№ 20344
гр. С, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110171262 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от К. Д. В., ЕГН: **********
против ГФ с ЕИК по БУЛСТАТ ******, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева – частичен иск от вземане в пълен
размер 10000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени вследствие
на ПТП от 02.07.2023 г. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания както и сумата от 250 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени вследствие на ПТП от 02.07.2023 г. имуществени вреди, изразени в разходи за
репатриране на л.с. Опел Зафира с рег. № **** ВА, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 27.10.2023 г. (датата на постановения отказ за плащане на
застрахователните претенциите от ГФ) до окончателно изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 02.07.2023 г. около 10:10 ч. в гр. С, по път II-82, с посока на
движение от гр. С към гр. С е възникнало ПТП, виновен за което е водачът на л. а. „БМВ 320
Д“ с рег. № СВ****КВ И. Г., който при управление с несъобразена скорост и загуба на
контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, където
се блъснал в движещия се насрещно в своята лента л. а. „Опел Зафира“. Посочва, че за
настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП № ******/02.07.2023 г., а на
виновния водач е съставен АУАН № GA 895921/02.07.2023 г. Твърди, че вследствие на ПТП
получил множество травматични увреждания, сред които кръвонасядания в областта на
гръдния кош и областта на лява подбедрица, дълбока охлузна рана на лява мишница, които
увреждания са му причинили физически болки и страдания. Твърди, че с цел установяване
на посочените травматични увреждания е посетил „Клиника по съдебна медицина и
1
деонтология“ при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – гр. С, като след обстоен преглед
съдебният медик констатирал кръвонасядания в областта на гръдния кош и лява подбедрица,
както и дълбоко охлузване на лявата мишница. Твърди, че въпреки приема на
болкоуспокояващи медикаменти дълго време след настъпване на процесното ПТП
продължавал да изпитва силни болки в областта на травмираните зони и физически
неразположения в ежедневието си. Сочи, че е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника, доколкото ПТП е причинено от водач, чиято гражданска
отговорност не е била застрахована към момента на настъпване на ПТП. Посочва, че с
искане от 10.08.2023 г. е предявил доброволна претенция до ответника за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, като била образувана
щета № 23210162/11.08.2023 г. В отговор, ответникът изискал от ищеца допълнителни
документи във връзка с настъпилото ПТП, но доколкото последният не разполагал с такива,
с писмо с изх. № 24-01-349/27.10.2023 г ответникът отказал изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът ГФ е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва по
основание и размер предявените искове. Излага, че липсват доказателства относно
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Развива
подробни съображения в насока, че констативният протокол в частта относно механизма на
ПТП няма материална обвързваща сила. Оспорва всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Евентуално оспорва механизма на ПТП. Оспорва размера на
претенциите и счита, че са прекомерно завишени. Оспорва и акцесорните претенции за
лихва, като излага и подробни твърдения в насока, че не е изпаднал в забава на сочената от
ищеца дата. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия водач на л. а. „Опел“ с рег. № СВ****ВА, като счита, че неговия принос е над
50 %. Претендира разноски.
По искане на ответника като трето лице помагач е конституиран И. Г. Г., като е приет за
съвместно разглеждане предявения от ответника срещу него иск с правно основание чл. 558,
ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на
ГФ сумата от 500 лева – частичен иск от 10000 лева, представляваща обезщетение за
причинени от него на К. Д. В. неимуществени вреди, както и сумата от 250 лева,
представляваща обезщетение за причинени от него на К. Д. В. имуществени вреди,
вследствие на ПТП от 02.07.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения и направените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК третото лице помагач и ответник по обратния иск И. Г. Г.
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва механизма
на ПТП, причините и обстоятелствата, при които е настъпило, вината и поведението на
участниците в него. Оспорва претенциите и по размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
2
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени материали – в т. ч.
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие,
заключение по съдебна автотехническа експертиза, се установява, че на 02.07.2023г. водачът
на л. а. "" БМВ" с рег. Номер СВ **** КВ – И. Г. Г., движейки се по път- от гр. С към гр. С, в
участък със завой при избора си на скорост не се е съобразил с пътната обстановка, релефа
на местността и мократа пътна настилка, в резултат на което е загубил контрол над
управлението на автомобила и е навлязъл в лентата за насрещното движение, където е
реализирал ПТП с насрещно движещия се в своята пътна лента л. а. " Опел Зафира", с рег. №
СВ **** ВА, в който са пътували ищеца и свидетелката Д М В.а.
