№ 7931
гр. София, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20251100109272 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Т. И., САК, с
ЕГН:********** и адрес : гр.София, ж.к. „********, срещу Софийски районен съд, с
ЕИК:********* и адрес: гр.София, п.к. 1463, бул. ''Ген.Скобелев'' № 23, с която е предявен
иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. с чл.6 § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), с който се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 25 001,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на гр.д.
№81/2023г., 49 с-в, гражданско отделение на СРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по електронен път-
17.08.2025г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че първоинстанционното гражданско дело № 81/2023г. на 49 с-в на
СРС образувано въз основа на искова молба от 02.01.2023г., с която е предявен иск за
дискриминация.
Твърди, че исковата молба била редовна и за производството не се дължи държавна
такса, но въпреки това СРС върнал исковата молба като нередовна. По частна жалба на
ищеца СГС отменил разпореждането за връщане, но връщането на редовната искова молба
отново забавило производството по делото.
Твърди, че първото открито с.з. е насрочено едва на 13.05.2024г., т.е. около една
година и четири месеца и половина след като е подадена, което е много повече от „разумния
срок” по смисъла на чл.6 § 1 ЕКПЧ за насрочването с.з. по дела, който „разумен срок” е до 3
месеца според практиката на ЕСПЧ.
1
Твърди, че поради отсъствието на съдията- докладчик (Деница Цветкова), първото
заседание от 13.05.2024г.е отсрочено за 01.07.2024г. (забава месец и седемнадесет дни), като
в същото с.з. делото било отложено за ново открито с.з. едва за 16.10.2024г. (забава от три
месеца и две седмици). След това пак поради отсъствие на съдията, делото се отложило от
16.10.2024 г. на 27.11.2024 г. (забава месец и десет дни) – общо 6 (пет) месеца и половина
забава поради отсрочванията.
Твърди, че делото било обявено за решаване на 12.03.2025г., но към 12.08.2025г.,
когато ищецът започнал да подготвя настоящата искова молба, ищецът след справка в
информацията на СРС, установил, че все още няма решение – т.е. точно цели 5 (пет)
месеца, което е нови 4 (четири) месеца забава над едномесечния срок за решаване на делата,
предвиден в разпоредбата на чл.235, ал.5 ГПК.
Предвид гореизложеното ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата
молба забавата вече е над 2 (две) години, почти 2 години и 3 месеца.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
СРС е изразил становище, че искът е недопустим. По същество се оспорва иска по
основание и размер, поради което се иска отхвърлянето му като неоснователен. Поддържа
се, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за
твърдените като претърпени от ищеца, неимуществени вреди, както и че са налице
обстоятелства изключващи, респ. намаляващи отговорността му, като в тази връзка са
изложени фактически твърдения, свързани с хода на протичане на разглеждането на
производството по гр.д. №81/2023г., 49 с-в, гражданско отделение на СРС.
Отправя се искане за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски -
юрисконсултско възнаграждение.
Прокуратурата на РБ, конституирана като страна на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, изразява
становище, че искът е процесуално допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан. Процесният иск е
предявен по електронен път на 17.08.2025г., преди приключване на производството по гр.д.
№81/2023г., 49 с-в, гражданско отделение на СРС. Поради това и в съответствие с
постоянната практика на ВКС не е необходимо изчерпване на административната процедура
по глава трета „а“ от ЗСВ.
По основателността:
Видно от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
производството по гражданско дело № 81/2023г. на 49 с-в на СРС образувано въз основа на
искова молба вх.№405/03.01.2023г., с която е предявен иск от С. Т. И., САК, с
2
ЕГН:**********, срещу АССГ с правно основание чл.71, ал.12, т.3 ЗЗДискриминация, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5005лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди за проявена дискриминация от съдии в същия съд, изразяваща се в
неприсъждане на адвокатско възнаграждение по същите дела, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.01.2023г. до окончателното плащане на сумата.
С молба от 05.01.2023г. ищецът е подал допълнение към исковата молба, като е
посочил и съдебна практика на ВКС, съгласно която всякакви поправки на исковата молба,
преди връчването на препис от същата на ответника, са допустими и не представляват
изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК, без значение дали се допълва исковата молба с
нови основания, петитум или страна.
На 09.02.2023г. ищецът е подал молба за бавност, тъй като повече от месец след
подаването на исковата молба няма движение по делото, като е отправил твърдения за
пристрастност на съдебния състав, на който е поискан отвод.
С Разпореждане №19818/13.02.2023г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС съдът е
оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца и конкретни указания, които да
отстрани в едноседмичен срок от съобщението.
