№ 40
гр. Кюстендил, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500353 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото има за предмет разглеждане на подадена въззивна жалба с вх.
№5566/23.05.2024г. от Х. М. Х., с ЕГН ********** и А. И. М., с ЕГН **********,
двете с адрес в с.Яхиново, ул.***, чрез процесуалния им представител адв.Н. Н.,
насочена срещу решение №212 от 07.05.2024г., постановено от Районен съд - Дупница
по гр.д.№1391/2023г. по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е обявил за
относително недействителен, на основание чл.135 от ЗЗД, по отношение на ищеца Г.
М. Х. с ЕГН **********, с адрес в с.Яхиново, ул.*** сключения между ответниците А.
И. М. и Х. М. Х. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 87727.201.157 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Дупница, одобрен със Заповед №300-5-58/05.08.2004г. на
изп.д. на АГКК, адрес на поземления имот: с.Яхиново, общ.Дупница, обл.Кюстендил,
ул.***, с площ от 839 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 452, квартал: 1, парцел: IX, ведно с построената в имота
сграда с идентификатор 87727.201.157.1, със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор
87727.201.157.2, със застроена площ от 79 кв.м, брой етажи: 1, предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор 87727.201.157.3, със
застроена площ от 4 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, том II,
рег.№2589, дело №221 от 25.07.2023г. по описа на С.М., нотариус с район на действие
Районен съд – Дупница. Със същото решение ДнРС е осъдил А. И. М. и Х. М. Х. да
заплатят на Г. М. Х. сторените по делото разноски, а именно: 84 лева – държавна такса
1
и 1600 лева – адвокатско възнаграждение.
Въззивниците навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение. Считат, че първоинстанционният съд е нарушил
правото на равнопоставеност на субектите в процеса, като не уважил
доказателственото искане на ответниците, а именно: за изискване от „ОТП Факторинг“
на доказателства относно постъпили суми в размер 3000 лева към датата на сключване
на предварителния договор. Изтъкват, че с оглед разпределената доказателствена
тежест, районният съд следвало да съобрази, че ищецът не успял да докаже да е
направил плащането по предварителния договор. Аргументират се в подкрепа на
твърдението, че ищецът Х. не притежава качеството кредитор на ответницата А. М..
Твърдят, че Х. е бил в парична невъзможност да изпълнява поетите задължения по
предварителния договор, а А. М. сама е плащала задълженията си към кредитора
„Банка ДСК“ и „ОТП Факторинг“ и по образуваното изпълнително производство, с
оглед на което считат, че предварителният договор от 30.08.2018г. е недействителен
поради неизпълнение на задълженията на Х. по него. Акцентират върху
обстоятелството, останало несъобразено от решаващия състав, че плащанията по
кредита ставали на датата на извършени от страна на ответниците към ищеца преводи,
и поддържат, че направените от името на ищеца плащания по дължимия ипотечен
кредит, всъщност са извършени с пари на ответниците.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявения иск бъде отхвърлен. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Г. М. Х., чрез пълномощника адв.П. Б., в който
се излага становище за неоснователност на депозираната жалба и се възразява срещу
наведените в нея оплаквания. Изтъква се, че в производството по иск по чл.135 от ЗЗД
длъжникът не може да се брани с възражения, основаващи се на отношенията, които
легитимират ищеца като кредитор, а защитата си като длъжник ответникът може да
осъществи само по иска за вземането, в случая - с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Счита за ирелевантни за правилното решаване на настоящия спор наведените от
въззивниците оплаквания за недействителност на предварителния договор.
Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира се присъждане на разноските по делото
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
горепосочената въззивна жалба и отговор, намери въззивната жалба за допустима, като
подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен
контрол съдебен акт.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата, намира за
установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
РС-Дупница е бил сезиран с иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от
Г. М. Х., в качеството му на бъдещ купувач по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 30.08.2018г., сключен с ответницата А. И. М., по силата
на който страните следвало да сключат окончателен договор за прехвърляне на
собствеността от ответницата на ищеца по отношение на процесния недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор 87727.201.157, ведно с построените в имота три
сгради, находящ се в с.Яхиново, общ.Дупница, ул.***. Ищецът е твърдял, че е
изпълнил задължението си за заплащане на уговорената цена, но ответницата А. М. не
е изпълнила задължението за сключване на окончателен договор, с който да прехвърли
на ищеца собствеността върху имота, а наместо това на 25.07.2023г. е прехвърлила
собствеността си върху същия в полза на втората ответница и нейна дъщеря - Х. М.
