РЕШЕНИЕ
№ 260030/23.07.2020 год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 273
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 322/07.02.2020г., постановено по гр.д. № 1460/2019г. по описа
на Пернишкия районен съд е признато за установено, че К.В.Т. дължи на “Топлофикация – Перник” АД, гр. П., сумата от 992,54лв. - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода
01.05.2017г.-30.04.2018г., както и сумата от 68,14лв. - законна лихва за
забава на месечните плащания за периода 09.07.2017г.-27.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
08876/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
В срок е постъпила въззивна жалба от К.В.Т., в която се поддържа, че
решението е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който се поддържа че същата е
неоснователна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Неоснователни са доводите че искът е предявен след изтичане на установения от
закона едномесечен срок, защото съобщението с указанията по чл.415, ал.1 ГПК е
връчено на „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. на 05.12.2018г., а исковата молба
е постъпила в съда на 04.01.2019г.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. твърди, че ответникът е
собственик на топлоснобден имот и дължи сумата от 992,54лв. - главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода
01.05.2017г.-30.04.2018г., както и сумата от 68,14лв. - законна лихва за
забава на месечните плащания за периода 09.07.2017г.-27.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
08876/2018г. по описа на Пернишкия районен съд
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.
С обжалваното решение районният съд е приел, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, като е
уважил предявения иск.
Обжалваното решение е валидно.
Относно допустимостта :
Обжалваното решение е постановено на 07.02.2020г. С молба вх.№ 6922 от 02.03.2020г.
жалбоподателят е направил изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне на
възражението си срещу издадената заповед за изпълнение за сумите, за които
искът е уважен.
Предявеният пред районния съд иск е установителен, предвид на което и с
оглед разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, то наличието на правен интерес от
търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв
правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу
издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК
възражението по чл.414 от ГПК може да
бъде оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде
направено във всеки един момент до приключване на делото. Както се посочи
възражението по чл.414 от ГПК е оттеглено след постановяване на
първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Т.е. към момента на
постановяването му обжалваното решение е допустимо, но въззивният съд, който по
силата на чл.269 ГПК дължи произнасяне по допустимостта на решението, следва на
основание чл. 235, ал.3 ГПК да зачете извършеното оттегляне на възражението. С
оглед на така направеното оттегляне на възражението, се налага извод, че към
настоящия момент решението на ПРС в частта му, с която искът е уважен, е
недопустимо, поради отпаднал правен интерес от предявяване на иска.
Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че решението в частта му,
с която е уважен предявеният установителен иск следва да бъде обезсилено и
производството по делото да бъде прекратено, тъй като с оттегляне на
възражението съгласно чл. 416 ГПК
заповедта за изпълнение е влязла в сила. В същия смисъл е и приетото в
т. 10а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че при
предявен установителен иск оттеглянето на възражението следва да се депозира
или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл
.416 ГПК. В същия смисъл са и определение № 72 от 28.01.2013 г.
на ВКС по ч.т.д. № 910/2012 г.; определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч.
т. д. № 967/2012 г.; определение № 629 от
2.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1373/2017 г.; решение № 325 от 1.02.2018 г. на
САС по т. д. № 5239/2017 г.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато
ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на
иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на
разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. Имайки предвид, че с
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като
отпадането на правния интерес за предявяване на установителния иск е настъпило
в хода на производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване
на първоинстанционното решение, вследствие оттегляне на подаденото възражение
по чл.414 от ГПК, то и в негова тежест следва да се възложат направените от
ищеца в производството разноски/ исково – пред двете инстанции и заповедно/.
С оглед на изложеното ответникът /жалбоподател в настоящото производство/
дължи на ищеца направените в
първоинстанционното и заповедно производство разноски. С обжалваното решение са
присъдени разноски в размер на 275 лв.
общо за заповедното и за исковото производство, включващи и юрисконсултско
възнаграждение. Същите са определени в съответствие с чл. 25 и чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, предвид на което и неоснователно се
явява направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, претендирано от ищеца за исковото и за заповедното
производство.
По изложените по- горе съображения жалбоподателят дължи на ответната
страна направените пред въззивната инстанция разноски по делото.
Ответното дружество претендира разноски в размер на 300 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .С оглед на обстоятелството че пред въззивната
инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови
доказателства, не са извършвани други процесуални действия,то се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде
присъдено на ответника по жалбата.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 322/07.02.2020г., постановено по гр.д. № 1460/2019г.
по описа на Пернишкия районен съд, в частта му с която е признато за установено
по отношение на К.В.Т. от ***, че дължи на "Топлофикация - Перник"
АД, гр. П. сумата от 992,54лв. - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода
01.05.2017г.-30.04.2018г., както и сумата от 68,14лв. - законна лихва за
забава на месечните плащания за периода 09.07.2017г.-27.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
08876/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, като ПРЕКРАТЯВА производството
по делото поради оттегляне на възражението
по чл.414 от ГПК, подадено от К.В.Т..
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г.
по ч. гр. д. № 8876/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 322/07.02.2020г., постановено по гр.д. №
1460/2019г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му относно присъдените
разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА К.В.Т. с ЕГН ********** от ***,да заплати на „Топлофикация Перник“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от 100 лева
разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.