РЕШЕНИЕ №18
гр.Разград , 22.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
На двадесет
и втори април , две хиляди и петнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
При секретаря
С.Л. и участието на прокурора Сезгин
Османов ,като
разгледа докладваното от съдията В.Димитрова гражданско дело №23 по
описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.
В.С.К. *** е депозирала искова молба , с която моли съда да осъди
Прокуратурата на РБ да й заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания ,
както и имуществени такива в размер на 2 400, представляващи заплатени от
нея разноски за адвокатско възнаграждение по наказателно производство.Претенцията
си ищцата обосновава с повдигнато срещу нея незаконно обвинение от
страна на ответника за извършено от нея
престъпление , в съучастие с друго лице по чл.212,ал.2 във вр.с ал.1,във
врс чл.26,ал.1 и чл.20,ал.2 от , в качеството й на служител на Община Завет ,
Разградска област по което обвинение е
постановена от Русенски РС влязла в сила
оправдателна присъда.
Ищцата твърди , че повдигнатото
срещу нея обвинение станало причина да бъде прекратено служебното й
правоотношение с Община Завет ,където преди това заемала длъжността директор на
дирекция „Устройство на територията и общинска собственост, у нея възникнал
страх , че няма да може да осъществява дейност като експерт-оценител на
недвижими имоти и вещо лице в разградски съдебен район при осъждането й ,за
което настоявала прокуратурата.Животът й бил съсипан ,живеела в постоянно
напрежение и страх от невъзможността да упражнява професията си.Накърнени били честта и достойнството й като длъжностно
лице и гражданин.Воденото досъдебно производство било разгласено в медиите .Причинена й била тежка психотравма
, като заболяла от депресия ,установена от лекар-специалист.
Правната квалификация на
предявените от ищцата иск е по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.
Същия е и допустим.
Ответната по делото страна
Прокуратурата на Р.България ,чрез Окръжна прокуратура Разград е депозирала
отговор на исковата молба ,в който заявява становище за допустимост ,но
неоснователност на предявените искове.Счита също така иска за присъждане на
неимуществени вреди за завишен по размер , а този за имуществени такива за
недоказан също по размер .Оспорва твърдението в исковата молба ,че воденият
наказателен процес е станал причина за прекратяване на служебното
правоотношение на ищцата с Община гр.Завет.Счита за недоказано твърдението ,че
воденият срещу К. наказателен процес е увредил психичното й здраве.
В
съдебно заседание ищцата лично и чрез своя повереник поддържа предявените
искове в цялост.Претендира разноски ,като представя списък за същите.
В
съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа заявеното
становище по исковете с отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и становищата на страните , намери за установено от
фактическа страна следното :Срещу ищцата В.К. и още две лица , кмета на Община
Завет А- В. и служител в строителната фирма „Абритус”ЕООД ,гр.Разград Н. И. е
водено ДП №299/2010 год..Същото е образувано
с прокурорско постановление на 26.11.2010 год. ,за извършено от К. в
съучастие с Н. И. о престъпление по чл. 212 ,ал.2 във вр.с а.1 във вр.с чл.26 ,
ал.1 от НК и чл.20,ал.2 от НК , за това
, че за времето от 30.06.2009 год. до 27.10.2009 год. в гр.Завет ,в условията на продължавано престъпление ,в
качеството й на служител на Община Завет , изпълняващ инвеститорски контрол при
извършване на СМР на обект”Конструктивно укрепване с основен ремонт на Джамия
с.Прелез ,община Завет , в съучастие като извършител с Н. М. И. –технически
ръководител строителство в „Абритус”ЕООД ,гр.разград е съставила документи с
невярно съдържание-три протокола обр.19 за установяване на изпълнените за обект
Джамия с.Прелез СМР ,с вписани неверни данни за вида , обеме и стойността на
извършените такива и съзнателно е дала възможност на „Абритус”ЕООД , гр.Разград
да получи без правно основание чуждо движимо –имущество –пари ,предоставени от
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС , отпуснати
на Община Завет за ремонт на същата джамия в размер на 9 494.68 лв.
