О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12.03.2018 год. гр. Варна
Варненският районен съд, граждански колегия,
на 12.03. две хиляди и осемнадесета година в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов
като разгледа докладваното
от съдия Стаматов гражданско дело № 13090 по описа на съда за 2016 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава „Тринадесета” от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба
подадена
от „Б.к.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на „Енерго - Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и управление:***, че съществува
вземането посочено в заповед за изпълнение на парично задължение № 5436/17.09.2016г. издадена по
ч.гр.д.№ 11149/2016 г. на ВРС за сумата от 3149.06
лева / три хиляди сто четирдесет и девет лева и 06 ст./, заплатена при начална
липса на основание стойност на коригирана ел.енергия за периода 13.06.2014г. –
10.09.2014г. за обект, находящ се в гр.Добрич, бул. „25-ти септември” №24, с
клиентски №**********, за която е издадено дебитно известие №
**********/15.10.2014г.
Съдът, след като прецени приложените по делото
материали и изложените от ищеца твърдения счита, че
искът, с който е сезиран е процесуално недопустим по следните съображения:
Съгласно чл. 299 ГПК спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите,
когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. Съобразно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание.
В настоящото производство се иска да се установи на
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК наличието на вземане на „Б.к.”
ООД,
ЕИК ********* спрямо „Енерго - Про
Продажби” АД, ЕИК ********* на стойност 3149.06 лева, представялващо заплатена при
начална липса на основание стойност на коригирана ел.енергия за периода
13.06.2014г. – 10.09.2014г. за обект, находящ се в гр.Добрич, бул. „25-ти
септември” №24, с клиентски №********** по дебитно известие от 15.10.2014г.
След извършена служебна справка и съобразно представените
от ответника доказателства, съдът констатира, че с влязло в сила съдебно
решение по арб. д. № 815/2014г. на АС Варна при СППМ ответникът „Б.к.”
ООД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на ищеца „Енерго - Про
Продажби” АД, ЕИК ********* приета
за дължима сума в размер на сумата от 3149.06 лева, представляваща
стойността на доставена, потребена, но неотчетена и незаплатена ел.енергия за
периода 13.06.2014г. – 10.09.2014г. за обект, находящ се в гр.Добрич, бул.
„25-ти септември” №24, с клиентски №**********, за която е издадено дебитно известие
№ **********/15.10.2014г.
Решението на АС Варна при СППМ е влязло в законна сила, като и жалбата
срещу него подадена по реда на чл. 47 и сл. от ЗМТА е оставена без разглеждане
с влязло в сила определение по т.д. № 2218/2016г. на ВКС.
Съобразно указанията дадени от
ВОС по ч.гр.д. № 238/2017г., които настоящия състав споделя, цитираното решение
на Арбитражния съд е отрицателна процесуална предпоставка за завеждане на
настоящия иск.
В случая, безспорното наличие
на постановено от ВОС решение в обратния смисъл относно същия предмет и между
същите страни, за недължимост на същото вземане, е правно ирелевантно, предвид
липсата на отмяна на едно от тези противоречащи си решения по реда на чл. 303 и
сл. ГПК.
Въз основа на гореизложените
обстоятелства, ВРС намира, че с процесния иск се въвежда като предмет на делото
установяване дължимостта на вземане /връщане на недължимо платена сума за
корекция на сметка/, по отношение на което е прието със сила на пресъдено нещо
между същите страни, че се дължи, поради което е недопустимо повторното му
предявяване и производството подлежи на прекратяване.
Съобразно
разясненията дадени в т. 13 на ТР № 4 от 18.06.2014 год. постановено по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при прекратяване на делото по иск, предявен по
реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение подлежи на
обезсилване от съда по исковото производство, поради което на основание чл. 415
ал. 2 от ГПК издадената заповед подлежи на обезсилване.
На
ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски на осн. чл.
78 ал. 4 ГПК, които според представения списък са 1080 лв. с ДДС. В тази насока съдът споделя възражението на ищеца по
чл. 78 ал. 5 ГПК, като счита, че съобразно фактическата и правна сложност на
делото и извършените от процесуалния представител на ответника действия, от
тази сума следва да бъдат присъдени 540,42
лв. съобразно минималния размер посочен в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №
1/2004г. на ВАдвС с начислен ДДС.
Предвид направеното от длъжника
в производството по чл. 410 ГПК искане за присъждане на разноски, направени за юрисконсултско
възнаграждение, такива следва да се присъдят в тежест на ищеца на осн. чл. 78
ал. 4 ГПК, като съдът ги определя в размер на 50 лв. съобр.
чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от
Мотивиран
от така изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299
ал. 2 ГПК производството
по гр.д. № 13090/2016г. по описа на ВРС.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 5436/17.09.2016г. издадена по
ч.гр.д.№ 11149/2016 г. на ВРС за сумата от 3149.06
лева /три хиляди сто четирдесет и девет лева и 06 ст./, заплатена при начална
липса на основание стойност на коригирана ел.енергия за периода 13.06.2014г. –
10.09.2014г. за обект, находящ се в гр.Добрич, бул. „25-ти септември” №24, с
клиентски №**********, за която е издадено дебитно известие №
**********/15.10.2014г.,
както и направените съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна такса в
размер на 139.99 лв. (сто тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се
в заплатена по делото държавна такса в
размер от 62,98 лв. (шестдесет и два лева, деветдесет и осем ст.) и 450,00 лв.
(четиристотин и петдесет лева) адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 4 ГПК „Б.к.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и управление:***, сумата от 540,52 лева – разноски по настоящото
дело за адвокатско възнаграждение и сумата
от 50 лева - направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 11149/2016 г. на ВРС за възнаграждение на юрисконсулт.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд, в едноседмичен
срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................