договор
за цедиране на задължения, по силата на който цедентът се е съгласил да цедира,
прехвърли и продаде, а цесионерът се е съгласил да приеме цедирането и да
изкупи чрез отделни протоколи цедираните задължения в посочени в Анекс 1 към
съответния протокол и акцесорните им права в съответствие с договора.
С потвърждение на
лист 38 от делото, цедента „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД е потвърдил извършената цесия на всички вземания.
Към цесионния
договор е приложен Анекс 1А към Протокол 15 от 12 август 2016 към рамковия
договор за цедиране на задължения, подписан на 2 юни
По делото е
представено пълномощно, с което Р.М-Т., в качеството й на управител на „Еос
Матрикс” ЕООД е преупълномощила Адвокатско дружество „Иванов и Денев” да
уведомява всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци
към съответните договори за цесия, сключени между „Еос Матрикс” ЕООД и „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, по силата на които вземанията към конкретните
длъжници се прехвърлят на „Еос Матрикс” ЕООД.
По делото е
приложено и друго пълномощно, с което адвокатско дружество „Иванов и Денев” е
преупълномощило адв. А.К. да уведомява всички длъжници по законоустановения ред
и съгласно одобрените образци към съответните договори за цесия, по силата на
които вземанията към одобрените длъжници се прехвърлят на „Еос Матрикс” ЕООД.
Видно от две последователни писма, адв. А.П., в качеството си на
пълномощник на „Еос Матрикс” ЕООД е изпратила до ответницата А.П. на посочения
от нея адрес в кредитния договор уведомление за извършената цесия, както и
уведомление, че след изтичане на 15 дневен срок за погасяване на задължението
по кредитния договор, цялото задължение по договора става предсрочно изискуемо,
считано от шестнадесетия ден на неизпълнението. Уведомленията са получени от ответницата на
18.07.2017 г.
При така
установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Настоящият
състав на съда приема, че за да бъде успешно доказването на исковата претенция,
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от които
произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че длъжникът надлежно
е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието
на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента, породено от
договор за предоставяне на кредит; че
праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно
задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и че
ответникът е в забава и периода на забавата.
Ищецът сочи, че активната му легитимация
произтича от сключен договор за цесия на 02.06.2015 г. между него и „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е
и процесното вземане. Въз основа на цесионният договор, ищецът встъпва в
правоотношението породено между цедента и кредитополучателя и го придобива
такова каквото е към момента на извършване на цесията. От този момент цесионера
придобива правата и задълженията по кредитния договор. Този договор има
правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца права по кредитния
договор и го легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на
облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В случая е безспорно установено,
че съгласно чл.5.9 от договора предишният кредитор „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД изрично е упълномощил цесионара „Еос Матрикс” ЕООД да изпраща
писмени уведомления до длъжниците, чиито задължения са цедирани със съответните
протоколи към всяко допълнително споразумение от името на цедента, с които да
ги уведоми за прехвърлянето на техните задължения. От друга страна първоначалният
кредитор „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД надлежно е упълномощил Адвокатско
дружество „Иванов и Денев” да уведомява всички длъжници за сключената цесия, а
впоследствие адвокатско дружество
„Иванов и Денев” е преумълномощило адв. А.К. със същата представителна власт.
При така установените последователни упълномощителни сделки представителните
действия на адв. А.К. от името на „Еос Матрикс” ЕООД, са породили своето
действие в момента, когато уведомлението за извършената цесия е достигнало до
ответницата на 18.07.2018 г. Следва да бъде посочено и, че съгласно
последователната съдебна практика с получаването на препис от исковата молба с
приложените към нея доказателства, включително и уведомлението, се приема, че
ответницата е валидно уведомена за цесиите /в този смисъл Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,; Решение № 123 от
24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т. о., ТК, Решение № 78 от
09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК и мн.др./, поради
което следва, че ищеца е материално легитимиран да претендира изпълнение на
задълженията на длъжника.
Въз основа на представения кредитен договор
и договора за цесия следва извода, че ищецът има вземане от ответницата по
договор за потребителски кредит, с който цедента „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
ЕАД е отпуснало на ответницата парична сума в размер на 14000.00 лв. като ответницата не е изпълнила в
срок задължението за погасяване на кредита.
Съгласно
уговорената в чл.4 от договора клауза, предсрочна изискуемост на кредита настъпва
в случай на просрочване на две или повече месечни вноски. В случая предсрочната
изискуемост на кредита е надлежно обявена на длъжника, което уведомление отново
е връчено на ответната страна на 18.07.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Съгласно кредитния
договор потребителят е длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща
дължимите месечни вноски.
Вземането произтича от договор за кредит с
определени срокове за плащане на отделните вноски. От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца,
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение - да върне заетата сума.
Произнасяйки се
по доказаността на иска по размер, съдът намира възражението за изтекла
погасителна давност за неоснователно. Видно от процесния договор, в същия е
било уговорено кредитът да бъде изплатен от ответницата на месечни вноски.
Независимо от така уговорения начин на издължаване според настоящия състав на
съда вземането на кредитополучателя за връщане на предоставен кредит се
погасява с общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, а не със
специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД, и от датата на
сключване на договора, както се твърди от ответницата. Това е така, тъй като
месечните погасителни вноски, с които се изплаща кредита и дължимата за
ползването му лихва, не съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение №28 от
05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г., ІІІ г.о., в което се приема, че вземанията
на кредитора по договор за банков кредит се погасяват с петгодишната давност,
тъй като при договора за заем е налице неделимо плащане, а уговореното връщане
на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
плащания, тъй като месечните вноски представляват частични плащания по
договора. С обявяването на предсрочната изискуемост на кредита през
Съгласно
определение №35/15.01.2016 г. постановено по дело №362/2015 г. на ВКС, ТК, II
Т. О. в хипотезата, когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
давностният срок започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника,
поради което последиците следва да включват пълно и точно изпълнение на
задължението, каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока.
От датата на настъпване на предсрочната изискуемост през
При тези съображения и с оглед факта, че по делото не се събраха доказателства за заплащане на
претендираната изискуема сума, предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК
следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 1250.00 лв./
частично дължима от общо дължима главница от 10123.79 лева/. Върху тази сума
следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда-10.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода от спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски
в заповедното производство в размер от 25.00лв.-държавна такса, за които
съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.
Пред настоящата инстанция ответникът дължи на ищеца на основание чл.78,
ал.1 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 25.00 лв.-държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.В.П., ЕГН **********
*** дължи на „ЕОС мАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище/адрес на управление: гр.**************сумата от
1 250,00 лева, представляваща главница, частично дължима по Договор за
потребителски паричен кредит HOUS -
10467999 от 04.12.2013 г. /частично от общо дължима главница в размер на
10 213,79 лева/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
съда – 10.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3572/2017г. на ВРС.
ОСЪЖДА А.В.П. ЕГН ********** *** да заплати на
„ЕОС мАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище/адрес на управление: гр.**************сумата от 25.00 лв.-съдебно деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №3572/2017 г. на Районен съд Враца, както и сумата от
25.00 лв. съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………