Х., за което бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44,
2
том II, рег.№2589, дело №221 от 2023г. Ищецът е посочил, че намира
разпоредителната сделка за относително недействителна по отношение на него, тъй
като страните по нея са знаели и са целили чрез нея да бъде увреден именно той, като
кредитор по предварителния договор и е изтъкнал, че разпоредителната сделка е била
извършена четири дни след като А. М. получила покана да изпълни задължението си
по предварителния договор с ищеца. С тези доводи Г.Х. е претендирал прогласяване на
договора за покупно-продажба за относително недействителен по отношение на него.
Ответниците А. И. М. и Х. М. Х. са подали отговор на исковата молба в срока
по чл.131 от ГПК, в който са оспорили предявения иск като неоснователен. Без да
възразяват по сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имота,
нито срещу факта, че окончателен такъв не е бил сключен, а М. е продала обещания
имот на своята дъщеря, са навели доводи в посока, че за сключването на
предварителния договор е било необходимо съгласието на „Банка ДСК“, като
кредитор на продавача А.М., каквото липсвало, както и, че ищецът, като страна по
предварителния договор, не е изпълнил задължението си по него и не е заплатил
уговорената цена, посредством погасяване на задължения на М. към банката, каквато
била направената уговорка, с твърдения, че плащанията реално са били извършени от
двете ответници.
Районният съд е уважил предявения иск, като е приел, че всички изискуеми се
от чл.135 от ЗЗД предпоставки за уважаване на иска са налице. Ищецът, според ДнРС,
е доказал, че има качеството на кредитор спрямо първата ответница -А. И. М., тъй като
за иска по чл.135 от ЗЗД е без значение дали вземането на ищеца е парично или
непарично, дали е изискуено и дали е ликвидно; без да е необходимо вземането
предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът е посочил, че с
правото на иск по чл.135 от ЗЗД разполага и купувачът по предварителен договор за
продажба на имот, който впоследствие е прехвърлен на трето лице, тъй като по този
начин се осуетява възможността му да реализира правото си да иска сключване на
окончателен договор и за кредитора по предварителния договор е налице правен
интерес да предяви отменителния иск и съответно успешното му провеждане дава
възможност да се обяви за окончателен сключеният преди увреждащата сделка
предварителен договор.
Районния съд е констатирал, че след възникване на вземането на ищеца по
предварителния договор, между ответниците А. И. М. и Х. М. Х. е била сключена
възмездна сделка, която го уврежда. Приел е, че страните по тази сделка са знаели за
увреждането, намирайки за приложима и необорена презумцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД,
според която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, като в конкретния случай
Х. М. Х. е дъщеря на А. И. М..
Според чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Преценено
по същество, при извършване на дължимата проверка, се достига до извод, че
решението е правилно.
С разпоредбата на чл.135 от ЗЗД законодателят е установил правно средство за
защита интересите на кредиторите, доколкото според ал.1 на цитираната норма
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действия, с
3
които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането.
Уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД следва от доказването на няколко
кумулативно предвидени във фактическия състав на нормата предпоставки.
На първо място ищецът следва да има качеството на кредитор спрямо длъжника,
т.е. да има вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не е нужно това
вземане да е ликвидно и изискуемо, т.е определено по основание и размер с влязъл в
сила съдебен акт, като вземането следва да е възникнало преди датата на извършване
на правното действие, което се атакува с иска по чл.135 от ЗЗД, освен в хипотезата на
чл.135 ал.3 от ЗЗД, която не се твърди да е налице по настоящото дело.
Обстоятелството, че ищецът е кредитор, се установява чрез формална преценка само
от твърдените от него факти и представените доказателства, като материалната
легитимация на ищеца може да бъде опровергана само ако твърдяното от него вземане
е отречено със сила на пресъдено нещо.
