МОТИВИ
към присъдата по НОХД N210/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Девня, трети състав
Девненският районен прокурор е повдигнал обвинения и е внесъл обвинителен акт срещу
М.А.С., ЕГН **********, за това, че:
На 21.06.2015г. в гр.Д., В. област,управлявал МПС – л.а марка “Пежо 306” с
рег.№ ***, след като не спрял на подаден сигнал със стоп палка
противозаконно пречил на орган на власт – мл.автоконтрольор Н.З.Б., полицай Н.М.М. и
полицай С.И.С. – полицейски служители в РУ МВР гр.Д. да изпълнят задълженията си – да извършат проверка
на водач на МПС – престъпление по чл.270
ал.1 НК.
На 21.06.2015г. в гр.Д., В. област,управлявал МПС – л.а марка “Пежо 306” с
рег.№ *** без съответно свидетелство за управление на МПС , в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП №
14-0253-000164/22.05.2014г. на началника на РУ МВР гр.Д., влязло в законна сила на 04.03.2015г. и НП №
14-0253-000414/12.11.2014г. на началника на РУ МВР Д., влязло в законна сила на 04.03.2015г. за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление- престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 НК.
Съдебното
следствие се проведе при условията на чл.269 ал.3 т.2 НПК, тъй като след
проведено щателно издирване подсъдимия С. не бе установен.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано.Твърди,
че с действията си подсъдимият С. целенасочено е пречил на служителите на МВР
да изпълнят задълженията си и е управлявал МПС без свидетелство за управление в
едногодишен срок от наказаването му с НП по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление.Прокурора твърди, че в хода на
съдебното следствие се е потвърдила описаната в ОА фактическа обстановка, като
в тази насока са и показанията на свидетелите Н.З.Б.,
Н.М.М. и С.И.С..Според прокурора показанията на тези свидетели са ясни,
непротиворечиви, последователни и логични и кореспондират с останалите
доказателства по делото.Предлага на подс.А. да бъдат наложени следните наказания по вид и
размер: за престъплението по чл.343 в ал.2 вр.ал.1 НК – „лишаване от свобода”
за срок от осем месеца , което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим
в затвор и за престъплението по чл.270 ал.1 НК - „лишаване от свобода” за срок
от една година и два месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим в затвор.Моли също така да бъде извършено групиране на наказанията по
влезли в сила присъди на подс.С. с наказанията наложени му по настоящото НОХД,
кото му бъде определено едно общо, най- тежко наказание „лишаване от свобода”,
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.
Подсъдимият М.А.С. не се явява в
с.з, представлява се от адв.М.М. ***, служебно определен. Защитникът на
подсъдимия приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за
безспорно установена.Моли съда при определяне на наказанието на подс.С. да има
предвд, че извършените деяния са леки по смисъла на закона и, че неговият
подзащитен ще се поправи и превъзпита и с налагането на едно по- леко по размер
наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: подс.М.А.С. ***
не притежавал свидетелство за управление на МПС.Същият бил осъждан многократно
за извършени престъпления срещу собствеността и по транспорта и по конкретно за
такива по чл. 343в ал.2 НК.През 2014г. на подс.М.С. били съставени два броя -НП №
14-0253-000164/22.05.2014г. на началника на РУ МВР гр.Девня, влязло в законна
сила на 04.03.2015г. и НП № 14-0253-000414/12.11.2014г. на началника на РУ МВР
Д., влязло в законна сила на 04.03.2015г. за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление.Въпреки наложените му
административни наказания , на 20.06.2015г. вечерта , подс.М.С. отново се качил
да управлява л.а марка “Пежо 306” с рег.№ ***. След
полунощ , вече на 21.06.2015г. подс.С. управлявал описания л.а по бул.”С.” в
гр.Д., като се движел в посока главен път I
-2. В същото време свидетелите Н.М.М., С.И.С. и Н.З.Б.-***
били на работа и били изградили установъчен пункт на бул.”С.” в гр.Д., в близост до
блок №70.Полицейските служители добре познавали подс.С. и автомобила който управлявал
и когато го забелязали да се приближава към тях,решили да го спрат за
извършване на проверка.Св.Н.З.Б., който бил мл.автоконтрольор и носил всички
отличителни белези на служител по КАТ подал сигнал със стоп палка, като в този
момент автомобилът с водач подс.С. бил на около 15 м. от него.Тъй като
автомобилът се движел сравнително бавно, а булеварда бил добре осветен,тримата
полицейски служители възприели, че зад волана му е именно подс.С..Като възприел
подаденият сигнал и след като знаел, че управлява без свидетелство за
управление на МПС, подс.С. решил да избяга, като рязко ускорил автомобила и подминал
полицейските служители, продължавайки движението си направо по
булеварда.Полицейските служители са качили на служебния си автомобил и
последвали подсъдимия, но не могли да го настигнат.Тъй като знаели , че С. ***
отишли да го чакат пред дома му.Преди това минали покрай сградата на общ.Д. и видели , че
автомобилът на подс.С. се намира на паркинга пред сградата на общината.Подс.С.
