Р
Е Ш Е
Н И Е №
274
гр. Шумен, 19.12.2018 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: Йордан Димов
Ненка Цветанкова
при секретар Таня Каварджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 409 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 634 от 27.06.2018 г., постановено по г. д. № 3796/2017 г. по описа на Шуменския районен съд, първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил предявените от В.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ч.Т.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно осно- вание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 800.00 лв., представля- ваща обезщетение от непозволено увреждане – вреди от теч на вода и за сумата от 720.00 лв., представляваща припадащ се наем за периода от 01.03.2017 г. до 30.11. 2017 г., получен от ответницата за отдадени под наем общи части на съсобствена сграда, като неоснователни. Ищецът е осъден да заплати на ответницата 436.00 лв., представляващи направените от нея разноски по делото.
Недоволен от така постановеното съдебно решение остава ищецът в първо- инстанционното производство - В.К.Т., който го обжалва в част- та, с която е отхвърлена претенията му за неизплатен припадащ му се наем в раз- мер на 720.00 лв. за периода от 01.03.2017 г. до 30.11.2017 г. Ищецът счита, че в тази му част решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, и в нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията му за су- мата от 720.00 лв. и да се постанови решение, с което да уважи изцяло претенцията му за припадащия му се наем за периода от 01.03.2017 г. до 30.11. 2017 г., както и да му се присъдят разноските по делото. В съдебно заседание поддържа въззивната си жалба лично и чрез процесуалния си представител ад. М.К. ***.
Въззиваемата страна – Ч.Т.Ш. в своевременно депозира- ния отговор на въззивната жалба и в открито заседание, чрез процесуални си пред- ставител ад. Г.Г.изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанцион- ният съд в обжалваната му част.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение в обжалваната му част.
Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС в ча- стта му, с която е отхвърлен предявения от В.К.Т. срещу Ч.Т.Ш. иск за сумата от 720.00 лв. представляваща припадащата се част се наем за периода от 01.03.2017 г. до 30.11. 2017 г., получен от ответницата за отдадени под наем общи части на сграда в режим на етажна собственост. В остана- лата му част с която е отхвърлена претенцията на ищеца срещу ответницата за су- мата от 800.00 лв., представляваща обезщетение от непозволено увреждане – вреди от теч на вода решението на районен съд – Шумен не е обжалвано и е влязло в си- ла.
При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложе- ни в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател- ства, съдът приема за установено следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба депози- рана от В.К.Т. срещу Ч.Т.Ш.. В исковата си молба ищецът твърди, че той и ответницата са собственици съответно на трети и втори етаж от сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Шумен, ул. „...”, № 1. На източната фасадна стена на сградата, въз основа на склю- чен договор за наем е имало поставено рекламно пано с площ около 27 кв. м., за което наемателят заплащал месечен наем. Наема бил заплащан на ответницата. Ищецът претендира ответницата да му заплати припадащата му се част от наема за периода от 01.03.2017 г. до 30.11.2017 г. в размер на 720.00 лв., както и направени- те от него разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, Ч.Т.Ш. е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище, че искът е допустим но неоснова- телен. Има сключен наемен договор от нея и другите двама собственици в етажната собственост. Съобразно принадлежащата на ищеца 1/6 ид. част от общите части на сградата, припадащата му се част от уговорения месечен наем е в размер на 50.00 лв., т.е. за претендирания от него период общата му дължима сума е 450.00 лв. Тази сума ищецът следва да я търси от наемателя. Никой от останалите собственици в етажната собственост не е реализирал полза от общите части на сградата несъраз- мерна на притежаваната от него идеална част. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца, като неоснователна и недоказана и да й присъди направените от нея де- ловодни разноски.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на трети жилищен етаж, а ответницата е собст- веник на втори жилищен етаж от сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Шумен, ул. „...”, № 1. На 01.03.2017 г. между „Нетуоркс-Бълга- рия” ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на наемател и етажните собственици на сградата, в качеството им на наемодател е сключен наемен договор. По силата на договора собствениците в етажната собственост са предоставили за временно и възмездно ползване на търговското дружество 29 кв. м. от външната фасадна стена на сградата за поставяне на рекламно пано. За предоставеното му ползване търгов- ското дружество се е задължило да заплаща месечен наем в размер на 300.00 лв. В хода на процеса не са посочени и събрани доказателства за получени суми от ответ- ницата по договора за наем.
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав счита, че предявения иск е с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС е процесуал- но допустим. Разгледан по същество същия е неоснователен поради следните съоб- ражения:
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежести- те на общата вещ съразмерно с частта си. Под „ползи” се разбира не само пряко служене с вещта за задоволяване на лични нужди, но и правото да получи част от естествените и/или граждански плодове, съобразно с притежаваната от него част от вещта. Под граждански плодове се имат предвид приходитеу които вещта дава като наеми или други възнаграждения за ползване и др. Анализът на текста показва, че всеки съсобственик има право да получи дял от гражданските плодове, в конкрет- ния случай от наема, съобразно притежаваната от него част от вещта. Но за да се уважи претенцията на съсобственика следва да се установи, че прихода от вещта е получен изцяло от друг от съсобствениците. В конкретния случай в хода на проце- са не са представени доказателства, от които да се установи, че ответницата е получила наема от предоставените за ползване общи части на сградата или частта от наема дължима на ищеца, съобразно частта му от общите части на сградата. С оглед на това предявения от ищеца иск е недоказан и неоснователен и следва да бъ- де отхвърлен.
В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на Шуменския районен съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ЗЗД на въззиваемата Ч.Т.Ш. следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, пред въззивната инстанция в размер на 300.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 634 от 27.06.2018 г., постановено по г. д. № 3796/ 2017 г. по описа на Шуменския районен съд в обжалваната му част, к соято е отхвърлил предявения от В.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ч.Т.Ш., ЕГН **** 068774, с адрес: *** иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 720.00 лв., представляваща припадащ се наем за периода от 01.03.2017 г. до 30.11. 2017 г., получен от ответницата за отдадени под наем общи части на сграда в режим на етажна собственост, като неоснователен
В останалата му част решението на Шуменския районен съд е влязло в сила като необжалвано
Осъжда В.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ч.Т.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** направените по дело- то разноски пред въззивната инстанция в размер на 300.00 (триста) лева.
Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.3 от ГПК, не подлежи на об- жалване пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: Членове: 1.
2.