Решение по дело №78/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Заместник – министъра на земеделието и храните, чрез юрк. Н., против Решение № 377/06.12.2023 г., постановено по АНД № 165 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г. С оспореното решение е отменено Наказателно постановление № 12/17.01.2023 г., издадено от Заместник-министър на земеделието, с което на Г. И. С. от [населено място], общ.Враца, за нарушение на чл. 2, ал. 3, вр. ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ, на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ е наложено административно наказание -глоба в размер на 500,00 лева.

В касационната жалба се съдържат подробни съображения за неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с. з. касаторът чрез юк. Н. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът Г. И. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалният му представител адв.Т. е ангажирано становище по хода на делото и по същество на спора, съдържащо искане за потвърждаване на първоинстанционното решение по изложените в отговора на касационната жалба подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че сочените за нарушени разпоредби на закона не съдържат задължителни правила за поведение, неизпълнението на които да е основание за реализиране на административно-наказателната отговорност на ответника.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 377/06.12.2023 г., постановено по АНД № 165 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г., с което е отменено Наказателно постановление № 12/17.01.2023 г., издадено от Заместник-министър на земеделието. С последното на Г. И. С. от [населено място], общ.Враца, за нарушение на чл. 2, ал. 3, вр. ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ, на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ е наложено административно наказание -глоба в размер на 500,00 лева.

След обстоен анализ на събраните по делото доказателства РС е счел, че в процесните АУАН и НП, липсват нарочни констатации жалбоподателят лично и непосредствено да е осъществил констатираното в имота в момента на проверката застрояване, като дори не се съдържат данни и обстоятелства за време - дата или период на осъществяване на това поведение, с оглед последваща правна преценка на давностните срокове по чл. 80, ал. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и чл. 34 от ЗАНН.

Според районният съд, сочените за нарушени правни норми от закона не вменяват каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на земеделските земи, а единствено уреждат статута и правното положение на земеделските земи и следователно не могат да бъдат нарушени.

Изложил е аргументирани мотиви относно съдържанието на АУАН - съдържа само дипозитивна част, но не и обстоятелствена, което е в нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, а в издаденото в последствие въз основа на този акт НП, АНО също само е възпроизвел дословно диспозитивната му част, с лека техническа поправка в идентификационния номер на процесния имот.

Прието е също, че от страна на АНО не е установено, че жалбоподателят извън качеството си на законен собственик на процесния земеделски имот, считано от м. 05.2022 г., към момента на последващо проведеното административно-наказателно производство, е осъществявал действия по използване, в т. ч. и застрояване на този земеделски имот в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ.

В тази връзка съдът е анализирал относимата правна уредба и представените по делото доказателства, като е изложил подробни мотиви за изводите, които е направил.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал правилни изводи по приложението на закона. Изложените от въззивния съд доводи се споделят и от настоящия съдебен състав, като съдът се позовава на тях и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на РС – Враца.

Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

Фактите по делото са безспорно установени и подробно описани и анализирани от първоинстанционния съд.

Районният съд се е произнесъл по всички наведени от страните доводи и направени възражения.

Правилни, обосновани и съобразени с доказателствата по делото са и всички доводи за незаконосъобразност на процесното НП.

Не са допуснати твърдените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на обжалваното решение.

Съдът е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка.

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по съображения извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяната му. Същото е издадено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и на заявеното искане и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон.

По изложените по-горе съображения касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски в настоящето производство от страна на ответника не са претендирани и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН А. съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 377/06.12.2023 г., постановено по АНД № 165 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.