На второ място е необходимо извършването на определено действие от страна
на длъжника, което уврежда кредитора. Това действие може да бъде всякакъв
гражданско-правен акт (сделка или юридическа постъпка, безвъзмезден или възмезден
акт) стига да е валидно, за да може да породи своите правни последици. А увреждане
е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество - намалява своите активи
или увеличава пасивите на същото, като в резултат се намалява възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, или въобще се създава
предпоставка осъществяването на неговите права като кредитор да бъде осуетено.
Наред с това, е необходимо наличието на причинна връзка между действието на
длъжника и увреждането на кредитора.
Третата предпоставка за възникване на правото да се иска прогласяването на
относителната недействителност по смисъла на чл.135 от ЗЗД е знанието на длъжника
за увреждането. В случаите на възмездно разпореждане, каквато е и хипотезата по
настоящото дело, разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД изисква и лицето, с което
длъжникът договаря да е знаело за увреждането. Наред с това разпоредбата на чл.135
ал.2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за увреждането, като постановява,
че то се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. С оглед особеностите на повдигнатия спор,
разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД намира приложение в настоящия случай.
Доказателствената тежест за установяване на изброените по-горе предпоставки,
с изключение на презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД, е върху ищеца, с оглед правилото
на чл.154 ал.1 от ГПК. Оборването на презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД е в тежест
на ответниците.
Страните по увреждащата сделка са задължителни необходими другари по
смисъла на чл.216 ал.2 от ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна
процесуална легитимация.
Не е спорно, че на 30.08.2018г. ищецът и първия ответник са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на имота, обект и на оспорената сделка.
Следователно, в патримониума на ищеца Г. Х. е възникнало потестативното право с
едностранно волеизявление, предявено съдебно – по арг. от 19 ал.3 от ЗЗД във вр. с
чл.124 ал.3 от ГПК, да иска от съда да бъде обявен този предварителен договор за
окончателен. Процесуалната възможност за защита на това преобразуващо право с
отменителния иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД е изяснена още с ППВС с №1/29.03.1965г. по
4
гр.д.№7/64г. - всеки кредитор, включително и този, който е носител на непарично
вземане, може да си служи с отменителния иск по чл.135 от ЗЗД.
Налага се извод, че е установено е - само при извършената формална проверка,
съобразно твърденията, наведени в исковата молба и приложените към нея писмени
доказателствени средства, че ищецът е придобил качеството на кредитор преди
длъжникът А. М. да е прехвърлила притежаваното от нея право на собственост върху
процесния недвижим имот на своята дъщеря, чрез оспорената увреждаща възмездна
сделка, сключена 25.07.2023г.
Във въззивната жалба основните оплаквания са в посока изпълнението, респ.
неизпълнението на предварителния договор за покупко-продажба от страна на ищеца –
платил ли е договорената цена, ако е платил - с чии средства е платил и прочее. В
съдебното производство по предявения иск по чл.135 от ЗЗД е недопустимо да се
разглеждат спорове относно възникването и съществуването на потестативното право,
на което ищецът основава своята материална легитимация като кредитор по Павловия
иск.
В производството по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД установяването на
вземането на кредитора не се ползва със сила на пресъдено нещо. Това е така, тъй като
правоотношението, от което същото произтича, не става част от предмета на делото.
Трайно установена е съдебната практика, съгласно която в производството по
Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то
произтича от твърдените факти. Обстоятелството, че ищецът е кредитор се установява
чрез формална преценка само от твърдените от него факти и представените
доказателства, а материалната му легитимация може да бъде опровергана, само ако
твърдяното от него вземане е отречено със Сила на пресъдено нещо.
На следващо място, за да бъде осъществен фактическият състав на чл.135 от
ЗЗД, е необходимо извършеното от длъжника действие да е увреждащо интереса на
кредитора. Такова действие може да бъде всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, т. е. тези действия трябва да са от такъв характер, че да осуетят или
затруднят осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, напр. когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е друг
начин затруднява удовлетворението на паричното или непаричното вземане на
кредитора. Тъй като имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори – арг.чл.133 от ЗЗД, отчуждаването на имуществени права,
включени в неговия патримониум, обективно води до намаляване, както на неговия
имуществен комплекс, така и на общото обезпечение на кредиторите, поради което
всеки кредитор , по имуществено вземане може да предяви Павлов иск, тъй като той
може да удовлетвори своето вземане, като насочи изпълнение срещу всяко
имуществено право, принадлежащо на длъжника. В конкретния случай, тъй като
вписването на исковата молба, с която се предявява потестативното право за обявяване
на предварителния договор за окончателен, притежава защитно-противопоставимо
действие, при предявен конститутивен иск за обявяване на предварителния договор за
покупко-продажба на недвижим имот с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за
окончателен - след вписване на нотариалния акт, обективиращ транслативен договор в
полза на трето лице, биха се предпочели правата на добросъвестния приобретател
(както се изтъква и във въззивната жалба), поради което искът по чл.135 от ЗЗД за
обявяване на относителна недействителност (противопоставимост по отношение на
купувача по предварителния договор) на тази отчуждителна сделка се явява
единственият правен способ, обуславящ уважаването на конститутивния иск с правно
5
основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Не е спорно между страните твърдението в исковата молба, че ищецът е
предявил такъв иск едва след сключване на оспорената транслативна сделка,
производството по който би следвало да е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от
ГПК до приключване на настоящото преюдициално производство. Следователно, за
приобретателя по процесния предварителен договор за покупко-продажба е възникнал
и съществува правният интерес за предявяване на Павловия иск за отмяна на
твърдяната увреждаща го разпоредителна сделка с имота, предмет на предварителния
договор.
Следователно, процесната отчуждителна сделка, с която ответницата А. М. се е
разпоредила с притежаваното от нея право на собственост върху процесните имоти в
полза на ответницата Х. Х., нейна дъщеря, представлява увреждащо кредитора
действие, тъй като по този начин тя е затруднила придобиването правото на
собственост върху този имот от приобретателя по предварителния договор, дори и
чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Всеки длъжник притежава субективно възприятие, че при намаляване на своя
патримониум или със създаване на затруднения за упражняване на потестативно право
(чрез съответни разпоредителни действия с имуществени права, включени в неговия
имуществен комплекс), уврежда кредитора, когато неговото вземане е възникнало (не
е необходимо то да е ликвидно или изискуемо) преди разпоредителните действия на
длъжника, какъвто е настоящият случай. Следователно, при сключването на
оспорената транслативна сделка длъжникът е имал субективна представа, че по този
начин намалява своя патримониум, като уврежда кредитора – възпрепятства правната
му възможност да придобие правото на собственост върху имота, предмет на
предварителния договор.
Тъй като увреждащата сделка е възмездна (договор за покупко-продажба), от
значение за основателността на иска е и дали третото лице, с което длъжникът е
договарял, е притежавало субективни представи за обстоятелството, че другата страна
по сделката е титуляр на парично или непарично задължение, като с акта на
разпореждане той намалява своя патримониум и създава затруднение за придобиване
на правото на собственост върху недвижимата вещ, предмет както на предварителния
договор, така и на оспорената транслативна сделка. Според чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД,
когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да
е знаело за увреждането.
Както се посочи по-горе, ЗЗД в чл.135 ал.2 въвежда оборимата законова
презумпция, според която знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В
конкретния случай, третото лице, купувач по прехвърлителната сделка, е дъщеря на
длъжника, т.е. низходящ от първа степен – безспорно установен в производството по
делото факт, т.е. презумпцията намира приложение на общо основание. Както
правилно е констатирал районния съд, доказателства, оборващи законовата
презумпция, не са ангажирани.
Налага се извод, че в производството са установени всички материални
предпоставки, обуславящи възникването на предявеното потестативно право за
обявяването на увреждащата сделка за относително недействителна
(непротивопоставима) спрямо кредитора, поради което основателен се явява
конститутивният (отменителният) иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, с който се
6
цели постигане на правната промяна в имуществената сфера на ответниците.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига,
съвпада изцяло с правните съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателя не се следват
разноски. На въззиваемия се дължи заплащане на направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева за процесуално представителство
пред КнОС.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №212 от 07.05.2024г., постановено от Районен съд -
Дупница по гр.д.№1391/2023г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Х. М. Х., с ЕГН ********** и А. И. М., с ЕГН **********, двете с
адрес в с.Яхиново, ул.***, да заплатят на Г. М. Х. с ЕГН **********, с адрес в
с.Яхиново, ул.*** сумата от 1 600 лева (хиляда и шестстотин лева), представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред КнОС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7