Решение по адм. дело №257/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.268, ал.1 от ДОПК.

Образувано по жалба на А. И. Л. от [населено място], чрез адв. М. М. против РЕШЕНИЕ по жалба срещу действия на публичен изпълнител №42/17.04.2025г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение негова жалба с вх. № Ж-06-8/07.04.2025г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца и е потвърдено Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0002422/07.04.2025г. издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца, като правилно и законосъобразно. Решението се обжалва, в частта, в която е отказано прекратяването и отписването на вземанията по ИД № **********/2002г. в размер на общо 6 994,47 лв., като погасени по давност. С жалбата се иска отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и реши въпроса по същество, като се отмени Разпореждане с изх.№ [рег. номер]-137-0002422/07.04.2025г. издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца в обжалваната му част, като незаконосъобразно и върне преписката на публичния изпълнител за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Излагат се съображения в тази насока.

В с.з. жалбоподателят, чрез адв. М. М. моли за решение, с което се отмени обжалваното решение и реши въпроса по същество и се отмени разпореждането на публичния изпълнител като незаконосъобразно с всички произтичащи от това последици. Поддържат се изцяло съображенията изложени в жалбата. Към датата на подаване на възражението давността е била изтекла за вземанията, за което се навеждат доводи. Претендират се разноски за заплатена държавна такса.

Ответникът по делото в с.з., чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва жалбата, като неоснователна и моли за потвърждаване на оспореното решение, като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи в тази насока. Претендират се разноски по делото.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган административна преписка.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на оспорващия е било образувано изпълнително дело № **********/2002г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца за неплатени доброволно в срок задължения от него. Към изп.дело с Разпореждане за присъединяване №[рег. номер]-105-0103264/06.10.2016г. и Разпореждане за присъединяване №[рег. номер]-105-0197139/20.06.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Враца е разпоредено присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за вземания на жалбоподателя, подробно посочени по вид, документ, период, главница, лихва и общ размер и връчени на жалбоподателя на 28.09.2024г.

Издадено е и съобщение за доброволно изпълнение изх.№ 1606/2002/035550/17.11.2009г. Издадено е и ПНПОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0089176/30.09.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Враца по описа на изп.дело, с което е наложен запор на банкови сметки на жалбоподателя и връчено на същия на 28.09.2024г. Във вр. с ПНПОМ е изпратено запорно съобщение на основание чл.202,ал.1 вр. чл.215,ал.1,т.1 ЗОПК до ЦКБ, изх.№ С19006-003-0088000/30.09.2019г. и получено от банката на 30.09.2019г., налице е и писмо от ЦКБ до публичния изпълнител от 02.10.2019г. Издадено е от публичния изпълнител и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх.№ [рег. номер]-029-0019730/07.04.2025г. до ЦКБ и връчено на същата на 07.04.2025г.

На 04.03.2025г. до ТД-В.Търново, офис Враца е постъпило от жалбоподателя А. Л. възражение, вх.№[рег. номер]-000-0124788/04.03.2025г. с искане на основание чл.171 ДОПК за погасяване на публични задължения поради изтекла погасителна давност, които изрично са посочени във възражението от т.1 до т.26.

По подаденото възражение, публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Враца се е произнесъл с Разпореждане изх.№ [рег. номер]-137-0002422/07.04.2025г. С Разпореждането са отписани като погасени по давност, част от вземанията на жалбоподателя, като същите са изрично посочени. По ИД не са прекратени по давност събирането на вземанията за Фонд ДЗПО, НЗОК, Фонд ДОО по подадени данъчни декларации за период 2014,2015, 2016,2017 и 2018г., както и по НП от 29.11.2022г. на ОДМВР-Пловдив в общ размер на 6 994,47 лв.

