Решение по дело №1352/2020 на Районен съд - Бургас

М О Т И В И

към Решение № 1030 от 31.07.2020г. по Н А Х Д № 1352/2020г.

гр.Бургас, 17.08.2020г.

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Образувано е във връзка с постановление от 26.03.2020г. на прокурор при РП Бургас по ДП № 51/2019г. по описа на ОДМВР Бургас, вх.№ 1536/2019г. по описа на РП Бургас с предложение до РС Бургас за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ на обвиняемия З.В.В. - ЕГН **********, роден на ******, българин, български гражданин, женен, осъждан/реабилитиран, със средно образование, шофьор, с постоянен и настоящ адрес:***, за това, че  на 26.03.2018г., в гр.Б., пред орган на властта - Д.Д.К. - системен оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР -Бургас, група „АНД, отчет на ПТП, профилактика и ПОВ“, потвърдил неистина в писмена декларация от 26.03.2018г. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, към заявление с входящ № 3351 от 26.03.2018г., по oписа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, за издаване на дубликат на свидетелство за управление на моторно превозно средство, която по силата на закон - на основание чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация.“, се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно за това, че свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на 14.06.2013г. от ОДМВР-Бургас, валидно до 14.06.2018г„ е изгубено, а не отнето - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Обвиняемият, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.Т. С.-БАК, редовно упълномощена. Същата не оспорва фактическата обстановка. Моли за налагане на минимално наказание на подзащитния й.

Бургаска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, прие за установени следните факти:

Досъдебното производство е образувано на 21.02.2019г. за престъпление по 313, ал.1 от НК. В хода на разследването е привлечен като обвиняем  З.В.В. - ЕГН **********, за извършено престъпление по 313,ал.1  от НК.

В хода на разследването са установени следните фактически обстоятелства:

На 26.03.2018г., обв.В. се явил в сектор Пътна полиция Б. и депозирал заявление е входящ № 3351 от 26.03.2018г. за издаване на дубликат на свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на 14.06.2013г. от ОДМВР-Бургас, валидно до 14.06.2018г., ведно с писмена декларация от същата дата по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, в която декларирал, че книжката му е изгубена. Документите били приети и обработени от Д.Д.К. - системен оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, група „АНД, отчет на ПТП, профилактика и ПОВ“.

Въз основа на така депозираната от обв.В. декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС, св.К. въвела в АИС-БДС промяна в статута на СУМПС с № ********* - изгубен/откраднат, и същото било обявено за невалидно.

На 29.03.2018г. на обв.В. било връчено ново СУМПС е № *********, издадено на 27.03.2018г. от ОДМВР-Бургас, е валидност до 27.03.2023г.

На 21.11.2018г. в сектор „ПП” при ОДМВР-Бургас било получено писмо е рег.№ 3286р-54299/21.11.2018г„ по описа на ГД „НП“ - София, ведно е копие на съпроводително писмо изх.№ КО-11-465/01.11.2018г. на Посолство на Република България в Л. и 24бр. отнети за пътни нарушения в Република С. български СУМПС издадени от ОДМВР-Бургас, сред които било и СУМПС № *********, издадено на 14.06.2013г. от ОДМВР-Бургас, на обв.В..

Видно от представените от Република С. документи, на 25.02.2018г., в Република Словения, упълномощено длъжностно лице при Органът по нарушенията, дружество ДАРС д.д. в гр.Ц., на основание чл.201, параграф 5 от Закона за нарушенията на Република С., съставил и връчил срещу подпис на обв.З.В.В. решение № 18-222096800042, с което на последния била наложена глоба в размер на 200 евро за извършено от него пътно нарушение, а поради незаплащането й незабавно от нарушителя, на същият било временно отнето притежаваното от него свидетелство за управление на моторно-превозно средство с № *********, издадено на 14.06.2013г. от ОДМВР-Бургас, валидно до 14.06.2018г., за срок от 6 месеца, считано от 25.02.2018г.

Видно от установената фактическа обстановка от обективна страна обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, като на процесната дата 26.03.2018г. е подал процесната декларация пред служителя на сектор ПП Бургас К. Процесната декларация е изискуема по силата на изричен закон - чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК - Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, като на последно място в нея подсъдимият обективно е потвърдил неистина – декларирал (заявил е), че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС № *********, издадено на 14.06.2013г. от ОДМВР-Бургас, валидно до 14.06.2018г., а в действителност същото е било иззето от контролните органи в Република Словения поради неплатена глоба и обвиняемият е бил наясно с това.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият З.В.  е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че СУМПС му е иззето от словенските власти, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, за да му бъде издадено ново свидетелство е длъжен да декларира пред българските власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1. Същият е съзнавал, че подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал именно това, за да може по този начин да се снабди с дубликат на СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.

 

Налице са законовите предпоставки по чл.78а, ал. 1 от НК обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание, а именно: обвиняемият не е осъждан / видно от приетата като доказателство справка за съдимост същият е реабилитиран по право/; не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, раздел четвърти от НК; от деянието няма причинени имуществени вреди; деянието е извършено от пълнолетно лице, способно да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; за престъплението по 313, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете като смекчаващи обстоятелства – чистото съдебно минало  трудовата ангажираност на обвиняемия, обстоятелството, че същият издържа семейство.  Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност. Поради тези съображение, отчитайки и имотното състояние на подсъдимия, съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.

Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху З.В. и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

В тежест на обвиняемия на основание чл.189, ал.3 от НПК са възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 187,14 (сто осемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки) за изготвена графическа експертиза и превод на документи, както и 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 26.03.2018 г. и заявление за издаване на документ за самоличност вх.№ 3351 от 26.03.2018г., следва да бъдат оставени по делото.

Воден от горните съображения и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът постанови решение, обявено на явилите се страни в откритото съдебно заседание, проведено на 31.07.2020 година.

                                                                                                          Районен съдия: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.