РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Петрич, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100664 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени осъдителни искове по
чл. 128, т. 2, по 215, ал. 1 и по чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът Б. Ш., с адрес в с. Д., общ. Б., ЕГН **********, твърди, че с ответника
(като негов работодател) са се намирали в трудово правоотношение, въз основа на
трудов договор с № 139 от 19.08.2019 г. Поддържа, че е заемал и надлежно е
изпълнявал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. Сочи,
че от 26.10.2019 г. трудовоправната връзка е била прекратена. Изтъква, че бившият му
работодател му дължи: 1 306,60 лв. – нетно трудово възнаграждение, за периода от
19.08.2019 г. до 26.10.2019 г.; 7 035,23 лв. – командировъчни разходи за работа извън
пределите на страната (във Федерална република Германия, в Кралство Швеция и в
Кралство Норвегия), за същия времеви отрязък, както и 124 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни, полагащ се за 2019 г. Иска
постановяване на съдебно решение, с което визираните вземания да му бъдат
присъдени (съобр. изменението на размера на втората претенция, направено при
условията на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК), ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2021 г., до погасяването. Претендира и
съдебни разноски.
Ответникът „А. – П. Ш.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. „Г. Д.“ № 5, ЕИК ***, намира исковете за неоснователни и моли за тяхното
отхвърляне, както и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.
Съдът приема следното:
1
1. По съществото на спора:
1.1.) Уважаването на разглежданите искови претенции е предпоставено от
кумулативната даденост на съответните законови изисквания, а именно:
1.1.1.) Относно иска за трудовото възнаграждение (чл. 128, т. 2 КТ) – 1/
трудово правоотношение между ищеца (в качеството му на работник/служител) и
ответника (като работодател) за процесния период от време, отнасящо се до
посочената в исковата молба длъжност; 2/ реалното полагане на труд от страна на
работника/служителя; 3/ размер на трудовото възнаграждение, отговарящ на
претендирания, и 4/ неизпълнение на задължението на работодателя за неговото
заплащане.
1.1.2.) Относно иска за командировъчните разходи (чл. 215, ал. 1 КТ) – 1/
командироване на ищеца, извършено от ответника, в рамките на исковия период, за
изпълнение на служебни задължения на първия в чужбина; 2/ размер на следващите му
се в тази връзка командировъчни разходи и 3/ липсва на изпълнение на задължението
на работодателя за заплащането им.
1.1.3.) Относно иска за обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск (чл. 224, ал. 1 КТ) – 1/ наличието на твърдения платен годишен отпуск за
ищеца, докато е съществувала трудовоправната връзка между него и ответника; 2/
размер на обезщетението, дължимо поради неползването на този отпуск, и 3/
неплащането му от работодателя.
1.2.) С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът трябва да установи първите три
предпоставки за основателността на иска по чл. 128, т. 2 КТ, както и първите две
условия, обуславящи уважаването на останалите претенции. Ответникът е нужно да
проведе доказване, че е погасил задълженията си, респективно, че ищецът реално е
ползвал платения си годишен отпуск, касаещ иска по чл. 224, ал. 1 КТ.
1.3.) На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с доклада по делото, са били
отделени като неналагащи доказване признатите от страните факти, че:
- за времето от 19.08.2019 г. до 26.10.2019 г. те са се намирали в трудово
правоотношение;
- в тази трудовоправна обвързаност ищецът е имал качеството на работник,
а ответникът – на работодател;
- работникът е заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона”.
1.4.) Според заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, от
данните, фигуриращи в счетоводството на ответното дружество, става ясно, че:
1.4.1.) Общият размер на нетното трудово възнаграждение, начислено на
ищеца за периода от 19.08.2019 г. до 26.10.2021 г., е 1 077,04 лв. От тях 972,15 лв. са му
били изплатени (по банков път – на 04.10.2019 г.), при което дължимият остатък е
104,89 лв.
1.4.2.) За същия времеви диапазон ищецът е бил командирован от
ответника (съобразно нарочно издадени заповеди за командировка) за работа във
Федерална република Германия, в Кралство Швеция и в Кралство Норвегия. Общият
брой дни на командировката е бил 67, командировъчните разходи за които възлизат на
7 862,44 лв., като платените са 827,21 лв. (пак по банков път – на 04.10.2019 г.), а
непогасеният остатък е 7 035,23 лв.