излязъл от дома си и първоначално твърдял, че е продал автомобила си и не го е
управлявал същата вечер, но по- късно си признал, че именно той е управлявал но
не е спрял на подадения сигнал от св.Б..Признал също така , че е оставил
автомобила на паркинга пред сградата на общ.Д. - на около 100
метра от дома си на ул.”П.” №1.Полицейските служители
отвели подс.С. ***, където св.Б. му съставил АУАН.По случая било образувано ДП
№92/2016г. по описа на РУ Девня.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Относно авторството на
деянията извършени от подс.С., съдът изцяло кредитира преките гласни
доказателства, каквито са показанията на очевидците на извършените деяния-свидетелите
Н.З.Б., Н.М.М. и С.И.С..Същите ясно и категорично описват кога,
къде, от кого и по какъв начин са били извършени инкриминираните деяния.Те ясно
и подробно описват и извършените от подсъдимия действия през цялото време през
което се е развивал инцидента, от опита за спирането му за проверка до
отвеждането му в сградата на РУ МВР –Девня.Свидетелите описват подробно и
непротиворечиво поведението на подсъдимия при опита за спирането на
управлявания от него автомобил за проверка,като и тримата заявяват категорично,
че автомобилът е бил управляван именно от подс.С.. Показанията на всички
свидетели, освен, че са в резултат на непосредствени, лични възприятия са ясни
и непротиворечиви.Те напълно кореспондират помежду си и са идентични с
показанията дадени и във фазата на досъдебното производство.
Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между всички събрани по делото доказателства- заключенията на извършената експертиза
и свидетелските показания , водещи
недвусмислено до извода, че деянията са осъществени от подсъдимият по начина,
описан в обвинителния акт по делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НПК документи:докладна записка,протоколи за извършени
следствени действия, свидетелство за съдимост, справка за характеристични
данни.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си на
21.06.2015г.подс.М.А.С. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъпление по чл.270 ал.1 НК
като в гр.Девня,
обл.Варна управлявал МПС – л.а марка “Пежо 306” с рег.№ *** , след като не спрял на подаден сигнал със
стоп палка противозаконно пречил на орган на власт – мл.автоконтрольор Н.З.Б.,
полицай Н.М.М. и полицай С.И.С. – полицейски служители в РУ МВР гр.Д. да
изпълнят задълженията си – да извършат проверка на водач на МПС.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.270 ал.1 НК се изразява в пречене на органа на властта да изпълнява
своите служебни задължения.Това означава, че деецът е създал препятствие за
неговата дейност.Престъплението е резултатно- то има за престъпен резултат
създаването на някаква пречка за служебната дейност на органа на власт, като не
се изисква този орган да не е могъл да изпълни своите задължения.В конкретния
случай деянието е извършено от подс.С. при форма на вина пряк умисъл-той е осъзнавал , че с действията си ще попречи на
полицейските служители да извършат проверка на лекия автомобил който
управлявал, но въпреки всичко е направил всичко възможно да възпрепятства тази
проверка.
Престъплението по чл.270 ал.1 НК включва действие или действия с което се създава пречка за работата на
органа на власт.В конкретния случай, подс.С. е възприел полицейските
служители и конкретно св.Б., който му подал сигнал със „стоп”палка, възприел е
подадения сигнал но въпреки това не е
спрял, като увеличил скоростта си на движение.Той спрял едва когато се
приближил до дома си но с намерение да се укрие, паркирал автомобила на около
100 метра от дома си и след това на зададени от страна на полицейските
служители въпроси отговорил, че е продал автомобила и не го е управлявал
въпросната вечер.Несъмнено, поради така описаните факти, съдът приема, че действията
на подс.С. се характеризират с една по- висока степен на обществена опасност,
обусловила осъществяването на състав на престъпление по чл.270 ал.1 НК, а не на
административно нарушение по чл.174 ЗДП, който визира случаите на отказ от
страна на нарушителя на правилата за движение да му бъде извършена проверка от
контролните органи.С. не просто е отказал да му бъде извършена проверка, а е
предприел активни действия по възпрепятстването и – увеличил скоростта си на
движение , паркирал автомобила сравнително далеч от дома си и се укрил,което и
обуславя наличието на престъпление по чл.270 ал.1 НК. В този смисъл е
практиката на ВКС/ВС/ на Р България , която е разграничила деянието по чл.270
ал.1 НК от административното нарушение по чл.174 ЗДП.
С действията си на 21.06.2015г.
