Решение по дело №83/2020 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260017
Дата: 28 февруари 2022 г.
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20201880100083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 28.02.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 83/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник на изпълнителния директор и на прокуриста, против Т.М.Т. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 27.11.2015 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 551/2015 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 457 от 30.11.2015 г. за следните суми : 661,35 лева – главница по договор за банков кредит от 28.09.2007 г., 10,33 лева – редовна лихва за периода от 15.08.2012 г. до 14.10.2012 г. включително, 474,83 лева – наказателна лихва за периода от 15.08.2012 г. до 25.11.2015 г. включително, и законната лихва върху главницата от 27.11.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 325 лева  разноски по делото. На основание чл. 418 ГПК съдът е постановил незабавно изпълнение и е разпоредил е да се издаде изпълнителен лист за горните суми в полза на банката, като за издаването му се направи надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение. Твърди се, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за банков кредит от 28.09.2007 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и Т.М.Т.. По издадения и получен изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20168590400016 по описа на ЧСИ С. С., рег. № ….

Цената на исковете е 661,35 лева - главница, 10,33 лева – редовна лихва и 474,83 лева – наказателна лихва, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско.

От ответната страна е подаден писмен отговор. Т.Т. признава обстоятелството, че е страна по договор за банков кредит от 28.09.2007 г., но оспорва изцяло предявените искове. Посочва, че редовно е погасявал задълженията си чрез удръжки от трудовото му възнаграждение и в нито един момент от действието на договора не е бил уведомяван от банката за забава, на която и да е вноска. Твърди, че не е бил информиран за промяна на лихвения процент и не му е предлаган нов погасителен план. По договора за кредит е била уговорена лихва в размер на 12,5 % за първите шест месеца, а след това по 14,5 %, но въпреки това ищецът е начислявал лихва в значително по-голям размер, достигащ до 29,50 % - видно от справка № 1 по чл. 366 ГПК, приложена към исковата молба. Според ответника на това се дължат разминаванията между неговите плащания по първоначалния погасителен план и претенциите на банката. В отговора е посочено, че последната погасителна вноска е направена на 18.01.2013 г., но според договора за кредит краен срок за погасяването му е 15.10.2012 г.

По делото са приети писмени доказателства и е приложено ч.гр.д. № 551/2015 г. по описа на Районен съд Своге. Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която съдът въприема като обективно и компетентно изготвена.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна страна :

На 28.09.2007 г. е сключен договор за банков кредит „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и Т.М.Т., по силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 10112,50 лева. Получената сума е следвало да бъде върната на банката на 60 месечени вноски – чл. 5.1/5.2 от договора и цитирания в тях погасителен план.

С определението си по чл. 140 ГПК от 16.07.2020 г., съдът е задължил „Райфайзенбанк (България)” ЕАД - чрез пълномощника, поради направено искане от другата страна, да представи по делото в оригинал договора за банков кредит, първоначалния погасителен план и евентуални налични анекси към договора или уведомления за изменение на погасителния план. В същото определение съдът е указал, че при липса на доказване следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови решението си.

От страна на банката – ищец не е представен погасителен план, нито оригинал, нито копие. При това положение на съда не остава друга възможност, освен да приеме, че такъв план няма. Последното от своя страна води до правния извод, че договорът за банков кредит е недействителен по силата на чл. 14, ал. 1 вр. с чл. 7, т. 8 ЗПК (отм.), за което съдът следи служебно. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 14, ал. 2 ЗПК (отм.). В такъв случай безпредметни стават възраженията на ответника относно начислените му лихви. Вещото лице в приетата по делото експертиза е посочило, че договорената сума от 10112,50 лева е постъпила по сметка на ответника на 28.07.2007 г., а размерът на непогасената изискуема главница към 27.11.2015 г., когато е входирано в съда заявлението по чл. 417 ГПК, е в размер на 661,35 лева, точно за колкото е издадена и заповедта за незабавно изпълнение.

Сумите събрани в изпълнителното производство не следва да се вземат предвид от съда – според задължителното Т.р. № 4/2013г. на ВКС. Следователно възраженията на ответника в тези насоки са лишени от основание.

На основание чл. 78 ГПК на страните ще следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят според установената част от вземанията. Разноските на банката по исковото производство са 135,80 лева за такси, 250 лева за вещо лице, както и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя общо на 360 лева – съобразно чл. 25, ал. 1 и чл. 26а от Наредбата за заплащане на правната помощ. Доказаните разноски направени от ответника по настоящото дело са в размер на 300 лева, за възнаграждение на вещо лице.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Прогласява за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 14, ал. 1 вр. с чл. 7, т. 8 ЗПК (отм.) договор за банков кредит, сключен на 28.09.2007 г. между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и Т.М.Т..

Приема за установено по отношение на Т.М.Т. ***, ЕГН **********, че дължи на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, представлявано от изпълнителния директор и прокуриста, сумата от 661,35 лева – представляваща непогасена главница по договор за банков кредит, сключен между страните на 28.09.2007 г., заедно със законна лихва върху тази сума, считано от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля предявените положителни установителни искове за сумите от 10,33 лева – редовна лихва за периода от 15.08.2012 г. до 14.10.2012 г. включително и 474,83 лева – наказателна лихва за периода от 15.08.2012 г. до 25.11.2015 г. включително.

Осъжда Т.М.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, представлявано от изпълнителния директор и прокуриста, сумата от 430,33 лева – направени разноски по гр.д. № 83/2020 г. по описа на Районен съд Своге, според уважената част от исковете.

Осъжда „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, представлявано от изпълнителния директор и прокуриста, да заплати на Т.М.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 126,90 лева – направени разноски по гр.д. № 83/2020 г. по описа на Районен съд Своге, според отхвърлената част от исковете.

Осъжда Т.М.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, представлявано от изпълнителния директор и прокуриста, сумата от 187,53 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 551/2015 г. по описа на Районен съд Своге, според установената част от вземанията.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.                                                   

                                                                   

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :