№ 6343
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110109674 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу К. Т. Р., обективно и кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 602,00 лв., представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.09.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 21.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;
151,47 лв .- мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.02.2024 г., както
и суми за дялово разпределение 12,18 лева– главница за периода от м.01.2021
г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 21.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,72
лева– лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.02.2024 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството си на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба
1
чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Ответникът релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва дължимостта на мораторната лихва върху
претенцията за дялово разпределение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт се
установява, че ответникът е придобил правото на собственост преди исковия
период с договор за замяна.
Видно от представеното към исковата молба и неоспорено от ответника
заявление-декларация ответникът чрез пълномощник е поискал открИ.е на
партида за топлинна енергия за процесния имот на негово име.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
2
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод,
че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия в процесния
3
имот през исковия период.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на справка за отчет на топломера в абонатната
станция на сградата, техническата характеристика на абонатната станция,
свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция,
акт за разпределение на кубатурата на имота, справка - извлечение с
начислените суми и енергии през процесния период за имота, отчет на
индивидуалните уреди за разпределение и водомери и изравнителни сметки,
изготвени от фирмата за дялово разпределение. Въз основа на посочените
материали вещото лице е дало заключение относно реално потребената от
ответницата топлинна енергия през процесния период, в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ, като не е включило неплатени
суми, извън заявения период и начислените лихви за тях, както и сумите
дължими за отчет на уредите и изготвяне на изравнителните сметки от
фирмата за дялово разпределение. Също така вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответника през
процесния период е извършено правилно, съобразно нормативните
изисквания на действащата през периода нормативна уредба. Задължението е
определено според отчетеното количество на подадена топлоенергия,
включително и за процесния топлоснабдяван имот и след приспадане на
технологичните разходи за сметка на ищеца. Ето защо съдът възприема изцяло
изводите на вещото лице. От заключението на вещото лице по техническата
експертиза се установи, че за исковия период е имало законно монтиран и
сертифициран топломер в абонатната станция. Размерът на реално
доставеното количество топлинна енергия за процесния период възлиза на
872,72 лв. С оглед принципа за диспозитивното начало съдът намира искът за
главница за основателен в претендирания размер от 602 лв.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност, направено
своевременно от ответника.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
4
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.02.2024 г.
Следователно претендираната от ищеца цена за топлинна енергия за
периода до 21.12.2020 г. е погасена по давност и искът следва да се
отхвърли.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено доставената в процесния имот топлинна енергия през периода от
01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. е 790,41 лв. С оглед принципа за диспозитивното
начало съдът намира, че следва да уважи предявения иск занепогасения по
давност период за сумата в размер на 511,21 лв., определен от съда съобразно
претендираните суми от ищеца по фактури за процесния период, описани в
таблица в заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена (л. 92 по делото).
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
5
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с
изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва, предявен върху
задълженията за периода до 01.01.2021 г. е неоснователен, тъй като съгласно
чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът
намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен в размер на 104,90
лв., при определяне на размера съдът съобрази таблица за изчислената от
вещото лице законна лихва, съдържаща се в заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, находяща се на л. 93 по делото.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който
се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
6
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за достъп,
касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, съдът приема, че
услугата дялово разпределение е била реално осъществена през исковия
период. Съдът намира, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника за претендираната сума за главница.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Доколкото ответникът не е сторил съдебни разноски, такива не следва да му
се присъждат. Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1035,77 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД К. Т. Р., роден на
********** г., гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата
в размер на 511,21 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба 21.02.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането; 104,90 лв .- мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 02.02.2024 г., както и суми за дялово разпределение 12,18
лева– главница за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 21.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу К. Т. Р., роден на ********** г., гражданин на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия осъдителни искове с правно
основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер над 511,21 лв. до пълния
предявен размер, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба 21.02.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата в размер над 104,90 лв. до пълния предявен
размер .- мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.02.2024 г., както и
сумата в размер на 4,72 лева– лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.02.2024 г.
върху главница за дялово разпределение 12,18 лева за периода от м.01.2021 г.
до м.04.2022 г.,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Т. Р., роден на **********
г., гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
1035,77 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Техем сървисис ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9