Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260515 27.10.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд XXI – ви
граждански състав
На двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар:
Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №1468 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на С.Г.Б., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***,
чрез адв.Ж.С., за осъждане на ответника „БГ Имоти-Иванова“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Шейново“ №6, ет.3, ап.3,
представлявано от В.К., да заплати на ищеца сумата от 500 Евро с левова
равностойност 977,91 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
завеждане на иска до окончателното й плащане.
Твърди се в
исковата молба, че между страните съществуват облигационни отношения по повод
сключен между тях Договор за гаранция за закупуване на недвижим имот от
11.12.2019 г., по който ищецът заплатил сумата от 500 Евро. Ищецът твърди, че
договорът е бил сключен по повод желанието му да закупи недвижим имот в
границите на кв.Б., във връзка с което се свързал с ответника, чрез който
осъществил оглед на имот, отговарящ на желанията му и представляващ ½
ид.ч. от парцел с недостроена сграда. Твърди се още, че условие на ответника за
предоставяне на ищеца на документите за собственост на имота е било
подписването на договора за гаранция, както и че след подписването му такива
действително са му били предоставени, но от съдържанието им се установило, че
обект на продажба са две постройки, построени в имота, като по отношение на
едната страда разрешението за строеж е с изтекъл срок и подлежи на събаряне.
Според ищеца, същият е бил подведен от ответника, поради което и го поканил да
му върне сумата от 500,00 Евро, което последният не сторил и до настоящия
момент.
В подкрепа на иска
са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично и с пълномощник-адв.Ж.С., който поддържа
исковата молба и пледира за уважаване на иска. Търси разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор по исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен с твърдението, че изложените от ищеца твърдения не отговарят на
фактическото положение на нещата. Във връзка с възраженията си ангажира
доказателства.
В
съдебно заседание ответното дружество се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител-адв.В.В., който поддържа отговора на исковата молба и
пледира за отхвърляне на иска.
И
двете страни представят писмени защити.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на
предявения иск е по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Между страните не
се спори по следните факти, за които свидетелства и събрания по делото писмен
доказателствен материал, обективиран в н.а. за продажба на недвижим имот №…., т….,
рег.№……, д.№…../…………… г., разрешение за строеж №…../………… г., договор за
разпределение на реално ползване върху недвижим имот от 15.06.2019 г. с
нотариална заверка на подписите и договор за посредничество при продажба на
недвижим имот, а именно, че ответното дружество има сключен със С.П.М. договор
за посредничество при продажбата на собствения й недвижим имот за сумата от 53
хиляди с включена комисионна, представляващ ½ ид.ч. от дворно място,
находящо се в с.Б., Б. област, представляващо УПИ №………. в кв….. по плана на с.Б.,
с площ на парцела 1031 кв.м., с реално ползване на северната половина на имота,
с граница на ползването – линия, успоредна на северната регулационна граница,
както и че УПИ е с идентификатор …………….. и е съсобствен между Г.И.И. и С.П.М.,
като в същия има изградени двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор …………..,
нахоядща се в югозападната част на поземления имот, собственост на Г.И. и
едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ………………, находяща се в североизточната
част на поземления имот, собственост на С.М..
Безспорно в
отношенията между страните е и това, че на 11.12.2019
г. са встъпили в договорни правоотношения, чието съдържание е
регламентирано в договор за гаранция за закупуване на недвижим имот, приет като
доказателство, по който ищецът има качеството на купувач.
Ответникът
не оспорва твърдението на ищеца, че е получил от него сумата от 500 Евро като
гаранция за закупуването на недвижим имот, описан в договора като такъв, находящ
се в гр.Б., кв.Б., представляващ УПИ с идентификатор ……………. и ………………. с площ от
514 кв.м., представляващ ½ ид.ч. от ПИ ……………….. с площ от 1028 кв.м. и който
ищецът в качеството си на купувач се съгласил да закупи за сумата от
35 000 Евро в срок до 20.02.2020 г. По силата на чл.3 от договора, ищецът
се задължил, след покана от страна на ответника да сключи окончателен договор
за покупката на имота, но не по-късно от 20.02.2020 г. В чл.4 от договора,
страните са уговорили и това, че ако купувачът откаже да сключи окончателен договор
в срока по чл.3, заплатената от него гаранционна сума ще бъде задържана от
ответника. Последният дължи връщането й ако посочените в чл.2 от договора
параметри не бъдат постигнати. В този случай договорът се прекратява.
Разпитан
по реда на чл.176 от ГПК ищецът признава, че договорът е бил сключен след като
е извършил оглед на имота, за който му е бил предоставен и ключ.
Безспорно
в отношенията между страните е и това, че до сключване на окончателен договор
за покупката на имота не се е стигнало, както и че ответникът задържал
гаранционната сума от 500 Евро, а на 04.03.2020 г. ищецът закупил друг имот в
същото населено място.
В
тази връзка спорният в производството момент е има ли право ответникът да
задържи сумата, получената като гаранция за закупуване на недвижим имот.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.93 от ЗЗД, задатъкът служи като доказателство за сключването
на договора и обезпечава неговото изпълнение. В случаите, в които договорът
съдържа клаузи, чрез които страните придават на авансово платената сума
обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в
случай на неизпълнение, то предадената сума има качеството на задатък. Такъв е
и настоящия казус, а основанието да се иска връщането му произтича от
разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, съгласно която който е получил
нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне.
За успешното
провеждане на иска е необходимо да се установи освен сключването на договор с
клауза задатък, още и плащането му, които въпроси не са спорни по делото, както
и че претендиращият задатъка е изправна страна по договора, която надлежно е упражнила
правото си да се откаже от договора и действието на същия е преустановено. В
този смисъл са Решение №126/24.04.2012 г. по гр.д.№563/2011 г. на ВКС, III г.о., Решение №64/10.09.2012 г. по
т.д.№193/2011 г. на ВКС, II г.о.
и др.
В настоящия казус,
в чл.5 от договора страните са постигнали съгласие договорът да се прекрати, а
ответникът да върне предадената като гаранция сума само в случай, че посочените
в чл.2 от договора параметри не са постигнати, а те конкретно касаят цената на
имота, финансирането на покупката, заплащането на разходите по прехвърляне на
собствеността и въвода във владение. По делото не се събраха конкретни данни за
промяна на така уговорените параметри, поради което и настоящият съдебен състав
приема, че условието за връщане на гаранцията и прекратяването на договора не
се е сбъднало.
Предвид
на изложеното, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв,
ведно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва, считано от
предявяване на иска. За пълнота следва да се отбележи, че в случая ищецът сам е
отказал да сключи окончателен договор, след като е извършил оглед на имота и е
подписал договор за гаранция, че ще го закупи, при което съгласно уговорките
между страните по чл.3 от договора за гаранция, губи дадената такава.
При този изход на спора и с оглед претенциите
на страните за присъждане направените по делото разноски следва да се осъди
ищеца да заплати на ответното дружество на основание чл.78, ал. 3 от ГПК сумата
от 330 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.Г.Б., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез
адв.Ж.С., за осъждане на ответника „БГ Имоти-Иванова“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Шейново“ №6, ет.3, ап.3,
представлявано от В.К., да му заплати сумата от 500 Евро с левова равностойност
977,91 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на иска на
27.02.2020 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА С.Г.Б., ЕГН **********, адрес ***, съдебен
адрес ***, чрез адв.Ж.С., ДА ЗАПЛАТИ на ответника „БГ Имоти-Иванова“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Шейново“ №6, ет.3,
ап.3, представлявано от В.К., сумата от 330,00 лева (триста и тридесет лева),
представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.