№ 1196
гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20255220101196 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени установителни искове с
материалноправна квалификация по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №4959/2024 г. по описа на РС - Пазарджик в размер на
1027.48 лв., от които 569.84 лв. - главница на задължение по договор за
потребителски кредит; 149.08 лв. – договорно възнаграждение за периода
15.03.2023 г. – 15.02.2024 г.; 179.44 лв. – лихва за забава за периода 16.06.2022
г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ – 15.02.2024 г. /крайната датата на
кредита/; 129.12 лв. – лихва за забава за периода 15.02.2024 г. /крайната датата
на кредита/ – 27.11.2024 г. /деня преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда/, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.11.2024 г. до плащането.
При условията на обективно кумулативно съединяване е предявен и
осъдителен иск по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК за заплащане
на сумата 496.40 лв. – дължимо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 176.04 лв. и „Флекси“ в размер на
293.36 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
1
заявлението в съда – 28.11.2024 г. до плащането.
Ищецът „П*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.**
твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с
ответника И. С. С. с ЕГН ********** от с. **, произтичащо от договор за
потребителски кредит №40009531803, сключен на 17.05.2022 г., по който е
предоставил на ответника за срок от 18 месеца потребителски кредит в размер
на 800 лв. с фиксирана годишна лихва от 41 % и годишен процент на
разходите (ГПР) 48.77 %. Твърди, че във връзка с кредита ответникът е
закупил пакет от допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 280 лв. и „Флекси“
на стойност 440 лв., като цената на двата пакета е платима разсрочено на 18
месечни погасителни вноски с падежи като на погасителните вноски по
кредита. Твърди още, че задълженията на ответника по договора за кредит са в
общ размер на 1798.32 лв., от които същият е заплатил 669.36 лв. Твърди, че за
останалата част от вземането е поискал от съда да издаде срещу ответника
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, което съдът е уважил частично, с
изключение на претенцията за заплащане на възнаграждение за пакета от
допълнителни услуги. Поради подадено от длъжникът възражение по чл.414,
ал.2 ГПК иска от съда да установи съществуване вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Освен това, на основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3
ГПК, претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 469.40 лв.
– възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 28.11.2024 г. до плащането. Претендира и съдебни разноски в
исковото и в заповедното производство.
Ответникът не оспорва сключването на договора и предоставянето на
кредита. Твърди, че договора за кредит е нищожен, поради което дължи на
ищеца само чистата стойност на кредита в размер на 800 лв. Нищожността на
договора се претендира на основание чл.22 ЗПК поради неспазване
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, който задължава кредитора да посочи в
договора начина за формиране на годишния процент на разходите по кредита и
кои са неговите компоненти. Твърди, че ГПР е посочен грешно, тъй като в
него не е включено дължимото от потребителя възнаграждение за пакета от
допълнителни услуги, което оскъпява кредита. Твърди, че заедно с това
възнаграждение ГПР би надхвърлил прага по чл.19, ал.4 ЗПК. Моли исковете
да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
2
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от
фактическа и от правна страна следното:
Исковете са допустими, тъй като са предявени между страните в
заповедното производство и имат за предмет вземане, което е идентично с
посоченото в заявлението по чл.410 ГПК.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240, ал.1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е предоставил на ответника кредит в
размера най-малко на сумата чието връщане претендира.
За основателността на иска по чл.422 ГПК, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240, ал.2
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи лихвоносния характер на кредита,
размера на лихвата и нейната изискуемост.
За основателността на осъдителният иск ищецът следва да установи
закупуването на допълнителните услуги от потребителя и на каква цена, както
и тяхното предоставяне.
За основателността на възражението за недействителност на договора
ответникът следва да установи обстоятелствата, които го опорочават, като
съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори и за тяхната нищожност, когато последната
произтича от самия договор или от доказателствата по делото.
От представения от ищеца договор за потребителски кредит
№40009531803 от 17.05.2022 г. е видно, че ищецът се е задължил да представи
на ответника за срок от 18 месеца потребителски кредит в размер на 800 лв. с
фиксирана годишна лихва от 41 % и годишен процент на разходите (ГПР)
48.77 %. Общата дължима от потребителя по главницата и лихвата е 1078.32
лв. Със същия договор ищецът се е задължил да предостави на ответника
пакет от допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 280 лв. и пакет от
допълнителни услуги „Флекси“ на стойност 440 лв. Заедно с цената на
допълнителните услуги общата дължима сума от потребителя е 1798.32 лв.
Задължението е разсрочено на 18 месечни погасителни вноски по 99.90 лв.
Предоставянето на кредита не се оспорва от ответника. Относно
предоставянето на допълнителните услуги липсват твърдения на страните.
