О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 272 ,14.04.2020 година, град
Добрич
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение ,
на тринадесети април през 2020г., в закрито заседание в следния състав :
Председател
: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Членове : ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Ж.Маргенова в.ч.гр.д.№223по описа за 2020година, намира следното :
Производството
е по чл. 274, ал. 2 и сл. ГПК. Постъпила е частна жалба вх.№274/24.01.2010г. от
Етажна собственост на Ваканционен
комплекс „В.С. Д.“ обл.Д., общ.К., гр.К., Крайбрежна зона, ул.“Д.“№21,
представлявана от Р. А. На.-председател на УС, чрез адв.Г.Б.И., срещу
определение №685/19.12.2019г. по ч.гр.д.№465/2019г.на Каварненски районен съд,
с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение
№194/22.08.2019г. и производството по делото е прекратено.
В частната жалба
се излагат доводи за липсата на оспорване относно пълното погасяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, вкл.в частта на
разноските, за недопустимо произнасяне на съда за обезсилване на същата и
прекратяване на производството в хипотезата на чл.414а, ал.4, изр.2 от ГПК при
подадено становище от заявителя, вместо по искането за издаване на изпълнителен
лист по т.14 от заявлението.
Насрещната по
частната жалба страна не изразява становище.
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 278, ал. 1 ГПК, след като се запозна с частната жалба,
обстоятелствата по делото и събраните за установяването им доказателства,
съобрази закона, и за да се произнесе, приема следното:
Ч.гр.д.№465/2019г.на
Каварненски районен съд е образувано по заявление на Етажна собственост на
Ваканционен комплекс „В.С.Д.“ обл.Добрич, общ.К., гр.К., Крайбрежна зона, ул.“Д.“№21,
представлявана от Роберт Андрю Найт-председател на УС, чрез адв.Г.И., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу „К. П.ЕООД от гр.К.,
общ.К., ул.“Б.“№4., офис 5, за сумата от 123лева -частична такса за ремонт,
поддръжка и управление на апартамент С1, част от Етажната собственост на
Ваканционен комплекс „В.С.Д.“ гр.К., дължима за периода
01.01.2018г.-25.05.2018г., сумата от 15.41лева законна лихва за периода
26.05.2018г.-25.05.2018г., законна лихва върху главното задължение от
20.08.2019г., общо 350лева съдебни разноски-50лева държавна такса и 300лева
адвокатско възнаграждение.
Заявлението е
уважено изцяло, като със заповед №194/22.08.2019г. , издадена на основание чл.
410 ГПК, Каварненския районен съд е разпоредил длъжникът да заплати на
кредитора заявените суми.
Заповедта е
връчена на длъжника на 12.09.2019г. Длъжникът е възразил писмено, че е изпълнил
задължението си по издадената заповед в срока за доброволно изпълнение. Към
възражението по чл.414а от ГПК с вх.№3441/27.09.2019г. е приложено платежно
нареждане от 27.09.2019г. за сумата от 4392.43лева, платена в полза на
заявителя с посочено основание за
плащане „заповед 193-197“. На
09.10.2019г. на заявителя е връчен препис от възражението и приложените към
него доказателства, с указание, че може да подаде становище в тридневен срок.
Становището на заявителя с вх.№3701/16.10.2019г., изпратено по пощата на
12.10.2019г., е подадено в срок, и по указания на съда уточнено с молба
вх.№3856/25.10.2019г. С него заявителя признава извършеното с общото плащане на
сумата от 4392.43лева погасяване на всичките му вземания по общо пет заповеди
за изпълнение, издадени по ч.гр.д.№463/2019г., ч.гр.д.№464/2019г., настоящото ч.гр.д.№465/2019г.,
ч.гр.д.№466/2019г., ч.гр.д.№467/2019г., вкл.разноските.
С определение
№685/19.12.2019г., постановено по ч.гр.д.№465/2019г., след констатацията си, че
длъжникът е възразил, че е издължил сумата по заповедта, представяйки платежен
документ, а кредиторът, в становището си, не е оспорил плащането, на основание
чл. 414а, ал. 4 ГПК, Каварненския районен съд е обезсилил издадената заповед за
изпълнение и прекратил производството по делото.
Определението е
връчено на заявителя, настоящ жалбоподател, на 17.01.2020г., жалбата е
изпратена по куриер на 24.01.2020г., т.е. в срока по чл.275, ал.2 от ГПК
и е
допустима, но неоснователна, по следните съображения:
Разпоредбата на
чл. 414а, ал. 1 ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил задължението
си в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК от връчването на заповедта за изпълнение, да
възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично
задължението си. Към възражението си длъжникът следва да приложи доказателства
за изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 414а, ал. 2 ГПК, ако с
поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може
да възрази и, че не дължи разноски за производството. Възражението заедно с
приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в
тридневен срок. Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва
изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за
разноските, съгласно чл. 414а, ал. 4, изр. 1 ГПК. Ако становище е подадено в
срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище - чл. 414а,
ал. 4, изр. 2 ГПК. Разпоредбата на
чл.414а ал.4 изр.2 от ГПК не регламентира изрично какво по форма и съдържание
следва да е произнасянето на заповедния съд по възражението на длъжника и
становището на заявителя. С разпоредбата на чл.414а ал.4 изр.1 от ГПК се
предвижда съдът да обезсили заповедта за изпълнение изцяло или частично при
липса на подадено от заявителя становище в указания 3-дневен срок, което е
всъщност процедиране при хипотеза на приемане от съда на длъжниковото
възражение за основателно. Основателността на възражението по чл.414а от ГПК
при хипотезата на горното изр.1 се презюмира от мълчаливото потвърждаване от
заявителя на извършеното от длъжника плащане на вземанията по издадената
заповед, което потвърждаване следва от неподаването на становище по
възражението. В хипотезата на чл.414а ал.4 изр.2 от ГПК на постъпило становище
от заявителя по подаденото от длъжника възражение е логично заповедният съд да
действа по идентичен съгласно изр.1 на цитираната разпоредба начин в случай, че
приеме длъжниковото възражение за основателно. Заповедният съд при подадено
становище от заявителя следва отново с определение да се произнесе по същество
на доводите във възражението и становището и, ако счете, че възражението е
изцяло или частично основателно, да процедира по правилото на чл.441а ал.4
изр.1 от ГПК-да обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение.
В случая
заповедният съд се е произнесъл, като е приел в мотивите си /диспозитив в тази
насока не е формулиран/ възражението по чл.414а ал.1 от ГПК за основателно
поради неоспореното и подкрепено от заявителя твърдение на длъжника,че
последният е заплатил всички вземания, вкл. разноските в заповедното
производство, на кредитора в срока за доброволно изпълнение на заповедта.
Вследствие приемане на възражението като основателно правилно заповедният съд е
обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил производството. Това е
логичната последица при осъществено от длъжника цялостно погасяване на
задълженията в срока за доброволно плащане, защото при извършено цялостно
плащане не е смислено да се поддържа действието на заповедта за изпълнение като
изпълнително основание, въз основа на което може във всеки момент да се иска
издаване на изпълнителен лист срещу длъжника. Постановяване обезсилване на
заповедта при приемане на възражението по чл.414а от ГПК за основателно се
налага от факта на признатата от заповедния съд недължимост на вземанията по
заповедта поради извършеното от длъжника плащане в срока за доброволно
изпълнение.
Обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
от настоящото производство частният жалбоподател няма право на разноски,
каквито изрично е претендирал, и такива не следва да му се присъждат. Разноски
не са претендирани от насрещната страна-длъжник в заповедното производство.
Воден от
горното,Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение №685/19.12.2019г. по ч.гр.д.№465/2019г.на Каварненски районен съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.