1.4.3.) За времетраенето на трудовоправното отношение ищецът е имал
право на 3 дни платен годишен отпуск, за които няма счетоводна информация да са
били реално ползвани. Паричната компенсация за тяхното неползване, дължима при
2
прекратяването на трудовия договор, е 66,53 лв. и отсъстват счетоводни сведения за
изплащането й.
1.5.) Експертното заключение подлежи на цялостно кредитиране. То е подробно
и задълбочено мотивирано. Дава точен отговор на поставените задачи. Базира се на
непосредствена проверка на счетоводството на дружеството ответник. По никакъв
начин не се опровергава от останалия доказателствен материал, нито пък има
обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата правилност.
1.6.) В обобщение на казаното дотук може да се изтъкне, че са изпълнени
законовите предпоставки, формиращи основанието на предявените искове, като
вторият от тях подлежи на цялостно уважаване, а първият и третият – на частично, до
сумите, които бяха приети за дължими.
1.7.) В гореизложеното се съдържа отговор на доводите на страните, относими
към основанието и размера на ищцовите претенции, които имат значение за
произнасянето на съда по тях.
2. По съдебните разноски и дължимата държавна такса:
2.1.) При този изход от спора право на съдебни разноски имат и двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
2.2.) Съдебно-деловодните разходи на ищеца, съобразно основателната част от
исковете, са 425,63 лв. и изчисляването им е на база заплатено възнаграждение за един
адвокат от 500 лв.
2.3.) Разноските, търсени от ответника, също се свеждат до хонорара на
представлявалия го адвокат. Те обаче не могат да му бъдат присъдени, защото не е
доказано реалното им извършване (съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). В договора за правна защита и
съдействие, ангажиран по този повод, няма отбелязване, че адвокатското
възнаграждение е платено, а други доказателства в тази насока липсват.
2.4.) Тъй като ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавни
такси и разноски по производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), ответникът следва да
заплати по сметка на съда (чл. 78, ал. 6 ГПК) сумата от 551,66 лв., включваща
дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице, заплатено от съдебния
бюджет, пропорционално на уважената част от исковите претенции.
3. По предварителното изпълнение на решението:
Съгласно нормативния регламент на чл. 242, ал. 1, предл. 2 ГПК, необходимо е
да се допусне предварително изпълнение на настоящия съдебен акт, в частта му за
присъденото трудово възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А. – П. Ш.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Г. Д.“ № 5, ЕИК ***, да заплати на Б. Ш., с адрес в с. Д., общ. Б., ЕГН **********,
следните суми:
- 104,89 лв. (сто и четири лева и осемдесет и девет стотинки), на основание
чл. 128, т. 2 КТ, представляваща неплатеното нетно трудово възнаграждение, дължимо
от ответника „А. – П. Ш.“ ЕООД (като работодател) на ищеца Б. Ш. (като работник), за
3
периода от 19.08.2019 г. до 26.10.2019 г., във връзка с изпълняваната от последния при
първия длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”, въз основа на
сключения между тях трудов договор с № 139 от 19.08.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.05.2021 г., до
погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 1 306,60 лв.;
- 7 035,23 лв. (седем хиляди тридесет и пет лева и двадесет и три стотинки),
на основание чл. 215, ал 1 КТ, представляваща неплатените командировъчни разходи,
дължими от ответника на ищеца, в рамките на посоченото трудово правоотношение, за
работа извън пределите на страната (Федерална република Германия, Кралство
Швеция и Кралство Норвегия), за периода от 19.08.2019 г. до 26.10.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.05.2021
г., до погасяването;
- 66,53 лв. (шестдесет и шест лева и петдесет и три стотинки), на основание
чл. 224, ал. 1 КТ, представляваща неплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 3 работни дни, полагащ се за 2019 г., дължимо от ответника на
ищеца, след прекратяването на визираното трудово правоотношение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.05.2021
г., до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер на обезщетението от 124 лв., както и за разликата до
заявените 4 работни дни отпуск, и
- 425,63 лв. (четиристотин двадесет и пет лева и шестдесет и три стотинки),
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща съдебните разноски, дължими от
ответника на ищеца, за производството по делото.
ОСЪЖДА „А. – П. Ш.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Г. Д.“ № 5, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
бюджетната сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 551,66 лв. (петстотин
петдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, представляваща общ размер на дължимите по делото държавна
такса и разноски, направени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от
исковете.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 ГПК, предварително
изпълнение на настоящото решение, В ЧАСТТА МУ, отнасяща се до
възнаграждението за работа, присъденото в полза на ищеца, по иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
4