№ 10790
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110144755 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз
Ибрямова, срещу Е. Б. К., с ЕГН: **********, Е. Б. К., с ЕГН: ********** и А.
Б. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат при условията на разделност на ищеца, в качеството си на
наследници на Б.А. К., с ЕГН: ********** – починал на 20.08.2023 г., сумата
от общо 726.72 лева, представляваща ¾ от стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение / в
общ размер от 968.96 лева/, за имот – ателие № 3, находящ се в гр. София,
**********, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на
546.93 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г. и 136.77 лева – обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г., 2/ главница за услуга дялово
разпределение в размер на 36.09 лева за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022
г. и 6.93 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
31.03.2020 г. до 23.02.2023 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 16046/2023[1] г. на СРС – 28.03.2023 г. до окончателното плащане на
сумите, като сумите се претендират, както следва:
От Е. Б. К., с ЕГН: ********** – общо 242.24 лева или 182.31 лева –
главница за ТЕ и 45.59 лева – обезщетение за забава върху тази сума и 12.03
лева – главница за ДР и 2.31 лева обезщетение за забава върху тази сума
/съответни на ¼ част от общите задължения за имота/;
1
От Е. Б. К., с ЕГН: ********** – общо 242.24 лева или 182.31 лева –
главница за ТЕ и 45.59 лева – обезщетение за забава върху тази сума и 12.03
лева – главница за ДР и 2.31 лева обезщетение за забава върху тази сума
/съответни на ¼ част от общите задължения за имота/;
От А. Б. К., с ЕГН: ********** – общо 242.24 лева или 182.31 лева –
главница за ТЕ и 45.59 лева – обезщетение за забава върху тази сума и 12.03
лева – главница за ДР и 2.31 лева обезщетение за забава върху тази сума
/съответни на ¼ част от общите задължения за имота/.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между дружеството и наследодателя на
страните съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които същият не е
изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо
сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда –
етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва
се, че въпреки това наследодателят на ответниците, а след смъртта му –
ответниците, не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите
суми.
Уточнява се, че сумите се претендират от ответниците като наследници
на Б.А. К. – настанен по силата на заповед на кмета на общината в
топлоснабдения имот – като има подадено и заявление за откриване на
партида.
С исковата молба са представени: писмо от СО, район Връбница,
настанителна заповед, удостоверение за наследници на Б.А. К., молба
декларация за откриване на партида, договор между СЕС и ФДР с протокол от
ОС на СЕС, две съобщения към фактури, извлечение от сметка, договор
между ищеца и ФДР и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с
публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
по делото Е. Б. К., с ЕГН: ********** и А. Б. К., с ЕГН: **********, е
постъпил отговор – със съдържание, че претендираните от тях суми са
заплатени – като се прилагат два броя платежни нареждания.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата Е. Б. К. – чрез
залепване на уведомление. Поради това на същата е назначен особен
представител в лицето на адв. П. П.. От същия е постъпил писмен отговор, с
който исковете се оспорват като недопустими, доколкото нямало данни
ответницата да е приела наследството. Досежно основателност се иска
цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете като неоснователни
поради изтекла давност.
С определение № 11272/10.03.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
2
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
и протоколи за отчегт.
В съдебно заседание, проведено на 20.05.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени – като бъдат съобразени извършените частични плащания от двама
от ответниците. Спрямо платилите ответници се претендират единствено
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Спрямо третата ответница Е. Б.
К. се претендират разноски за юрисконсулт, държавна такса и депозит за
особен представител.
Ответницата Е. Б. К. не се явява в съдебно заседание, представлява се от
адв. П., който изразява становище за цялостно евентуално частично
отхвърляне на исковете спрямо посочената ответницата.
Ответникът А. Б. К. иска постановяване на съдебно решение съобразено
с извършените от него и ответницата Е. Б. К. частични плащания.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 10570 от 11.04.2023 г.