Според съставения констативен протокол на 02.07.2023 г., около 10:10 ч., лек
автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № СВ****КВ, се движи по Републикански път II-82, с посока
от гр. С към гр. С и в района след разклона за с. Окол, на около 3 км. преди стената на
язовир „Искър“, поради движение с несъобразена с 3 пътните условия скорост (мокра пътна
настилка), водачът губи контрол върху управлението на МПС, завърта се, навлиза в лентата
за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Опел
Зафира“, с рег.№ СВ****ВА.
Посоченото в констативния протокол се подкрепя от свидетелските показания на Д М
В.а, съпруга на ищеца и пътник в управлявания от него автомобил, съответно пряк очевидец
на процесното ПТП. Видно от показанията на свидетелката преди с. Окол, управлявания от
третото лице помагач автомобил идвайки от гр. С е излязъл от завоя и е ударил автомобила,
управляван от ищеца докато последният се движел в своята лента за движение с около 40
км/ч. От показанията на свидетелката се установява, че насрещния автомобил се е движел
„на зиг заг“ и след като е навлязъл в тяхната лента за движение ударил автомобила им
отпред странично и по този начин го е изхвърлил от платното, където се ударил в скала.
Посочва, че ищецът се уплашил, но успял да й помогне да откопчае колана си и да излезе.
Посочва, че при удара ищецът бил с поставен колан, а след него успял да отвори
шофьорската врата. Ищецът получил охлузвания по ръцете и краката. На място пристигнал
Екип на Спешна помощ, който ги прегледал. От удара техният автомобилът бил изцяло
смачкан и не можел да се придвижи на собствен ход, което наложило да бъде откаран с
пътна помощ до местоживеенето им ж.к. Л, гр. С. Счита, че след ПТП ищецът имал
сериозни наранявания по ръцете и краката, но без счупвания, поради което си останал
вкъщи за една седмица, след което се върнал на работа, но продължавал да изпитва болки и
по лекарско предписание приемал обезболяващи за около месец. Към момента на разпита
свидетелката ищецът също се оплаква от болки в областта на лявата ръка и трудна
подвижност в дадени моменти.
От заключението на САТЕ се установява, че платното за движение на Републикански
път II-82, в района на процесното ПТП, се състои от две ленти за движение, по една за всяка
посока, разделени помежду си от единична непрекъсната линия. На около 250 метра преди
мястото на настъпване на процесното ПТП, от страната на водача на лек автомобил „БМВ
320 Д“, с рег. № СВ****КВ, се наблюдава поставен пътен знак номер А4 - „Последователни
3
опасни завои, първият от които е наляво“. Същият знак се е поставен и на около 50 метра
преди мястото на настъпване на процесното ПТП, от страната на водача на лек автомобил
„Опел Зафира“, с рег.№ СВ****ВА. , се наблюдава поставен пътен знак номер А4 -
„Последователни опасни завои, първият от които е наляво". В района на процесното ПТП не
се наблюдават поставени пътни знаци ограничаващи скоростта на движение. Според
заключението от техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № СВ****КВ, който с избора
на скорост и органите за управление е допуснал загуба на напречната устойчивост на
превозното средство вследствие на което е навлязъл в лентата за насрещно движение.
Според вещото лице пряката видимост в процесния завой е около 30 метра, като в о.с.з. при
изслушването си в открито съдебно заседание експертът посочва, че се касае за навлизане в
лентата за насрещно движение в крива за десен завой, поради което времето за реакция на
водача е прекалено малко за насрещно движещото се превозно средство и в такъв случай
почти винаги ударите са непредотвратими, освен ако нямаме движение с много ниска
скорост от порядъка на 5-6 км./ч., която в случая не е налице. Установено е и че лек
автомобил „Опел Зафира“ е оборудван фабрично с два триточкови инерционни колани на
предните седалки.