Срещу разпореждането е подадена жалба от А. Л. до ответника, вх.№ Ж-016-8/07.04.2025г., в частта с която е отказано отписване на вземанията, като погасени по давност. Същата е разгледана от директора на ТД на НАП-В.Търново и е оставена без уважение с Решение № 42/17.04.2025г., с което е приета за неоснователна и е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане изх.№ [рег. номер]-137-0002422/07.04.2025г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, офис Враца. В решението по отношение на направения отказ за отписване на задълженията по давност от т.1 до т.14 на разпореждането, от ответника са изложени подробни мотиви по отношение на всяко едно от установените публични задължения на жалбоподателя за съответните периоди, въз основа на които е прието, че по отношение на тези задължения не е изтекла предвидената в ДОПК погасителната давност. По отношение на всяка една от подадените декларации за съответната година, изрично е посочено кога задължението е следвало да се плати доброволно, кога е започнал да тече срока на давността, издаването на ПНОМ изх.№ [рег. номер]-022-0089176/30.09.2019г., с което действие на основание чл.172,ал.1,т.5 ДОПК давността е спряна, а не прекъсната. Издаване на запорно съобщение до ЦКБ с изх.№ [рег. номер]-003-0088000/30.09.2019г., получено на 30.09.2019г. Издаване на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх.№ [рег. номер]-029-0019730/07.04.2025г., с което давностия срок е прекъснат и на основание чл.172,ал.2 ДОПК започва да тече нова петгодишна давност. От страна на административния орган е обсъден и § 29 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, съгласно който до отмяна на извънредното положение, срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага. Прието е, че задълженията по конкретните декларации не са погасени по давност и същите ще бъдат погасени с изтичането на абсолютния десетгодишен давностен срок, предвиден в чл.171,ал.2 ДОПК

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, адресат на административния акт, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване. С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд, съгласно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Решението на Директор на ТД на НАП –В.Търново е връчено на жалбоподателя на 13.05.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне по електронен път. Жалбата е подадена на 23.05.2025 г., видно от поставения вх. номер на същата. С оглед на горното жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и в изискуемата писмена форма. Същото е мотивирано, като в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна.

Институтът на погасителната давност за изпълнение на задължения за заплащане на публични вземания е уреден в чл.171 и сл. ДОПК. В чл.171, ал.1 ДОПК е прието, че с изтичането на пет годишен срок, началото на който започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, в която същото е следвало да се заплати, задължението се явява погасено, като в този случай се вземат предвид всички прекъсвания или спирания на давностния срок, с които същият се удължава. В чл.171, ал.2 ДОПК са уредени правилата за прилагане на абсолютната давност, която е десетгодишна, с начало 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение ;4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. В чл.172,ал.1 ДОПК са уредени предпоставките при които се спира давността, а съгласно чл.172,ал.2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Съгласно чл.173 ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите предвидени със закон, а с изтичането на [възраст] давностен срок вземанията се отписват служебно.

Спорът в настоящето производство е дали по отношение на установените публични вземания/изрично посочени в решението и разпореждането/ са погасени по давност и коя давност е приложима в случая 5г. или 10г.

Адм. орган правилно е приел, че по отношение на задълженията по декларация образец 6 с вх. № 060021502973145/02.04.2015г. обхващаща данъчен период 01.01.2014г. - 31.12.2014г./т.1 до т.3 от разпореждането/, давностния срок за задълженията по нея/ДОО, ДЗПО и НЗОК/ е започнал да тече на 01.01.2016г. В конкретния случай, публичните вземания за ДОО, ДЗПО и НЗОК, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., определени с декларация обр. 6, са със срок на доброволно плащане 30.04.2015 г., поради което и пет годишната давност за тях е започнала да тече от 01.01.2016 г. и изтича на 31.12.2020г., но при условие, че в този срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността. Видно от данните по преписката давностния срок за това задължение е спрян с ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0089176/30.09.2019г., с което е наложен запор на банкови сметки на задълженото лице. Тоест продължителността на давностните срокове е спряна на основание чл.172, ал. 1, т.5 ДОПК и същите попадат в обхвата на чл.171, ал.2 ДОПК, съгласно който публичните задължения ще бъдат погасени с изтичането на абсолютния десетгодишен давностен срок, който в случая по отношение на тези задължения изтича на 31.12.2025г.