След извършените предварителни
проверки от органите на полицията през време на които от К. в качеството й на
длъжностно лице са изисквани различни
документи същата е била привлечен като обвиняем по това досъдебно производство
на 17.09.2011 год.ДП съдържа общо 7 тома
,като обвинително заключение за предаване на обвиняемия В. на съд е изготвено
на 16.05.2012 год. и първият обвинителен акт срещу него и останалите двама
обвиняеми по делото е внесен в съда на 23.05.2012 год.в Кубратски РС.След
постановяване на отводи от съдиите в този съд ,образуваното НОХД е изпратено за
разглеждане в ТРС ,като по образуваното в този съд НОХД №707/2012 год. съдът е
постановил прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на установени от
съда ,допуснати на ДП съществени процесуални нарушения.Впоследствие делото е изпратено
за разглеждане пред Русенски РС ,който по образуваното НОХД №268/2012 год.
отново е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняване на процесуални нарушения.Същинско първо по ред разглеждане на делото се явява това по НОХД №270/2013 год.
по описа на Русенски РС.По него с Присъда №91/22.04.2010 год. подс.К. и
останалите двама подсъдими по делото са били признати за невиновни в
извършването на престъпленията за които са били обвинени и съответно
оправдани.При въззивният контрол на тази
присъда Русенски ОС по ВНОХД №470/2013 год. с Присъда №45/26.09.2013 год. е
отменил оправдателната присъда на РС само в частта ,касаеща подс.А- В. ,като го е признал за
виновен в извършването на престъпление по чл.311,ал.1 от НК ,като му е наложил
съответно наказание лишаване от свобода при приложението на чл.66 от НК и за
същия срок от
Към
датата на образуване на наказателното производство през 2010г. ищцата , инженер
по образование е работила по служебно
правоотношение в Община Завет , като е заемала длъжността директор на дирекция
„Устройство на територията и общинска собственост”.Не се спори по делото ,че
след образуване на ДП служебното правоотношение на ищцата било прекратено
поради „съкращаване на щата”.
В образуваните досъдебно и съдебни производства се съдържат
няколко договора за правна защита и пълномощни в полза на упълномощени от К.
защитници.В същите е отразен размерът на адвокатското възнаграждение за
предоставената правна защита ,като общо заплатените от нея суми за защита до
приключване на НП във всички инстанции възлизат на 2 400 лв.
Ищцата излага
твърдения в исковата молба , че
образуваното срещу нея наказателно производство се е отразило върху психическото й здраве , върху доброто й
име, честта и достойнството й , както и ,че предвид искането на ответника да
бъде осъдена и евентуалното бъдещо осъждане
се е опасявала ,че ще й бъде отнета възможността да работи както експерт
,съответно като вещо лице.Воденото срещу нея дело е намерило отражение в медиите.
По делото ищцата е сочила гласни
доказателства.Водени са от нея двама
свидетели. И двамата от тях св. П. и св.Ш. познават К. години преди започването
на НД.Описват я като жизнена ,весела ,спокойна ,контактна и весела по характер
и съответно притеснена ,угрижена и с променен вид след започването на
разследването. .Св.Ш. ,който е работил с
нея в Община Завет като чертожник заявява ,че преди да започне разследването тя
е била човека ,който организирал в колектива неформалните събирания в празнични
и рождени дни.Свидетелката П. –магистър- фармацевт по образование е продавала на ищцата препарати ,които премахват безпокойството й
напрежението , изписвани й от лекар-психиатър именно по време на воденото
наказателно дело.Понастоящем К. имала собствена фирма и работела по
специалността си.
Във връзка
със соченото от ищцата негативно отношение на наказателното производство върху психиката й и представената в тази връзка
консултация с психиатър по делото е назначена съдебно-психиатрична
експертиза.Вещото лице по същата установява ,че при К. е налице тревожно-депресивно
разстройство ,като това състояние приема
психологични причини ,като житейските събития и социалните фактори също са
причина за това заболяване ,като началните оплаквания при ищцата са започнали
през 2010 год. ,когато във връзка със СМР ,извършени на Джамията срещу нея е
съставен акт за начет.Според вещото лице безспорно воденото НД има връзка с
установеното тревожно-депресивно разстройство содължително въздействие на
стресова ситуация.
Заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира в цялост.
Предвид изложеното от фактическа страна
,РОС направи следните правни изводи:
Съгласно чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление. Тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа
на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ.Безспорно е по делото ,че
общият срок на продължителност на НП ,водено срещу В. е продължило
две години и седем месеца от
повдигането на обвинението срещу него до влизане в сила на 23.04.2014 год. на
оправдателната присъда ,постановена от РС Русе.След влизането на този акт в
сила, е започнала да тече погасителна давност относно отговорността на
държавата и този е началният момент, от който държавата е изпаднала в забава.
Разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ
предвижда ,че държавата отговаря за всички
имуществени и неимуществени вреди при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди,
независимо от това, дали увреждането е причинено виновно от длъжностните лица.
От ангажираните от ищцата доказателства
се установява, че в резултат на незаконното обвинение същата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес в продължение на
две години и седем месеца ,в периода посочен по-горе. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че в резултат на преживяванията по повод
на обвинението, В.К. по характер общителен и весел човек се е затворила в себе
си,притеснявала се е , станала е по-затворена ,необщителна ,често била умислена.Повдигането
на незаконосъобразно обвинение за престъпление по служба, извършено в качеството й на длъжностно лице ,работещо по
служебно правоотношение в съответна община , медийното отразяване на
обвиненията, стресът, на който тя е била
подложена , като е напуснала длъжността , която е заемала близо 20 години ,както и опасенията й ,че при
осъждане няма да може да работи като оценител и вещо лице са такива
обстоятелства, които сочат на извод за
създаден в съзнанието на В.К. психически и социален дискомфорт в продължителен
период от време , като при нея се установява ,че през времетраенето на водения наказателен
процес е налице тревожно-депресивно разстройство- състояние ,настъпващо в
отговор на продължително въздействие на стресова ситуация.
За съда е безспорно, предвид
изложеното дотук , че ответникът следва да отговоря за претърпените от ищцата
вреди , свързани с изживените психически страдания.
Дължимото по ЗДОВ обезщетение се определя по
правилата на чл.52 ЗЗД. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съизмери с обществения критерий за
справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди.Съобразявайки
качеството в което на ищцата е било повдигнато обвинението-директор на Дирекция
в Община на малък град ,център на община и
,както и продължителността на наказателното преследване по воденото
срещу К. в дело от повдигането на
обвинение срещу него до приключването
му- 2 години и седем месеца,
съответно и вида на престъплението в
което е бил обвинена съдът в този си състав намира,че , че обезщетение в размер
на 6 000лв. е достатъчен да овъзмезди ищцата за причинените й от
Прокуратурата на РБ неимуществени вреди, произтичащи от воденото срещу него
наказателно производство. Така определената като обезщетение сума ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата
, ведно със законната лихва, считано от момента на изпадането му в забава – 23.04.2014г.
до окончателното й изплащане. Над размера 6 000лв. до първоначално
претендирания такъв от 50 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.Изцяло основателна и доказана се явява и ищцовата претенцията за имуществени вреди ,представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение по времетраенето на целия наказателен
процес.Тази сума също се дължи ,ведно със законната лихва от 23.04.2014 год.
Предвид изхода на делото на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 259.20 лв.
Водим от
горното, Разградският окръжен съд ,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на В.С.К. *** , ЕГН-**********, сумата 6 000 /шест хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което е
оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2014 год.
до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до първоначално предявения такъв от
50 000 лв., като неоснователен и недоказан ,както и претенцията за
присъждане на лихва от по-ранен момент
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република да заплати на В.С.К. сумата
2 400 лв. / две хиляди и четиристотин /
лева представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, за което е оправдан, изразяващи се в заплатени адвокатски
възнаграждения , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2014г.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република да заплати на В.С.К. сумата 259.20
/ двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева направени деловодни
разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
СЛ