В декларация, попълнена от третото лице помагач на 02.07.2023 г. като част от
преписката, съставена на място на ПТП, същият като водач на лекия автомобил с рег. № св
****КВ посочва, че е управлявал МПС със скорост около 60 км/ч, като причина за ПТП
посочва, мократа пътна настилка и несъобразената скорост.
Настъпването на процесното ПТП освен че се установява от събраните в настоящото
производство доказателства е установено и с влязло в сила Решение № 7369 / 25.04.2025 г.,
поставено по воденото между същите страни гр.д. № 71265/2023 г. по описа на СРС. За
деянието на третото лице помагач е наложена и глоба в размер на 200 лева с Наказателно
постановление № 23-4332-015668 от 08.08.2023 г. – влязло в сила на 05.12.2024 г. От
събраните доказателства се установява, че причина за настъпването на произшествието е
несъобразяването на третото лице помагач – водач на МПС "БМВ" с рег. номер СВ **** КВ с
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, задължаваща водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват и с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
задължаваща водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай водачът на лек автомобил с марка
„БМВ“ не е съобразил конкретната пътна обстановка – мократа настилка и пътния участък,
ясно сигнализиран като участък с последователни опасни завои, което е довело до изгубване
на контрол върху управляваното МПС, навлизане в насрещната пътна лента и реализиране
на сблъсък с правомерно движещия се в нея автомобил, управляван от ищеца.
Установява се от представеното съдебномедицинско свидетелство № 559/2023 г.,
4
издадено от д-р КП – съдебен лекар от Клиниката по съдебна медицина и деонтология при
УМБАЛ Александровска ЕАД, че при извършен преглед на ищеца на 05.07.2023 г. е
установено наличие на кръвонасядане в областта на гръдния кош; дълбоко охлузване на
лявата мишница и кръвонасядане на лявата подбедрица. Според заключението на СМЕ
описаните в СМЕ лентовидно косо кръвонасядане 10/4 см. на гръдния кош, дълбоко
охлузване по задната повърхност на лявата мишница с дължина 1.5 см. и охлузване с овална
форма и диаметър 1.5 см. по лява подбедрица отзад са увреждания, които се дължат на
действието на твърди тъпи предмети и са в пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Според заключението описаните мекотъканни увреждания не
налагат специфично медицинско лечение, като единствено охлузванията могат да се
третират с антисептичен продукт и евентуално това на ръката да бъде и превързано. Според
вещото лице видът и характерът на уврежданията са от естество да преминат до две
седмици, без да оставят последствия за живота и здравето на пострадалия. Според експерта
конкретно лентовидното кръвонасядане на гръдния кош отпред, отговаря да бъде получено
от правилно поставен предпазен колан, а охлузванията по лява мишница и лявата
подбедрица се дължат на тангенциално действие на предмет с охлузваща повърхност от
интериора на автомобила.
Видно от представената фактура № ********** от 04.07.2023 г. и касов бон от същата
дата за репатриране на автомобила с рег. № СВ ****ВА ищецът сторил разходи в размер на
250 лева.
Видно от приложеното по делото писмо с изх. № 24-01-349/27.10.2023 г. от ответника,
ищецът е завел при него претенция с № 23210162/10.08.2023 г., по която ответникът е
отказал изплащане на обезщетение като е посочил, че може да бъде заведена нова претенция
с представяне на документи или претенция пред съда.
Не е спорно между страните, че към датата на ПТП виновният водач не е имал сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност", като обратното не се твърди и доказва.
При така изяснената фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ ГФ изплаща на увредените
лица от фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда ако ГФ не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага
5
и чл. 380. Размерът на обезщетението, изплащано от ГФ не може да надхвърля размера на
минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината,
в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, а лихвите за забава на се изчисляват
и изплащат при спазване на чл. 497 – чл. 558, ал. 1 от КЗ.
В настоящата хипотеза ищецът е предявил претенция пред ГФ, а от страна на
последния е отказано изплащане на обезщетение, което обуС.я допустимостта на исковете.