Правилно е прието и че по отношение на задълженията по декларация обр.6 с вх.№ 060021603526254/19.04.2016г. обхващаща данъчен период 01.01.2015г. -31.12.2015г./т.4 до т.6 от разпореждането/,давностния срок за задълженията по нея/ДОО, ЗО и УПФ/ е започнал да тече на 01.01.2017г. В конкретния случай, публичните вземания за този период, определени с декларация обр. 6, са със срок на доброволно плащане 03.05.2016г., поради което и пет годишната давност за тях е започнала да тече от 01.01.2017 г. и изтича на 31.12.2021г., но при условие, че в този срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността. Видно от данните по преписката давностния срок за това задължение е спрян също с издаденото ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0089176/30.09.2019г., с което е наложен запор на банкови сметки на задълженото лице и получено от банката на 30.09.2019г. Налице е и издадено Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх.№ [рег. номер]-029-0019730/07.04.2025г., с което давностия срок е прекъснат на основание чл.172,ал.2 ДОПК. Тоест продължителността на давностните срокове е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, а впоследствие и прекъсната и същите попадат в обхвата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, съгласно който публичните задължения ще бъдат погасени с изтичането на абсолютния десетгодишен срок, който в случая изтича на 31.12.2026г.

Правилни са изводите на адм.орган и по отношение на задълженията по декларация обр.6 с вх.№ 060021703297167/11.04.2017г. обхващаща данъчен период 01.01.2016г. - 31.12.2016г. /т.7 до т.9 от разпореждането/, давностния срок за задълженията по нея/ДОО, ЗО и УПФ/ е започнал да тече на 01.01.2018г. В конкретния случай, публичните вземания за този период, определени с декларация обр.6, са със срок на доброволно плащане 02.05.2017г., поради което и пет годишната давност за тях е започнала да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 31.12.2022г., но при условие, че в този срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността. Видно от данните по преписката давностния срок за това задължение също е бил спрян с ПНОМ изх.№ [рег. номер]-022-0089176/30.09.2019г., с което е наложен запор на банкови сметки на задълженото лице, което представлява действие по спиране на давността по см. на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Със спиране на давността е започнал да тече нов петгодишен давностен срок и същите попадат в обхвата на чл.171, ал. 2 от ДОПК, съгласно който публичните задължения ще бъдат погасени с изтичането на абсолютния десетгодишен срок. Налице е и прекъсване на давността на основание чл.172,ал.2 ДОПК с издаване на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх.№ [рег. номер]-029-0019730/07.04.2025г.

Правилни са изводите на органа и по отношение на задълженията по т.10 и т.11 от разпореждането, възникнали на основание подадена декларация обр.6 №060021802988911/29.03.2018г. - лихви за ЗО и УПФ за периода от 01.05.2018г.-18.07.2018г. Съгласно чл.171,ал.3 ДОПК лихвите на публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал.1 и ал.2, независимо от начина на погасяване на главницата. Срокът за доброволно изпълнение на задължението е бил до 30.04.2018г., поради което петгодишната давност по чл.171,ал.1 ДОПК е започнала да тече от 01.01.2019г. С ПНПОМ изх.№ [рег. номер]-022-0089176/30.09.2019г., с наложен запор на банкови сметки на задълженото лице, е налице действие по спиране на давността по см. на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, поради което давността по така подадената декларация не е изтекла и тези задължения ще бъдат погасени с изтичането на абсолютния десетгодишен давностен срок по чл.171,ал.2 ДОПК.

По отношение на публичните задължения от т.12 до т.14 от разпореждането, възникнали на основание декларация обр.6 № 06002190295693/27.03.2019г. за ЗО, УПФ и ДОО за период 01.01.2018г.-31.12.2018г. също се споделят мотивите на органа. Тези задължения ще бъдат погасени с изтичането на абсолютния десетгодишен давностен срок по чл.171,ал.2 ДОПК, както е приел и органа.

