О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер №934 23.06.2020
Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав
На 23.06.2020 г.
В закрито заседание
в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 1052 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.278, ал.1, вр.чл.413 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ „ЕАД с ЕИК *********, гр.София,
представлявано от пълномощника адв.В.Н. ***, срещу Разпореждане от 30.04.2020
г. , инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 4631/2020 г. на РС Пловдив, с което заявлението на жалбоподателя е отхвърлено
относно сумата от 104,58 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент.
В жалбата се поддържа, че
разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на районния съд, че
уговорката за заплащане на неустойка представлява неравноправна договорна
клауза. Сочи, че същата се
претендира в трикратния размер на стандартните месечни абонаменти вследствие на
постигната между оператора и Комисията за защита на потребителите Спогодба от
11.01.2018 г. С нея посочените страни се споразумели, че за съществуващи
клиенти- физически лица / какъвто е настоящия длъжник/, размерът на дължимата
неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Поради това е на мнение, че тя не е нищожна, не излиза извън
присъщите й функции, нито пък води до неоснователно обогатяване. Счита, че районният
съд неправилно е отхвърлил заявлението в тази част, незачитайки постигната с
КЗП спогодба.
Жалбоподателят настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за
изпълнение за вземането за неустойка.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Пловдив е
образувано по заявление на "Теленор
България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против длъжника М.С.Р. ***.
В заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза
общо на сумата 429,10 лв. и произтича от неизпълнение на Договор за мобилни услуги
и договор за лизинг и двата от 04.03.2017 г. , включваща: 1. сумата 241,97 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги ; 2. Сумата от 104,58 лв. неустойка, равна на три
месечни абонаментни такси ; 3. сумата 36,90 лв., представляваща неплатени лизингови вноски; 4. Сумата 45,65 лв. разлика между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора
за лизинг.
Към заявлението са приложени описаните в него договори, Общи условия и фактури.
С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението в частта за претендираната неустойка от 104,58 лв.,
излагайки съображения, че клаузата за неустойката е
неравноправна и съответно нищожна на основание чл.
143, т. 5 ЗЗП, тъй
като задължава потребителя при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка. Посочил е, че нищожността на клаузата се преценява към
омента на сключването на договора- 2017 г. и постигнатото след това
споразумение между кредитора и КЗП не влияе на преценката.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 2 и т.
3 от ГПК не може да се издаде
заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
В случая искането за
издаване на заповед в частта за неустойката се основава на неравноправна по
смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Неустойката е предвидена в чл.11 от договора,
сключен с потребителя, и е уговорена в размер на абонаментните такси до края на
срока на договора. Посредством нея се задължава потребителя при неизпълнение на
негово задължение да заплати необсновано висока неустойка, равна на самата
услуга , независимо от това, че след прекратяването на договора не я
предоставя. Вярно е, че заявителят претендира само три месечни абонаментни
такси, но подобна неустойка не е уговорена между страните / нито в договора,
нито впоследствие с допълнително споразумение/. След като клаузата за неустойка
е нищожна, то тя не поражда желаните
правни последици, в т.ч. и за заплащане на каквато и да е сума в по –
нисък размер, дори той да е съгласуван с Комисията за защита на потребителите,
без да е сключено нарочно споразумение с потребителя.
Изложените съображения налагат извод, че обжалваното разпореждане е правилно
, поради което ще се потвърди .
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
от 30.04.2020 г. , инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4631/2020 г. на РС Пловдив, с което е
отхвърлено заявлението на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ „ЕАД с ЕИК *********, гр.София за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 104,58 лв. неустойка за неизпълнение
на договор за мобилни услуги от 04.03.2017 г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………ЧЛЕНОВЕ:1………………… 2………………..…