по ч.гр.д. № 16046/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на
длъжницата Е. Б. К. чрез залепване на уведомление, а на длъжниците А. Б. К.
и Е. Б. К. лично.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от заповед № РД – 66 – 11/27.04.2001 г.
се установява, че в имот с адрес: гр. София, ********** е бил настанен Б.А.
К., с ЕГН: **********, счатано от 21.05.2001 г. – като имотът представлява
общинско жилище.
Съгласно молба декларация от 18.06.2004 г. Б.А. К. е поискал от
ищцовото дружество да му бъде открита партида за битови нужди – като е
посочил, че домакинството му се състои от трима души.
Видно от писмо от Столична община от 16.02.2023 г. в имота и към
момнта на изготвяне на писмото продължавал да е настанен Б.А. К..
Видно от удостоверение за наследници на Б.А. К., с ЕГН: **********,
същият е починал на 20.08.2023 г. като е оставил за свои наследници: Е. Б. К.
/дъщеря/, Е. Б. К. /дъщеря/, А. Б. К. /син/ и К.С. К. /внук – по заместване от
починалия преди него негов син Светлин Б. К./.
От договор между СЕС и ФДР от 27.01.2003 г. и протокол от ОС на СЕС
3
за избор на ФДР от 24.01.2003 г., се установява, че процесният имот се намира
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“
ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2003 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период. Налице е нов договор между ищеца и ФДР – в сила от
01.05.2020 г. със срок на действие от три години.
Видно от документите, представени от ФДР, през отоплителен сезон –
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.– не е предоставен достъп до имота за отчет.
На последно място, видно от приложено на л. 31 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
729.25 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на общо 677.03 лева /отразена към м.
07.2020 г./, три допълнителни изравнителни сметки – от 2.75 лева /отразена
към м. 09.2020 г.,/, от 32.18 лева /отразена към м. 09.2020 г.,/ и от 7.49 лева
/отразена към м. 09.2020 г.,/, изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 0.01 лева /отразена към м. 08.2021
г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022
г., възлизаща на 9.79 лева /отразена към м. 07.2022 г./.
От своя страна не са спорни и стойностите на обезщетението за забава
върху главницата за топлинна енергия – възлизащо на общо 182.36 лева за
периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г., на главницата за дялово
разпределение от 48.12 лева и на обезщетението за забава върху главницата за
дялово разпределение – възлизащо на 9.23 лева за периода от 31.03.2020 г. до
23.02.2023 г.
Съгласно приложените общи фактури по делото титулярът на партидата
за процесния имот е лицето Б.А. К..
Видно от две платежни нареждания – на 24.11.2024 г. ответниците Е. Б.
К. и А. Б. К. са заплатили всеки по 243 лева на ищеца. В тази връцка от
последния е постъпило заявление, че всеки от двамата ответници остава да
дължи по 61.32 лева главница и разноски за юрисконсулт.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответниците за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 10570 от 11.04.2023 г. по ч.гр.д. № 16046/2023 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците – на А. Б. К.
и Е. Б. К. – лично, а на Е. Б. К. – чрез залепване на уведомление. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1/т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са
допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично
4
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и наследодателя на
ответниците по делото е била налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, както и че последният е изпълнил задължението си за реално
доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената
доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като
в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за
които носи доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно в процесния случай е да се установи, че
наследоталят на ответниците е бил потребител на топлинна енергия в
процесния период, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / писмо от СО, район Връбница, настанителна заповед,
удостоверение за наследници на Б.А. К., молба декларация за откриване на
партида и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г. /
следва извод, че процесният топлоснабден имот е бил общинска собственост,
но през процесния период в него е било настанено лицето Б.А. К.. Поради това
5
и същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния
имот в процесния период. Това е така, доколкото по делото е представена
молба декларация от 18.06.2004 г., с която Б.А. К. е поискал в ответното
дружество да му бъде открита партида за заплащане на топлинна енергия за
процесния имот. Посочената молба съставлява предложение за сключване на
договор по смисъла на чл. 13 от ЗЗД. Поради това с факта на откриване на
партидата и извършването на доставка на топлинна енергия ищцовото
дружество е приело направеното предложение за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия. Следователно са налице доказателства, че
облигационната връзка между ищеца и починалия след образуване на
заповедното дело Б.А. К. е възникнала много преди началото на исковия
период и няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е
прекратявана – до смъртта му / в подкрепа на което е и писмото на СО/ - в
съответствие с горните изводи е и трайната съдебна практика – напр. Решение
№ 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. № 850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС и др. В
заявлението декларация Б.А. К. е посочил, че домакинството му, което ползва
имот се състои от трима обитатели.
