Р Е Ш Е Н
И Е
град
София, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на деветнадесети юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 8051 по описа за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 29775 от 30.05.2019 г., подадена от “З. “А.“АД – длъжник по
изпълнително дело № 20198380402033 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, срещу отказ на ЧСИ Б.да
намали разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата са наведени оплаквания, че ЧСИ Б.неправилно
е приел за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 4 375.00 лева, при
положение, че по изпълнителното дело не били извършвани от процесуалния
представител на взискателя никакви действия, извън подаването на самата молба
за образуване на изпълнителното дело. Сочи се в тази връзка, че приложение
следвало да намери чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и адвокатското възнаграждение да се определи в
минималните размери от 200.00 лева. Поддържа, че пропорционалната такса също
била неправилно определена и следвало да се изчисли до законово определения
размер. Жалбоподателят моли разноските по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат намалени.
Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят М.Д.П., чрез пълномощник – адвокат В.Н.– САК, е
депозирал в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК
възражение по така подадената от длъжника жалба, с което е оспорил същата по
подробно изложени съображения за нейната неоснователност. Счита, че
адвокатският хонорар не е прекомерен с оглед материалния интерес и жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна.
ЧСИ М.Б. е изложил мотиви по
обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи, че в чл. 79, ал. 1 ГПК е посочено кога длъжникът
не отговаря за разноските по принудителното изпълнение, като процесният случай
не бил такъв. Дружеството - длъжник платило след връчване на поканата за
доброволно изпълнение.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по
изпълнителното дело, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжника по изпълнението; насочена е срещу
подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, като се съобразят и постановките в ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Изпълнително дело № 20198380402033 по описа на ЧСИ М.Б. било
образувано по молба от 21.05.2019 г. на взискателя М.Д.П., чрез пълномощник -
адвокат В.Н., въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.гр.д. № 5470/2018
г. по описа на САС, ГО, 12-ти състав, срещу длъжника “З. “А.“АД за
следните суми: сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на майката на М.П.- А.И.,
настъпила при ПТП от 02.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на ПТП – 02.09.2015 г. до окончателното изплащане. Към молбата за
образуване на изпълнителното дело били представени пълномощно и договор за
правна защита и съдействие (л. 3 и 4 от изп. дело). В последния било отразено,
че сумата за процесуално представителство по изпълнителното дело е в размер на
2 965.00 лева по главния иск и 1 410.00 лева за иска за лихви. С
Постановление от 21.05.2019 г. ЧСИ Б.приел за събиране по изпълнителното дело
адвокатски хонорар в размер на 4 375.00 лева (сбора на посочените в договора за
правна защита и съдействие суми ). В поканата за доброволно изпълнение от
21.05.2019 г. ( л. 7 от изп. дело) задълженията по изпълнителното дело били
отразени, както следва: 200 000.00 лева олихвяема главница по изпълнителен
лист; 75 538.76 лева – лихва върху главницата към датата на поканата,
считано от 02.09.2015 г.; 4 375.00 лева – възнаграждение за адвокат по
изпълнителното дело; такса по т. 29 ТТРЗЧСИ в размер на 66.00 лева и такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 10 581.93 лева, или общо длъжникът “З. “А.“АД
дължал сумата от 290 561.69 лева. Претендираната сума била заплатена в
срока за доброволно изпълнение, видно от платежното нареждане (на л. 15 от изп. дело), независимо, че застрахователят - длъжник
оспорвал адвокатския хонорар и пропорционалната такса, с възражение, вх. №
27879 от 22.05.2019 г. По това
възражение ЧСИ е постановил ръкописно на 28.05.2019 г. обжалвания отказ да
намали разноските.
При тези данни може да се обоснове с категоричност, че единствените
усилия на представляващия взискателя
адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, част от съдържанието на която и без да
представлява отделно действие по защита, е посочването на способ за
принудително изпълнение – запор върху банковите сметки на длъжника. Ето защо настоящият състав на съда приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие,
респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №
1/2004 г.). Приетият за събиране по
изпълнителното дело адвокатски хонорар
следва да бъде намален до минимума определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004
г., в размер на 200 лева за депозиране на молба за
образуване на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който
се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето.
Неправилно е определен и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса се изчислява само върху
размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без да включва такси и
разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за
събиране адвокатско възнаграждение. В процесния
случай сумите по изпълнителен лист - главница и обезщетение за забавеното й
плащане в размер на законната лихва, считано от 02.09.2015 г. към датата на
поканата за доброволно изпълнение, възлизат на общата сума от 275 538.76
лева. Съгласно т. 26, б.“е“ от ТТРЗЧСИ при материален интерес над 100 000.00
лева (както е в конкретния случай), пропорционалната
такса се определя в размер на 8 730.78 лева (5 220.00 лева плюс 2% за
горницата над 100 000.00 лева), върху която следва да се начисли 20% ДДС и
като краен размер дължимата
пропорционална такса по изпълнителното дело възлиза на сумата от 10 476.94
лева с ДДС, а не в размер на 10 581.93 лева, както е изчислено от ЧСИ.
По изложените съображения обжалваният
отказ от 28.05.2019 г. да се намалят разноските по изпълнително дело № 20198380402033
по описа на ЧСИ Бъзински, за адвокатски хонорар и пропорционална такса, е неправилен и следва да се отмени.
По разноските за настоящото производство.
Претенцията
на жалбоподателя “З. “А.“ АД, за присъждане на разноски за настоящото
производство, е неоснователна, независимо от изхода на делото. Отговорността за
разноски се понася от страната, срещу която е постановено Решението, спрямо
която отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан спор.
Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на съдебния изпълнител, който обаче не е страна в това
съдебното производство и общият режим по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане
на разноски е неприложим. Единствено за
пълнота следва да се посочи, че релевантна би била нормата на чл. 441 ГПК.
Така мотивиран Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ М.Б., обективиран в Разпореждане от 28.05.2019 г.,
постановен по изпълнително дело № 20198380402033 по негов опис, за намаляване на разноските за адвокатски
хонорар и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА таксите и разноските по
изпълнително дело № 20198380402033 по описа
на ЧСИ М.Б., както следва: адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя М.Д.П. – до размера на
сумата от 200.00 лева и пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до размера на сумата от 10 476.94 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
претенцията на “З. “А.“АД, ЕИК **********, за присъждане на разноски за
настоящото производство, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.