Спорът се свежда до това, дали посоченият в договора годишният
процент на разходите е действителен и дали надхвърля прага по чл.19, ал.4
3
ЗПК, както и какви са правните последици от евентуалното на нарушаване на
изискването за съдържание на договора по чл.11, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
При процесния кредит известните и предвидими разходи за потребителя
към момента на сключване на договора се изразяват в заплащането на
договорна лихва в размер на 278.32 лв. и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 720 лв. В този случай годишният процент на
разходите /изчислен от съда с помощта на калкулатора за ГПР по бързи
кредити от електронната страница на calculator.bg/ е в размер на 226.92 % и
съществено превишава посоченият в договора ГПР от 41 %.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за
кредит е сключен на 17.05.2022 г. Към 1 януари, 2022 г. ОЛП е 0 %, респ. към
17.05.2022 г. размерът на законната лихва е 10 %, а максимално допустимият
размер на ГПР по потребителски кредити е 50 %. Следователно
4
действителният ГПР за процесния потребителски кредит не съответства на
посочения в договора и превишава максимално допустимия размер по чл.19,
ал.4 ЗПК. Това означава, че изискването на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК е
нарушено и договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗЗП.
Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът е недействителен потребителят
дължи единствено чистата стойност на кредита. Чистата стойност на
процесния кредит е 800 лв. Ищецът признава неизгодния за него факт, че във
връзка с процесния кредит е получил от ответника 669.36 лв. Ответникът не
твърди и не сочи доказателства за плащане в по-голям размер. Следователно
непогасеното задължение по кредита е 130.64 лв. Установителният иск следва
да се уважи до този размер и да се отхвърли за разликата до претендираните
569.84 лв. - главница; 149.08 лв. – договорно възнаграждение за периода
15.03.2023 г. – 15.02.2024 г.; 179.44 лв. – лихва за забава за периода 16.06.2022
г. – 15.02.2024 г. и 129.12 лв. – лихва за забава за периода 15.02.2024 г. –
27.11.2024 г.
Пак с оглед нищожността на договора за кредит ответникът не дължи и
възнаграждение за пакета от допълнителни услуги към кредита. Това налага
да бъде отхвърлен изцяло осъдителният иск за заплащане на възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 176.04 лв. и
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 293.36
лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в
съда – 28.11.2024 г. до плащането.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца съдебни разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът е представляван от юрисконсулт, на когото следва да се
определи възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП в размер на
200 лв. Освен това ищецът е заплатил държавна такса за частично уважения
установителен иск в размер на 170.12 лв. Общите разноски възлизат на 370.12
лв., от които по съразмерност следва да се присъдят 32.30 лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на
47.49 лв. От тях по съразмерност следва да се присъдят 4.15 лв.
Ответникът също има право на съдебни разноски съразмерно с
5
отхвърлената част от иска – чл.78, ал.3 ГПК. Същият е представляван
безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА от адвокат Н. В. Р. от АК – *,
личен № *, адрес: гр. *, у*. На основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение за всеки от трите обективно съединени иска в
размер, не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2001г. за
възнагражденията за адвокатска работа. Минималното възнаграждение за
всеки от двата предявени иска /установителен по чл.422 ГПК и осъдителен по
чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК/ е по 400 лв. - общо за двата иска 800 лв., а за
защитата на ответника в заповедното производство минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 200 лв. Общият размер на възнаграждението е
1000 лв., от които по съразмерност следва да се присъдят 912.73 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът
И. С. С. с ЕГН ********** от с. ** дължи на ищеца „П*“ ЕООД, ЕИК: *,
седалище и адрес на управление: гр. **, сумата от 130.64 лв. - главница по
договор за потребителски кредит №40009531803 от 17.05.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 28.11.2024 г. до плащането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение №2855/02.12.2024 г. по ч.гр.д. №4959/2024 г. на РС - Пазарджик,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 569.84 лв. - главница;
149.08 лв. – договорно възнаграждение за периода 15.03.2023 г. – 15.02.2024 г.;
179.44 лв. – лихва за забава за периода 16.06.2022 г. – 15.02.2024 г. и 129.12 лв.
– лихва за забава за периода 15.02.2024 г. – 27.11.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ иска „П*“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление:
гр. **, за осъждане на ответника И. С. С. с ЕГН ********** от с. ** да заплати
на ищеца, на основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК вр. чл.10а, ал.1 ЗПК,
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 176.04
лв. и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер на
293.36 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.11.2024 г. до плащането.
ОСЪЖДА ответника И. С. С. да заплати на ищеца „П*“ ЕООД съдебни
разноски в настоящото производство в размер на 32.30 лв. и съдебни разноски
6
в заповедното производство по ч.гр.д. №4959/2024г. по описа на
РС-Пазарджик в размер на 4.15 лв.
ОСЪЖДА ищеца „П*“ ЕООД да заплати на адвокат Н. В. Р. от АК – *,
личен № *, адрес: гр. *, у* възнаграждение в размер на 912.73 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7