В тази връзка между Б.А. К. и „Топлофикация София“ АД е било налице
валидно облигационно отношение – до смъртта му през м. 08.2023 г. – вкл.
през целия процесен период. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна / в частност на
ответницата Е. Б. К./, че наследодателят им не е в облигационни отношения с
дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се
установи, че същият е бил единствен потребител на топлинна енергия в имота.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
В случая Б.А. К. е оставил за наследници три деца и един внук /който
наследява по заместване от своя баща – четвърти син на Б.А. К., починал
преди баща си/ - като същите отговарят по равно за задълженията на
последния – на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 60, ал. 1 от ЗН. В тази връзка
и всеки от наследниците на Б.А. К. следва да отговаря за ¼ част от
задълженията на последния – като внукът на Б.А. К. не е подал възражение и
спрямо него заповедта за изпълнение е влязла в сила и същият не е страна по
исковото дело.
Спрямо ответниците Е. Б. К. и А. Б. К. следва да бъде уважен искът за
главница за топлинна енергия – до сумата от 61.32 лева – спрямо всеки
6
ответник – като за разликата до пълния размер на главницата за топлинна
енергия и за останалите претенции исковете следва да бъдат отхвърлени
поради плащане. С изключение на извършеното плащане Е. Б. К. и А. Б. К. не
са взели друго отношение по делото вкл. не са навели възражение за давност.
Такова е въведено само от ответницата Е. Б. К., поради което и съдът
следва да го обсъди.
Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията
и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните
вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 16046/2023 г. по описа на СРС е подадено на 28.03.2023 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на втория
месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. – досежно вземането за главница. Няма как да
се приеме давност до 29.02.2020 г., доколкото, както се посочи и по-горе,
съгласно ОУ на дружеството досежно задължението за м. февруари 2020 г.
наследодателят на ответницата е изпаднала в забава чак на 15.04.2020 г.
/съответно за м. януари е изпаднал в забава след 15.03.2020 г./. Поради това
погасени по давност са главници на обща стойност 439.17 лева за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.
В тази връзка и искът за главница спрямо ответницата Е. Б. К. е доказан
до сумата от 72.52 лева за периода 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г. вкл, и от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. /съответни на ¼ част от общата непогасена по
давност сума/ - като за сумата от 109.79 лева следва да бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
7
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г. ответницата Е. Б. К. следва да
отговаря до сумата от 18.15 лева – като искътс следва да бъде отхвърлен за
сумата от 24.44 лева.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Исковете за главница за дялово разпределение и за обезщетение за
забава върху същите съдът намира за изцяло основателни спрямо Е. Б. К. като
същата не е навела никакви възражения досежност дължимостта на сумите.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 16046/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 75 лева, които обаче се дължат по ¼ част от всеки наследник.
Е. Б. К. и А. Б. К. обаче са платили държавната такса.
В тази връзка и Е. Б. К. и А. Б. К. дължат всеки то 12.50 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
От своя страна Е. Б. К. дължи 8.13 лева от разноските за държавна такса
и възнаграждение за юрисконсулт съобразно уважената част от исковете.
Длъжниците не претендират разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 44755/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски за
държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева,
както и за депозит за особен представител – 400 лева. Разноските за депозит за
особен представител обаче се дължат само от Е. Б. К., която е имала назначен
такъв.