В едноседмичния срок за отстраняване недостатъците на исковата молба ищецът е
подал молба за бавност с вх.№1537/17.02.2023г. на СРС, като е заявил, че са му дадени
ненужни указания с цел съдът да оправдае бездействието си до момента. Изложил е
твърдения за умишлено препятстване от съда на заведеното дело.
С Разпореждане №29505/06.03.2023г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС съдът е
върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
С Определение №4894/19.04.2023г. по в.ч.гр.д.№3610/2023г. на СГС е отменено
Разпореждане №29505/06.03.2023г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС, като делото е
върнато на съда за продължаване производството по делото.
С разпореждане от 27.04.2023г. съдът е разпоредил на основание чл.131 ГПК препис
от исковата молба да се връчи на насрещната страна за отговор.
На 16.06.2023г. е подаден отговор на исковата молба.
С Определение №12376/21.03.2024г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС съдът е
насрочил делото в открито съдебно заседание на 13.05.2024г., за когато е разпоредил да
бъдат призовани страните.
С разпореждане от 10.05.2024г. на зам- председателя на СРС е отсрочено
разглеждането на делото за 01.07.2024г., поради невъзможност на съдията- докладчика да
разглежда делата си поради здравословни причини.
В открито съдебно заседание на СРС от 01.07.2024г. е проведено първото по делото
заседание, в което е допълнена ИМ с основанието по молбата на ищеца от 05.01.2023г., а
именно, че отказът на съда да се произнесе по искане на ищеца за отвод по адм.д.№245/22г.
на АССГ също представлява дискриминация, тормоз и преследване от страна на ответника.
3
В същото заседание докладът е обявен за окончателен, като е дадена възможност на
насрещната страна да изрази становище в двуседмичен срок от получаване на препис от
протоколното определение. Делото е отсрочено за 16.10.2024г.
С разпореждане от 16.10.2024г. на зам- председателя на СРС е отсрочено
разглеждането на делото за 27.11.2024г., поради невъзможност на съдията- докладчика да
разглежда делата си поради здравословни причини.
Видно от протокол от открито съдебно заседание от 27.11.2024г. съдът не е дал ход на
делото, тъй като в залата се е явило лице, което твърди, че е адв. С. И., но не представя нито
лична, нито адвокатска карта, поради което и съдът не може да установи самоличността му.
Делото е отсрочено за 02.12.2024г.
С молба от 06.11.2024г. адвокат И. е представил относима съдебна практика по гр.д.
№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС.
Видно от протокол от открито съдебно заседание от 02.12.2024г. съдът е дал ход на
делото, като е допуснал на ищеца един свидетел при режим на довеждане за следващо
съдебно заседание.
Видно от протокол от открито съдебно заседание от 12.03.2025г. съдът е дал ход на
делото, провел е разпит на свидетеля С.С. и е дал ход на делото по същество. Съдът е
обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, като е дал на страните 20-
дневен срок за писмени бележки.
Ищецът е представил писмени бележки на 17.03.2025г.
С Решение №15501/13.08.2025г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС е отхвърлен
като неоснователен иска на ищеца адв. С. И., като са присъдени и разноски.
В срока за обжалване на горепосоченото решение е подадена исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящето производство.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, във вр. чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС.
С разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012 г. / е създаден национален
компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като ефективен от ЕСПЧ. С нея е
предвидено като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от
ЕКЗПЧОС. Претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по
този закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценка дали е
допуснато нарушение са посочени примерно в закона - чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като са
приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.
Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС - всяко лице, при решаването на правен спор относно
негови граждански права /в случая за присъждане на обезщетение от нарушението им/, има
4
право на гледане на делото в разумен срок, независимо от вида на производството –
гражданско, административно или наказателно.
Предмет на установяване в настоящото производство е общата продължителност на
гражданското дело, с оглед на неговата фактическа и правна сложност, като съдът преценява
осъществяването на отделните забавяния, причината, която ги е предизвикала с изключение
на забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна.
Държавата отговаря за тези забавяния, тъй като е длъжна да установи правила, както и
спазването им, предвид предотвратяване на последиците от недобросъвестно упражняване
на права и недобросъвестно изпълнение на задължения. Отговорността по чл.2б ЗОДОВ не е
обусловена от виновно поведение на лицата от състава на държавните органи, които в
делото участват като процесуални субституенти, тъй като вредите се формират от забавяне
разглеждането на делото над разумния срок.
С оглед обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява допуснато
нарушение за правото на разглеждане на делото в срок относно насрочване на първото
открито съдебно заседание и относно постановяване на решението.