подс.С. е осъществил от обективна и от субективна страна и състава на
престъпление по чл.343 в ал.2 вр.ал.1 НК
, като в
гр.Д., обл.В. управлявал МПС – л.а марка “Пежо 306” с рег.№ ***
без съответно свидетелство за управление на МПС , в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с НП № 14-0253-000164/22.05.2014г. на
началника на РУ МВР гр.Д., влязло в
законна сила на 04.03.2015г. и НП № 14-0253-000414/12.11.2014г. на началника на
РУ МВР Девня, влязло в законна сила на 04.03.2015г. за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл- подсъдимият е
съзнавал, че не трябва да управлява МПС след като не притежава свидетелство за управление
на МПС и вече е наказван по административен ред за същото нарушение.
Причини за
извършване на престъплението – грубо незачитане на правилата за движение по пътищата.
При определяне размера на
наказанието за подсъдимият М.А.С. за извършеното престъпление по чл.270 ал.1 НК, съдът прецени степента
на обществената опасност на престъплението като
висока предвид съществено засегнатите обществени отношение свързани със
съдействието което трябва да оказват гражданите при изпълнението на
задълженията от страна на служителите на МВР.Също така, като висока съдът
прецени и степента на обществена опасност на подсъдимият, който към момента на
извършване на деянието и е бил осъждан общо тринадесет пъти с влезли в сила присъди за различни
престъпления.Наличието на такъв голям брой присъди показва формираното у дееца
трайно престъпно поведение, което въпреки предходен престой в затвора продължава,
поради което съдът приема, че по отношение на С. специалната превенция не е
изиграла своята роля и той е продължил извършването на престъпления.Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени и недобрите
характеристични данни и предходната съдимост на подсъдимия.Смекчаващи
отговорността на подсъдимият обстоятелства съдът не констатира.
Горното, мотивира съда да наложи на подсъдимият М.А.С. предвиденото в
специалната разпоредба на НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при наличие само
на
отегчаващите отговорността
обстоятелства за срок между минималния и средния , с посока към средния, а именно една година
при приложение на разпоредбата на чл. 54 от НК, което наказание да бъде
изтърпяно при строг режим в затвор.
При определяне размера на
наказанието за извършеното деяние по чл.343В ал.2 вр.ал.1 НК от подсъдимия С., съдът прецени степента
на обществената опасност на престъплението като висока предвид обстоятелството,
че подс.С. системно е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление и по
този начин съзнателно е създал е опасност за
живота и здравето на другите участници в движението.Също така, като висока
съдът прецени и степента на обществена опасност на подсъдимия, който към
момента на извършване на деянието е бил осъждан общо със тринадесет
присъди присъди
за
различни
деяния.Квалификацията на тези деяния не влияе върху квалификацията на деянието
по чл.343в ал.2 НК но е показателно за високата степен на обществена опасност на
дееца.Предходните осъждания и особенно
тези от тях които са за извършени престъпления по чл. 343в ал.2 НК/ общо четири
на брой, извършени за периода от м.март до м.септември 2015г./, говорят за формиране у
подсъдимият на трайно противоправно поведение, насочено към системно
незачитане на правилата за управление на автомобил и придобиването на
свидетелство за управление на автомобил. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени и недобрите характеристични данни, предходната
съдимост на подсъдимия, както и наличието на множество извършени нарушения по
ЗДП и ППЗДП.Смекчаващи отговорността на подсъдимият обстоятелства съдът не констатира.
Горното, мотивира съда да наложи за
деянието по чл. 343в ал.2 вр. ал.1 НК предвиденото в специалната разпоредба на НК наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при приложението на разпоредбата на чл.54 НК,при наличие само
на отегчаващи отговорността обстоятелства в
размер между средния и максималния, с посока към максималния , а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което наказание да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим в затвор.
Съдът след като се запозна с
предходните осъждания на подс.С. , установи , че са налице основанията за
приложението на разпоредбата на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК и групира така
наложените на наказания на подс.М.А.С. по настоящото НОХД с наказанията
наложени му с присъди по НОХД №188/2015г. по описа
на РС гр.Девня, НОХД №234/2015г. по описа на РС гр.Девня и по НОХД №275/2015г.
по описа на РС Провадия , като му наложи едно общо най- тежко наказание
“лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца което да бъде
изтърпяно при първоначален “строг” режим в затвор.
Съдът приспадна при
изтърпяването на така наложеното общо най- тежко наказание лишаване от свобода”
за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
“строг” режим в затвор, времето през което подс.С. е изтърпявал наказание
“пробация” по НОХД №188/2015г. по описа на РС гр.Девня и НОХД №234/2015г. по
описа на РС гр.Девня , като на основание чл.25 ал.3 НК два дни “пробация” се
зачитат за един ден “лишаване от свобода”, както и изцяло изтърпяното наказание
“лишаване от свобода” за срок от три месеца наложено на подс.С. по НОХД
№275/2015г. на основание чл.25 ал.2 НК.
Съдът
счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: