№ 53
гр. П., 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101333 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 321, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 50 СК.
Образувано е въз основа на искова молба, с правно основание чл. 49 СК,
подадена от М.П. Б. – Г.а, с адрес в гр. П., ж. к. „Ц.С.“, бл. 16, ет. 5, ап. 15, ЕГН
**********, за прекратяване на гражданския брак, сключен на 08.08.2015 г. в гр. П.,
между нея и ИВ. З. Г., с адрес в с. К., обл. С., ул. „Б.“ № 17, ЕГН **********, поради
дълбоко и непоправимо разстройство.
С тази претенция са били съединени и искове за: родителските права,
местоживеенето, личните контакти и издръжката на роденото от брака малолетно дете;
фамилното име на съпругата и ползването на семейното жилище.
В хода на делото и след направено съвместно искане от ищцата и от ответника,
придружено със споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, с протоколно определение на съда е
допуснато преминаване към производство за развод по взаимно съгласие, на основание
чл. 321, ал. 5, предл. 2 ГПК.
И двете страни искат постановяване на съдебно решение, с което бракът им да
бъде прекратен, с развод по взаимно съгласие, а споразумението – одобрено.
Съдът приема следното:
В принципен план, за да бъде допуснат развод по чл. 50 СК, е необходимо да се
констатира наличието на сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това,
1
постигнато между съпрузите. Такова ще е налице, когато и двамата съпрузи изразяват
воля за прекратяване на съществуващата между тях брачна връзка, която е категорична
и окончателна и не е резултат на временно настроение или хрумване, а на обстойно
обмисляне и осъзнаване на всички последици от развода. Нужно е също така да бъде
представено споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51, ал. 1 СК, което да е пълно и
да не противоречи на закона.
От приетото като писмено доказателство, копие на удостоверение за граждански
брак, се установява, че такъв е бил сключен между страните по делото на
горепосочените дата и място, при което съпругата е носила фамилното име „Б.“ и към
него е добавила фамилията на съпруга.
Видно е от представеното копие на удостоверение за раждане, че съпрузите имат
едно дете, което е малолетно – И.И. Г., ЕГН **********.
От категоричната обща воля на страните за разтрогване на брака им може да се
направи недвусмислен извод, че помежду им е налице сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие за развод. Волята им по този въпрос е заявена от техния
пълномощник – адв. Г.К. от Адвокатска колегия – гр. Благоевград, която е
упълномощена с изрични пълномощни, в които подписите на съпрузите са с
официална заверка. Тук трябва да се отчете, че личното им неявяване пред съда се
дължи на обстоятелството, че те се намират в чужбина, където са трудово ангажирани.
Ето защо и предвид наличието на така очертаната уважителна причина, начинът на
изразяване на желанието за разтрогване на брака (чрез процесуален представител,
разполагащ с изрично пълномощно, в което подписите на страните са официално
заверени) не влиза в колизия с нормативния регламент на чл. 330, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а е
допустим в съдебната практика (вж. Определение № 703/18.12.2009 г. по ч. гр. д. №
711/2009 г. III г. о. на ВКС и Определение № 534/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 453/2010 г.,
IV г. о. на ВКС).
Съпрузите са постигнали и споразумение по въпросите, визирани в чл. 51, ал. 1
СК, чийто клаузи са инкорпорирани в коментираните пълномощни, съгласно което:
1. Упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете
И.И. Г., ЕГН **********, ще бъде предоставено на майката М.П. Б. – Г.а.
2. Местоживеенето на детето И.И. Г. ще бъде на адреса на майката.
3. На бащата ИВ. З. Г. се определя режим на лични контакти с детето И.И.
Г., както следва: всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца, от 10:00 ч. до
17:00 ч., като този режим няма да ограничава вижданията на детето с бащата през
останалото време.
4. Бащата ИВ. З. Г. се задължава да заплаща месечна издръжка на детето, в
размер на 200 лв., считано от датата на депозиране на молбата за развод – 13.09.2021 г.,
чрез майката М.П. Б. – Г.а, до 25-то число за месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за
2
нейното изменение или прекратяване.
5. Семейното жилище на съпрузите, находящо се в гр. П., ж. к. „Ц.С.“, бл.
16, ет. 5, ап. 15, се предоставя за ползване на съпругата М.П. Б. – Г.а.
6. След прекратяването на брака, съпрузите няма да си дължат издръжка
един на друг.
7. След развода, съпругата М.П. Б. – Г.а, ще възстанови предбрачното си
фамилно име „Б.“ и ще се именува само с него.
8. По отношение на придобитите по време на брака движими и недвижими
вещи съпрузите са постигнали споразумение.
9. Разноските по делото остават за сметка на страните така, както са
направени.
Споразумение е пълно, не противоречи на закона и кореспондира с интересите
на роденото от брака малолетно дете.
В обобщение се налага финалният извод, че са изпълнени законовите
предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и за одобряване на
споразумението по чл. 51, ал. 1 СК.
Относно държавната такса:
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по допускането на развода следва да се определи окончателна
такса, в размер на 40 лв., от която 25 лв. са внесени от страна на съпругата, при
образуването на делото. Остатъкът, възлизащ на 15 лв., трябва да бъде заплатен от
съпруга.
Съгласно чл. 7, т. 2 от цитираната тарифа, бащата е носител на задължението за
държавната такса, отнасяща се до издръжката на роденото от брака дете, която е 144
лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50 СК, с развод по взаимно съгласие,
гражданския брак между М.П. Б. – Г.а, с адрес в гр. П., ж. к. „Ц.С.“, бл. 16, ет. 5, ап.
15, ЕГН ********** и ИВ. З. Г., с адрес в с. К., обл. С., ул. „Б.“ № 17, ЕГН **********,
сключен на 08.08.2015 г. в гр. П..
УТВЪРЖДАВА споразумението по чл. 51, ал. 1 СК, постигнато между М.П.
Б. – Г.а, с адрес в гр. П., ж. к. „Ц.С.“, бл. 16, ет. 5, ап. 15, ЕГН ********** и ИВ. З. Г., с
3
адрес в с. К., обл. С., ул. „Б.“ № 17, ЕГН **********, в следния смисъл:
1. Упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете
И.И. Г., ЕГН **********, ще бъде предоставено на майката М.П. Б. – Г.а.
2. Местоживеенето на детето И.И. Г. ще бъде на адреса на майката.
3. На бащата ИВ. З. Г. се определя режим на лични контакти с детето И.И.
Г., както следва: всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца, от 10:00 ч. до
17:00 ч., като този режим няма да ограничава вижданията на детето с бащата през
останалото време.
4. Бащата ИВ. З. Г. се задължава да заплаща месечна издръжка на детето, в
размер на 200 лв., считано от датата на депозиране на молбата за развод – 13.09.2021 г.,
чрез майката М.П. Б. – Г.а, до 25-то число за месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване.
5. Семейното жилище на съпрузите, находящо се в гр. П., ж. к. „Ц.С.“, бл.
16, ет. 5, ап. 15, се предоставя за ползване на съпругата М.П. Б. – Г.а.
6. След прекратяването на брака, съпрузите няма да си дължат издръжка
един на друг.
7. След развода, съпругата М.П. Б. – Г.а, ще възстанови предбрачното си
фамилно име „Б.“ и ще се именува само с него.
8. По отношение на придобитите по време на брака движими и недвижими
вещи съпрузите са постигнали споразумение.
9. Разноските по делото остават за сметка на страните така, както са
направени.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по допускане на развода, в размер на
40 лв., от която 25 лв. са внесени от страна на съпругата, при образуването на делото.
ОСЪЖДА ИВ. З. Г., с адрес в с. К., обл. С., ул. „Б.“ № 17, ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен
съд – гр. П., следните суми:
- 15 лв., представляваща остатък до пълния размер на окончателната
държавна такса, определена по допускането на развода, и
- 144 лв., представляваща държавната такса, дължима във връзка с
утвърждаване на споразумението по чл. 51, ал. 1 СК, в частта му относно издръжката
на роденото от брака малолетно дете И.И. Г..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4
5