О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………………../ ………..07.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело №1346 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото има за предмет иска на “Инвестбанк“АД,
против З.Ж.Т., с правно основание чл.422
от ГПК вр. с чл.505, ал.1 и чл.537 от ТЗ, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за
установяване на дължимостта на сумата от 100000 евро, представляваща част от
задължение по Запис на заповед от 26.10.2009г. в общ размер от 4700000 евро,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед
№7646/11.09.2013г. за
изпълнение парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№13147/2013г. на РС
Варна.
С
оглед приетия за безспорен факт, че процесната ценна книга е издадена като обезпечение на задължението
по Договор за банков кредит №159/29.10.2009г., отпуснат на “Си Джи
Еф-Акционерна общност“ АД и поддържаното от ответникът становище, че обезпеченото парично вземане е
процедирано като актив в масата на несъстоятелността на “Еър Пропърти
Девелопмънт“ АД /заличен търговец по реда на чл.632, ал.4 от ТЗ/, последният е
заявил искане за отправяне на преюдициално запитване относно приложимостта на
чл.35 от Регламент (ЕО) №1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. към спора,
съответно за допустимостта на настоящото производство и кой съд е компетентен
да го разгледа.
С Определение 260495 от
11.05.20121г. съдът е оставил без уважение искането на ответника за отправяне на
преюдициално запитване към СЕС по въпросите, които страната е формулирала в
пункт V от молба вх.№262873/10.03.2021г.
С Молба-становище с
вх.№265265/13.05.2021г. ответникът инициирал производство по преразглеждане на
резултата установен с горецитираното определение при условията на чл.253 от
ГОК, като е развил подробни съображения и посочил практика на СЕС.
В отговор на горното искане,
ищцовата страна е взела становище за неговата неоснователност.
Съдът
като съобрази изложените доводи от страните, приложимите правно норми и
относимата съдебна практика, намира че не са налице основание за изменение на Определение 260495 от 11.05.20121г.
Както вече е изложено във
въпросният съдебен акт, поставените от страната въпроси, касая предимството на
правото на ЕС в контекста на компетентността на сезираният съд да разреши
правния спор, респективно допустимостта на производството. Процесните въпроси
не налагат тълкуване на правото на ЕС или установяване на противоречие на
националното право с норми на европейското право. В този смисъл те не са
основание за отправяне на преюдициално запиване към СЕС.
Ето защо не е налице основание за
преразглеждане на резултата установен с Определение 260495 от 11.05.20121г.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение, обективираното в Молба-становище
с вх.№265265/13.05.2021г., искане на
ответника за преразглеждане по реда на чл.253 от ГПК на Определение
260495 от 11.05.20121г. постановено по настоящото дело.
Определението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: