№ 601
гр. Сливен, 22.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело
№ 20242230102185 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата И. Й. Д., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Ответното „Микро Кредит“ АД, редовно призовано, не се представлява.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
По делото е постъпило, по електронен път, становище от пълномощник
на ответника с искане за даване ход на делото, като е изложено и становище по
същество.
Съдът ДОКЛАДВА делото по реда на чл.146 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 10а, чл.11 и
чл.19, ал.4 от ЗПК за признаване за установено, че сключените между страните
договор за заем №9031-00026939/04.03.2022 г. и договор за допълните услуги
към същия договор са нищожни, поради противоречие с императивни
законови разпоредби, на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и накърняване
на добрите нрави, и на основание чл. 146, ал.1 във връзка с чл. 143, ал.2, т.20
от ЗЗП поради неравноправност, за което са изложени подробни съображения.
В исковата молба се твърди, че на 04.03.2022 г. ищцата и ответното
1
дружество са сключили договор за заем Микрокредит №9031-00026939 за
сума в размер на 200 лв., със задължение за връщането й в срок от пет месеца
на пет погасителни вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 40,47 %, като
общата сума подлежаща на връщане била 220,70 лв., в която били включени
дължимата главница и лихва. В договора не била посочена информация за
размера на ГПР. На същата дата бил сключен и договор за допълнителни
услуги към договора за заем Микрокредит №9031-00026939/04.03.2022 г., по
силата на който на ищцата бил предоставен пакет от допълнителни услуги
„Комфорт“. Твърди се, че клаузите в договора за допълнителни услуги са
формулирани неясно и в противоречие на чл.10а, ал.4 от ЗПК. От съда се иска
да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за заем
Микрокредит №9031-00026939/04.03.2022 г. и договор за допълнителни
услуги към договор за заем Микрокредит №9031-00026939 основание чл. 26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД и накърняване на добрите нрави, и на основание чл. 146,
ал.1 във връзка с чл. 143, ал.2, т.20 от ЗЗП поради неравноправност.
Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за допустимост на исковете, но за
недопустимост на исковата молба. Счита същите за неоснователни и
недоказани. Изложени са съображения в подкрепа на доводите за
неоснователност. От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските по
делото.
Между страните не е спорно, че на 04.03.2022 г. е сключен договор за
заем Микрокредит №9031-00026939 и договор за допълнителни услуги към
договор за заем от същата дата.
Съдът УКАЗВА, че доказателствената тежест се разпределя по следния
начин: ищцовата страна следва да установи твърденията си за нищожност на
договора за заем и договора за допълните услуги към договора за заем.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на
Д Е Л О Т О П О С Ъ Щ Е С Т В О
2
Съдът съобщи, че ще обяви решението си на 22.05.2025 г.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 11,15 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
3