№ 59
гр. Асеновград , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 2508586 на ОДМВР Пловдив на
основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т. 4 от ЗДвП на Д.А.У. ЕГН:
********** с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание -
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш е останала Д.У. и чрез пълномощника си
адв. Т. е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-
дневен срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В съдебно
заседание, жалбоподателят и процесуалния представител не се явяват, но в
жалбата се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на
електронния фиш, навеждат се твърдения за съществени нарушения на
процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и
издаването му, както и се твърди за неправилно приложения на материалния
закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована не
изпраща представител, но чрез пълномощника си – гл.юрисконсулт Пенкова
взема становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за
1
потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект,
доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството
му на собственик, на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в
чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛА.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
На 14.11.2018 г., в 13.53 часа, в с. Долнослав, на ул. „Александър
Стамболийски“ до № 46, бил паркиран служебен автомобил на РУ-
Асеновград, в който имало монтирано автоматизирано техническо средство
TFR - 1М № 566. Контролните органи настроили техническо средство,
съобразно разрешената за участъка скорост и го привели в работен режим. В
13.53 часа системата заснела лек автомобил „Пежо 206 1,4 И" с рег. № РВ
6986 РА да се движи със скорост от 82 км/ч. при разрешената за участъка в
населено място 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш
срещу собственика на автомобила – Д.А.У. за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание- глоба в размер на 200 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при
констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи
основание за отмяна.
На базата на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че
извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и
действително на датата и мястото отразени в електронния фиш, описаният в
него автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за
видеоконтрол TFR - 1М № 566, за което средство е издадено удостоверение
за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и
валидно към датата на нарушението.
2
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
за какво именно нарушение му се налага санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 85 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е
определена скорост от 82 км/час. Видно е, че е налице разминаване между
установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема
скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база
превишение, като съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на
одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени
грешки при измерване на скорост от 3%. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост от 85 км/час е намалена на 82 км/час.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната
отговорност. Електронният фиш е издаден по отношение на Д.А.У. в
качеството и на собственик на когото е регистрирано МПС, видно от
приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив.
Същата не се е възползвала от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да
оспори факта, че тя е управлявала автомобила и авторството си в
извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство,
следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно
срещу нея.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП
и е за констатираното нарушение издаден електронен фиш. Съобразно
правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този
закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
3
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи.
Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на дата на издаване в
електронния фиш. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. В случая е
налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а
същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно
установено. Същевременно е представено и копие от протокол за проверка, от
който се установява, че техническото средство отговаря на метрологичните
изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за работа на
техническото средство по чл.10 от Наредбата.
В настоящия случай, не е подадена декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП,
поради което важи разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от
която дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по
чл.34 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Както
вече се каза ЕФ не съдържа като задължителен реквизит дата на неговото
издаване. Същият обаче, въпреки че е електронно изявление не се генерира
автоматично от информационната система, а преди това данните в нея се
4
попълват от оторизиран служител на базата на заснемането от техническото
средство. Видно от приложената по делото извадка от АИС –
удостоверяваща действието „Дата на съставяне“, като такава е посочена
26.01.2019 г., с което действие ЕФ като конкретен документ е бил
регистриран в системата и вече е съществувал, поради което и на практика
това действие следва да се счита за дата на неговото издаване. В този смисъл
е спазен и шест месечния срок за издаване на НП, респективно на ЕФ
съгласно чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на наложената глоба в размер на 200 лв. съдът намира, че
действително АНО неправилно е определил размера й като е определил по-
нисък размер от този в посочената санкционна разпоредба чл. 182 ал.1 т.4 от
ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение. Същата
предвижда глоба за превишаване на скоростта в населено място от 31 до 40
km/h – в абсолютно определен размер от 400 лв. като не е предвиден
диапазон за конкретно оразмеряване на санкцията по преценка на АНО. Този
пропуск обаче е в полза на жалбоподателя, тъй като в крайна сметка му е
наложена по-малка санкция от предвидената в закона,поради което и не може
да се счита за съществено материално нарушение още по-малко пък може да
служи за отменително основание. Във възивното производство обаче е налице
забрана за влошаване на положението на обжалващия и не съществува
възможност за съда да увеличи размера на глобата до 400 лева, поради което
и при наличието на надлежно установено и доказано нарушение, НП следва
да бъде потвърдено в този му вид.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води
до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи
5
техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че
такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева и с оглед изхода на
делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2508586 на ОДМВР
Пловдив на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т. 4 от ЗДвП на Д.А.У.
ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Д.А.У. ЕГН: ********** да заплати на
ОДМВР- Пловдив сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6