От своя страна разноските за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт се делят на три части, според квотите на ответниците
Доколкото Е. Б. К. и А. Б. К. са платили разноските за държавна такса, то
всеки от тях дължи само по 33.33 лева за юрисконсулт.
Съобразно уважената част от исковете Е. Б. К. дължи 191.46 лева
разноски.
Ответницата Е. Б. К. се представлява по делото от особен представител,
чието възнаграждение е уредено в чл. 47 от ГПК, а другите ответници не
8
претендират разноски.
Водим от горното, Софийският районен съд:
[1] Имало е още един наследник по заповедното производство, спрямо който заповедта е влязла в сила.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Б. К., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, **********, в качеството му на наследник на Б.А. К., с ЕГН:
**********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от
61.32 лева – остатък главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот –
ателие № 3, находящ се в гр. София, ********** както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 16046/2023 г. на СРС – 28.03.2023 г. до окончателното
плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16046/2023 г. на СРС
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/за сумата от
120.99 лева – разликата до пълния размер на главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 45.59 лева – обезщетение за забава
върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г.; 2/ за сумата от
12.03 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2022 г. и 2.31 лева обезщетение за забава върху тази сума за периода от
31.03.2020 г. до 23.02.2023 г. /съответни на ¼ част от общите задължения за
имота/ - поради извършено плащане на сумите в отхвърлените части след
образуване на ч.гр.д. № 16046/2023 г. на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Б. К., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, **********, в качеството му на наследник на Б.А. К., с ЕГН:
**********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от
61.32 лева – остатък главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот –
ателие № 3, находящ се в гр. София, ********** както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 16046/2023 г. на СРС – 28.03.2023 г. до окончателното
плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16046/2023 г. на СРС
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/за сумата от
120.99 лева – разликата до пълния размер на главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 45.59 лева – обезщетение за забава
върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г.; 2/ за сумата от
12.03 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
9
30.04.2022 г. и 2.31 лева обезщетение за забава върху тази сума за периода от
31.03.2020 г. до 23.02.2023 г. /съответни на ¼ част от общите задължения за
имота/ - поради извършено плащане на сумите в отхвърлените части след
образуване на ч.гр.д. № 16046/2023 г. на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Б. К., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ул. Резньовете /район Витоша/ № 15, в качеството й на
наследник на Б.А. К., с ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, следните суми: 1/ сумата от 72.52 лева – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г. вкл, и
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот – ателие № 3, находящ се в гр. София,
общ. Връбница, ж.к. Обеля 2, бл. 279, ет. 9 и сумата от 18.15 лева –
обезщетение за забава върху съответната главница за периода от 15.09.2020 г.
до 23.02.2023 г.; 2/ сумата от 12.03 лева – главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 2.31
лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.03.2020 г. до
23.02.2023 г. /съответни на ¼ част от общите задължения за имота/, както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 16046/2023 г. на СРС –
28.03.2023 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
16046/2023 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/за сумата от 109.79 лева– главница за топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., начислена за процесния имот и за сумата от
24.44 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г.
върху съответните главници за топлинна енергия, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Е. Б. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, **********
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 12.50 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 16046/2023 г. на СРС и сумата от общо 33.33
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
44755/2024 г. на СРС /като сумите са само за възнаграждение за юрисконсулт,
доколкото държавна такса е платена/.
ОСЪЖДА А. Б. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, **********
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 12.50 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 16046/2023 г. на СРС и сумата от общо 33.33
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
44755/2024 г. на СРС /като сумите са само за възнаграждение за юрисконсулт,
доколкото държавна такса е платена/.
ОСЪЖДА Е. Б. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул.
Резньовете /район Витоша/ № 15 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
10
на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 8.13 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 16046/2023 г. на СРС
и сумата от общо 191.46 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 44755/2024 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 16046 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11