№ 82
гр. гр. Д.град, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20235610200099 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Г. И. Г. от гр.Д.град, *********, ЕГН
**********, е останал недоволен от наказателно постановление № 22-0254-
000976/24.02.2023г. на Началник РУ в ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което
за това, че на 16.11.2022г. в 13:50 часа, в гр.Д.град, на бул.“Стефан
Стамболов“- срещу номер 8, в посока север-юг управлява лек автомобил
„БМВ“ с рег.№ ***** - собственост на С.С. И.а, като при проверката е
установено, че автомобила със служебно прекратена регистрация на
08.11.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, с което за виновното нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест)
месеца, а на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. са му отнети общо 10
точки.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, като се сочат доводи,
свързани с липсата на субективен елемент за извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателя – редовно призован, не се явява. Упълномощеният
1
му процесуален представител поддържа жалбата, излага съображения по
същество, счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, моли за отмяна на същото и присъждане на направените
по делото разноски.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН- РУ-МВР-Д.град-
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Д.град - редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
На 16.11.2022г. полицейските служители Г. П. и С. И.-служители при
РУ-МВР-Д.град, изпълнявали служебните си задължения. Около 13,50 часа
същите спрели за проверка движещият се в гр.Д.град, по бул.“Стефан
Стамболов“ до номер 8 в посока север- юг, лек автомобил. При проверката
установили, че лекият автомобил е „БМВ“ с рег.№ ******, собственост на
С.С. И.а, а е управляван от настоящия жалбоподател Г. И. Г..
В хода на проверката било установено, че управляваният от Г. автомобил
„БМВ“ е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от
ЗДвП, считано от 08.11.2022г. поради липса на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Така на водача Г. Г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №786703/16.11.2022г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта, без да описва възражения.
На 24.02.2023г. било издадено процесното наказателно постановление № 22-
0254-000976/24.02.2023г. на Началник РУ в ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с
което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на водача Г. му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на
основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. са му отнети общо 10 точки.
Наказателното постановление било връчено на жалб.Г. на 02.03.2023г. –
2
видно от неразделната разписка към него, а жалбата против същото е
получена от адм.-наказващия орган на 02.03.2023г.– видно от поставения
входящ номер– т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални
нарушения, които са свързани с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.“.
В случая обаче, управляваният от жалб.Г. автомобил е с описани
регистрационни номера- т.е. един от изискуемите елементи на нарушението
не е налице. Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на
посоченото адм.нарушение е кумулативно, а не алтернативно МПС да са
регистрирани и да са с табели с регистрационен номер. Липсата на единия от
елементите не осъществява състава на нарушението, както и не може да бъде
пренебрегнат с описанието за хипотезата на предложение първо от текста.
Още повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е описано по
време, място, начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя,
като при описание на самото нарушение следва да бъдат установени и
описани всички обстоятелства- имащи значение за самото нарушение.
Установената фактическа обстановка следва да е отнесена към правилната
материална норма, която е нарушена, а в последствие правилно отнесена и
към санкционната норма, въз основа на която е наложено съответното
адм.наказание.
В тази връзка в случая се открива и още едно допуснато нарушение-
разпоредбата на чл.175, ал.1, т. от ЗДвП- на основание на която е наложено
административното наказание, предвижда наказване на водачи на МПС, който
„Управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места.“. В случая обаче,
3
управляваният от водача Г. автомобил, е бил с регистрационни табели,
поставени на определените за това места. Т.е. налице е и разминаване между
установено адм.нарушение и основание, въз основа на което се налага
административното наказание- санкционната норма изцяло не съответства на
установена фактическа обстановка и на нарушена материална норма.
На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и
по какъв начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това,
че може да бъде дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да
сключи задължителна застраховка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на
посоченото нарушение, знаейки, че управлява дерегистриран лек автомобил.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време
няма как да бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач
умишлено е осъществил състава на това административно нарушение, при
положение, че липсват каквито и да било данни за уведомяването му.
Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за прекратяване
на регистрацията – чл.143, ал.10 от ЗДвП гласи: „Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“. Т.е. тази
дерегистрация се извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин
водачът. На практика липсват данни да е уведомен нарушителя за това
обстоятелство, но също така това са обстоятелства, подлежащи на доказване
именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно
производство. При липса на уведомяване на водача, остава неясен въпросът за
субективния елемент за извършване на нарушението- а именно, че водачът е
знаел за дерегистрирането на автомобила му, знае конкретната дата от
която е дерегистриран, знае за несключена задължителна застраховка и
въпреки това е тръгнал да го управлява.
4
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице част от елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като
несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна
страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и
въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма
на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е
извършено умишлено или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от
елементите на административното нарушение- а именно управляваният
автомобил да е без регистрационни табели. Налице е и несъответствие между
описана като нарушена материална норма и санкционна такава.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на
жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради
което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно производство с предмет
обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от
жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 500
(петстотин) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени
разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са
налице доказателства за размера на така направените разноски- представен
договор за правна защита и съдействие с описана сумата от 500 лева като
заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя
5
от административно-наказващият орган.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0254-000976/24.02.2023г.
на Началник РУ в ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което на Г. И. Г. от
гр.Д.град, *********, ЕГН **********, за това, че на 16.11.2022г. в 13:50
часа, в гр.Д.град, на бул.“Стефан Стамболов“- срещу номер 8, в посока север-
юг управлява лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ***** - собственост на С.С. И.а,
като при проверката е установено, че автомобила със служебно прекратена
регистрация на 08.11.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, с което за виновното
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6(шест) месеца, а на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. са му
отнети общо 10 точки - като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РУ-МВР- гр.Д.град, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да
заплати на Г. И. Г. от гр.Д.град, *********, ЕГН **********, направените
разноски по делото (АНД 99/2023г. по описа на РС-Д.град) за настоящата
съдебна инстанция, в размер на 500 (петстотин) лева – произтичащи от
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
6