Следва да се посочи, че с ПНПОМ от 30.09.2019г., с което е наложен запор върху банковата сметка на задълженото лице, същото е връчено на банката на 30.09.2019г. и този запор е спрял изтичането на давността – аргумент от чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, а не е налице прекъсване на давността, в каквато насока са възраженията на оспорващия. Съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК, запорът върху вземанията се извършва чрез връчване на запорно съобщение до компетентните търговски банки, като запорът се смята за наложен от датата и часа на връчване на запорното съобщение на банката. В тази връзка от страна на ответника по делото са представени доказателства за връчване на запорно съобщение до банката, което не е оспорено от страните. При спиране на давността в посочената хипотеза, законодателят не е фиксирал изричен срок, в който давността се счита за спряна, поради което следва да се приеме, че давността се счита за спряна до отпадане на основанието за спиране, т.е. до вдигането, съответно до отмяната на обезпечителните мерки. Не се твърди и не се установява от данните по делото такова вдигане на обезпечението, съответно наложената обезпечителна мярка да е отменена, поради което и следва да се приеме, че към настоящия момент не е отпаднало основанието за спиране на давността. ПНПОМ е връчено на оспорващия, като и разпорежданията за присъединяване, като липсват данни и твърдения същите да са оспорени от жалбоподателя. Също така е налице и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх.№ [рег. номер]-029-0019730/07.04.2025г., с което давностия срок е прекъснат и на основание чл.172,ал.2 ДОПК. Предвид това не са налице основания за погасяване на публичните задължения по давност в общия 5 г. срок. Доколкото е налице спиране на давността по силата на закона, както и прекъсване на давността то вече са налице основания за приложението на [възраст] абсолютна давност, която и понастоящем не е изтекла за посочените публични задължения по подадените декларации обр.6 за съответните години, вкл. и за най -старото задължение 2014г.

По отношение на глоба по наказателно постановление № 22-5697-001279/29.11.2022г. на ОДМВР-Пловдив в размер на 40.00 лева /т.15 от разпореждането/ страните не спорят за изтекла погасителна давност.

С оглед на изложеното настоящия съдебен състав намира, че по отношение на горепосочените задължения за ДОО, ЗО и УПФ и лихви за съответните периоди по подадени данъчни декларации обр.6 не е изтекъл абсолютния давностен срок по чл.171,ал.2 ДОПК. За да се приеме, че задълженията са погасени по давност е необходимо да бъде установено, че по отношение на тях е изтекла предвидената в нормата на чл.171, ал.2 ДОПК, абсолютната [възраст] давност. Към датата на постановяване на решението, вкл. и към момента тази давност, както правилно е прието от ответника не е изтекла.

С оглед на изложеното и възраженията на жалбоподателя за неправилно приложение на нормативната уредба, както и на погасителната давност са неоснователни. Видно от изложеното по-горе в случая е приложима абсолютната [възраст] давност, която по отношение на задълженията на жалбоподателя подробно посочени в решението и в разпореждането не е изтекла, вкл. и към момента.

По отношение цитирането на тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело № 8/2019 г. на ВАС, същото предвижда първо, че образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК не прекъсва давността и второ, че съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсва давността, какъвто не е настоящият спор.

С оглед на изложеното обжалваното решение на директора на ТД на НАП– В.Търново и потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител при същата дирекция, офис Враца, са законосъобразни и следва да се потвърдят. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, жалбоподателят следва да заплати юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37 от Закон за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 268, ал.1 и ал.2 ДОПК и чл.172 ал.2 АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. Л. от [населено място], чрез адв. М. М. против РЕШЕНИЕ по жалба срещу действия на публичен изпълнител №42/17.04.2025г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх. № Ж-06-8/07.04.2025г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца и е потвърдено Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0002422/07.04.2025г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца в обжалваната му част.

ОСЪЖДА А. И. Л. от [населено място] да заплати на ТД на НАП-В.Търново разноски по делото в размер на 100.00/сто/лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.