Производството по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС образувано въз основа на
искова молба вх.№405/03.01.2023г. на СРС, която е редовна, но първото по делото открито
съдебно заседание е насрочено за 13.05.2024г., т.е. насрочването е за период от повече от
една година, четири месеца и 11 дни от образуване на делото. Съдът намира, че този срок не
съответства на утвърдената съдебна практика, която приема за разумен срок за насрочване
на делото на такъв между 3 и 6 месеца в зависимост от фактическата и правна сложност на
делото.
Съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок
в открито съдебно заседание на 12.03.2025г., а е постановил Решение №15501/13.08.2025г. по
гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС, т.е. решението е постановено четири месеца след
изтичане на законоустановения едномесечен срок.
Настоящият състав на съда намира, че няма допуснати забавяния при отсрочването на
процесното дело. Две от отсрочванията са направени с разпореждания от 10.05.2024г. и от
16.10.2024г. на зам- председателя на СРС, поради невъзможност на съдията- докладчик да
разглежда делата в съответния ден, поради здравословни причини. Следователно са налице
обективни причини за отсрочването.
В открито съдебно заседание от 27.11.2024г. съдът не е дал ход на делото, тъй като в
залата се е явило лице, което твърди, че е адв. С. И., но не е представило нито лична, нито
адвокатска карта, поради което и съдът не е успял да установи самоличността му. Налице е
субективна пречка създадена от ищеца. В същото време за съда е налице процесуално
задължение за установяване самоличността на явилите се лица, което е спазено, и което не
може да бъде основание за отговорност за забавяне на делото.
Настоящият състав на съда намира, че при отсрочването на делото са спазвани
разумни периоди от време, които са съобразени както с графика на съда, така и с
5
официалните празници и съдебни ваканции.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е доказан по своето основание, като
безспорно на ищеца се дължи обезщетение.
Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна,
но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което
съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за
неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2б ЗОДОВ се определя глобално -
за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт. В този смисъл,
неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост, но най-вече - с оглед особеностите на конкретния
случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди; респ. - не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца.
Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в
страната; следва да се отчита, че самото осъждане (признаването на факта на увреждащото
поведение), само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид
нематериалния характер на увреждането му.
Предвид горното съдът намира, че действителния размер на обезщетението е в
размер на 2 000 лв. като в останалата част заявената претенция е неоснователна.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид съдебната практика по
аналогични случаи от забавено правосъдие по чл.2б ЗОДОВ, касаещи сходни случаи
(Решение № 60242 от 13.01.2022г. по гр. д. № 339/2021 г., III г. о. на ВКС).
Освен конкретната продължителност на производството съдът при определянето на
размера на обезщетението отчита, че забавеното производство в крайна сметка е
приключило с решение, с което искът на ищеца е отхвърлен като неоснователен.
С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по електронен път-
17.08.2025г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 10,00лв.,
6
представляваща направени по делото разноски за държавна такса за настоящето
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В случая ответникът СРС е бил представляван от лице с юридическо образование-
специалист в „Правно обслужване“ към СРС и независимо от това, дали процесуалния
представител на страната е на длъжност "юрисконсулт" или на друга длъжност, след като
той е осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно,
издадено от представляващия страната- председателя на СРС, след като представителят
притежава юридическо образование и правоспособност, страната има право на
юрисконсултско възнаграждение. Стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК би довела до неравнопоставеност на страните, само въз основа на факта, че длъжността
на процесуалния представител не е озаглавена като "юрисконсулт", при всички останали
равни изисквания и съответствия за същата длъжност/ в този смисъл е и Определение № 510
от 26.10.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 2346/2017г., IV г. о./. Предвид изложеното и с оглед
частичната основателност на предявения иск, в полза на СРС следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с ЕИК:********* и адрес: гр.София, п.к. 1463, бул.
''Ген.Скобелев'' № 23, да заплати на С. Т. И., САК, с ЕГН:********** и адрес : гр.София, ж.к.
„********, на основание чл.2б ЗОДОВ, във вр. с чл.6 § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), вр. чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 2000,00/
две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване
правото на разглеждане в разумен срок на гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по
електронен път- 17.08.2025г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за главница за разликата му до пълния предявен размер от
25 001лв.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с ЕИК:********* и адрес: гр.София, п.к. 1463, бул.
''Ген.Скобелев'' № 23, да заплати на С. Т. И., САК, с ЕГН:********** и адрес : гр.София, ж.к.
„********, сумата от 10,00лв., представляваща направени по делото разноски за държавна
такса.
7
ОСЪЖДА С. Т. И., САК, с ЕГН:********** и адрес : гр.София, ж.к. „********, да
заплати на Софийски районен съд, с ЕИК:********* и адрес: гр.София, п.к. 1463, бул.
''Ген.Скобелев'' № 23, сумата от 100,00лв., представляваща разноски за процесуално
представителство в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8