Доказани са и всички елементи на фактическия състав, пораждащ имуществената
отговорност на ответника за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени му
неимуществени и имуществени вреди – наличие на виновно противоправно поведение на
водач на МПС без валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилиститеи, в
причинна връзка с което са настъпили увреждания на здравето на ищеца като водач на
участвало в ПТП МПС и увреждания на МПС, довели до имуществени вреди, изразени в
разходите за репатриране на автомобила.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства
като характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. /в този смисъл Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС/.
Ищецът е претърпял стрес и уплаха при самия инцидент, а в резултат на причинените
от сблъсъка на автомобилите и напускане на пътното платно на управлявания от него лек
автомобил - телесни увреждания и физически болки, които са наложили домашно лечение и
почивка за една седмица и са отшумели за около месец. Не се доказва надлежно да са
причинени трайни увреждания на ищеца, като не са налице обективни данни за връзка
между ПТП и болките на ищеца, за които съобщава свидетелката към момента на разпита й.
В този смисъл съдът кредитира като компетентно и обосновано заключението на вещото
лице, според което уврежданията нямат траен характер и болките следва да са отшумели в
кратък срок. Съдът отчита и обстоятелството, че не се доказват конкретни претърпени в
периода на възстановяването ограничения в ежедневието на ищеца в битов или социален
план. От друга страна, с оглед механизма на настъпване на увредата, пострадалият е изпитал
силен стрес и уплаха от възприемане на насрещно навлизащия срещу него автомобил.
При отчитане на изпитаното емоционално притеснение и уплаха и с оглед характера на
претърпните телесни увреждания, които не са доказва да са причинили конкретни трайни
или сериозни изменения в здравословното състояние или външния вид на ищеца и са
отшумели за сравнително кратък период, съдът намира, че справедливо и адекватно на
конкретните обстоятелства се явява обезщетение в размер на 1000 лева.
Така определения размер на обезщетението съдът намира, че е в справедлив размер и
се явява съответен на конкретните обстоятелства по делото – механизма на реализиране на
6
самото ПТП, начина на настъпване на уврежданията, техния интензитет, продължителността
на възстановителния период и конкретните лични и битови фактори при неговото
протичане. Претендираният от ищеца по-висок размер на обезщетението не отговаря на тези
обстоятелства, тъй като в случая не се установяват конкретни фактори, които да обуС.ят
подобен размер.
Определеното обезщетение не следва да бъде намалявано поради липса на доказано
съпричиняване от страна на ищеца. В тежест на ответника е да докаже наличието на
поведение на пострадалия, допринесло за настъпване на вредите. В случая не се установява
такова поведение на пострадалия – същият се е движил в своята пътна лента с поставен
предпазен колан, за което свидетелстват видът на причинените по гръдния му кош
увреждания, а и показанията на пътувалата на предната седалка до ищеца свидетелка. Не са
налице доказателства, от които да се установява, че скоростта на ищеца е била несъобразена
с пътната обстановка, респективно че евентуално несъобразяване е било изобщо фактор в
настъпване на ПТП, тъй като от заключението на вещото лице и показанията на свидетеля е
видно, че ударът е бил непредотвратим предвид внезапното навлизане на автомобила на
виновния водач в насрещното движение в участък със завой и намалена видимост за ищеца.
Предвид посоченото съдът приема, че в случая ответникът не е провел успешно доказване
на съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищеца.
Следователно предявеният иск следва да бъде уважен до предявения частичен размер
от 500 лева.
Доказан по основание и размер е предявеният иск за обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди, изразени в сторените разходи от 250 лева за заплащане на
репатриране на увреденото имущество. От свидетелските показания се доказва, че
автомобилът е бил в състояние, в което придвижването му на собствен ход е било
невъзможно. Житейски обосновано е и реаптрирнето на автомобила да бъде извършено до
местоживеенето на собственика му В допълнение видно от представеното свидетелство за
регистрация МПС е с прекратена на 25.07.2023 г. регистрация. Едновременно с това не е
проведено насрещно доказване от страна на третото лице помагач, че автомобил е можел да
се придвижи на собствен ход или да е обосновано с конкретно обстоятелство репатриране на
по-кратко разстояние, поради което и възраженията му в този смисъл са недоказани.
Разходите за транспортиране на МПС са доказани, като това, че документите за
извършването им са от следващия, а не от деня на ПТП, съдът намира, че не доказва наличие
на обстоятелства, прекъсващи причинната връзка между увреждането и деянието.
С оглед липсата на изпълнение на възникналото в тежест на ответника задължение
същият следва на основание чл. 558, ал. 1, изр. 2 вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 84, ал. 1 ЗЗД
да заплати и законна лихва върху главницата от претендираната дата на постановения отказ
– 27.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, ГФ встъпва в правата на увреденото лице да
претендира обезвреда и такава му се дължи от виновния водач И. Г. Г.. Предвид уважаване
на предявения първоначален осъдителен иск против ответника ГФ, съдът дължи да се
7
произнесе и по предявения от него обратен иск, който се явява изцяло основателен за сумата
от 500 лв – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 250 лева – имуществени вреди
ведно с разноските в размер на 455 лева, които ГФ е осъден да плати на увреденото лице.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за
производството в размер на 455 лева /от които 50 лева – държана такса, 400 лв –
възнаграждения на вещи лица, 5 лв – СУ/.
Ищецът е представляван от адв. Д., преупълнономощен от Адвокатско дружество „Д. и
П", БУЛСТАТ ******, със съдебен адрес гр. С, бул. „КАДК" № 5, вх. В, ап. 25. Според
представеното пълномощно за преупълномощаване и договор за правна защита, сключен
между ищеца чрез АД и адв. Д. /л. 95/ адв. Д. се е съгласил да предостави адвокатската
помощ безплатно. Липсва обаче изразена от ищеца воля да му бъде предоставена адвокатска
защита безплатно, като не е налице и учредена представителна власт в полза на
адвокатското дружество да сключи от негово име договор за правна защита, вкл. и безплатна
такава, доколкото упълномощаване в този смисъл липсва в представеното към исковата
молба пълномощно от ищеца в полза на адвокатското дружество /л. 17/.
Поради това не следва да бъде уважено искането за осъждане на ответника да заплати
възнаграждение за оказана безплатна защита на адвокат П /каквото и реално по делото нито
е упълномощавана, нито е представлявала ищеца/.
Третото лице помагач следва да заплати на ГФ и сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева и 400 лева за възнаграждения на вещи лица.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГФ, БУЛСТАТ: ****** и адрес: гр. С, ул. „ГИ" № 2, ет. 4 да заплати на К. Д.
В., ЕГН: ********** на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата от 500 лева – част от
вземане за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на
02.07.2023 г. между лек автомобил Опел Зафира с рег. № **** ВА и лек автомобил „БМВ 320
Д“ с рег. № СВ****КВ, управляван от И. Г. Г. с ЕГН ********** без валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и сумата от 250 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени вследствие на ПТП от 02.07.2023 г.
имуществени вреди, изразени в разходи за репатриране на лек автомобил Опел Зафира с рег.
№ **** ВА, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 27.10.2023 г. до
окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГФ, БУЛСТАТ: ****** и адрес: гр. С, ул.
„ГИ" № 2, ет. 4 да заплати на К. Д. В., ЕГН: ********** сумата 455 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА И. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. ИД №43 да заплати на ГФ,
8
БУЛСТАТ: ****** и адрес: гр. С, ул. „ГИ" № 2, ет. 4 на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 500 лева – част от вземане за
обезщетение за причинени от него на К. Д. В. неимуществени вреди, и сумата от 250 лева,
представляваща обезщетение за причинени от него на К. Д. В. имуществени вреди за
репатриране на л.а. с рег. № **** ВА, вследствие на ПТП, настъпило на 02.07.2023 г. между
лек автомобил Опел Зафира с рег. № **** ВА и лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. №
СВ****КВ ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения считано от
27.10.2023 г. до окончателно изплащане на сумите, както и сумата от 455 лева – разноски,
при условие, че ГФ, БУЛСТАТ: ****** заплати посочените суми на К. Д. В., ЕГН:
**********.
ОСЪЖДА И. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. ИД №43 да заплати на ГФ,
БУЛСТАТ: ****** и адрес: гр. С, ул. „ГИ" № 2, ет. 4 сумата от 500 лева – сторени разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9