№ 725 / 26.11.2018 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1501 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Ищецът ,,П. К. Б.‘‘ ЕООД с ЕИК:1. със седалище и адрес на управление: гр.С. б. б. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Ц.Н.Ц. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес xxx за следните суми:6710.40лв. главница, 30,00лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и 14,27лв. лихви, които суми са дължими по Договор за потребителски К. № 3./28.04.2017г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски.
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3./07.03.2018г. по ч.гр.д.№5./2018г., като изцяло е уважил заявлението на ищеца.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5, във вр. с ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление, поради което, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, Районният съд е указал на ,,П. К. Б.‘‘ЕООД гр.С. че в едномесечен срок от съобшението може да предяви иск за вземането си, като съответно довнесе дължимата се държавна такса.
В законният срок дружеството-ищец е предявило установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, като искът е за съществуване на вземането към ответника само до размера на главницата от 6710,40лв.-без претендираните в заповедното производство такси и лихви.
Ищецът извежда основанието на своя иск от сключен договор за потребителски К. ,,П. К. С.‘‘ № 3./28.04.2017г., сключен при Общи условия между дружеството-ищец и Ц.Н.Ц.. Договорът е сключен при следните параметри:сума на кредита-2500,00лв.; срок на кредита- 24 месеца; размер на месечната вноска по кредита-154,55лв.; ГПР-49,89%; ГЛП-41,17%; лихвен процент на ден: 0,11%; дата на погасяване на кредита:22-ро число на месеца; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:3001,20лв., общо дължима сума по кредита: 6710,40лв., като общо дължимата месечна вноска е 279,60лв.
Ищцовото дружество твърди, че е изпълнило точно и в срок задължението си по договора, като е превело паричната сума от 2500,00лв. по посочената от ответника банкова сметка, xxxство по делото-преводно нареждане.
От своя страна ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил своето задължение изцяло и в срок да погасява изискуемите месечни вноски по договора за потребителски К., като не е погасил нито една дължима вноска.
В резултат на неизпълнението на длъжника, съгласно чл.12.3 от Общите условия към договора за потребителски К., на 22.08.2017г. договорът е прекратен и е обявен за предсрочно изискуем, поради което е дължим изцяло, а до длъжника Ц. е изпратено писмо-уведомление на 04.09.2017г.
,,П. К. Б.‘‘ЕООД отправя искане до МРС, да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо, съществуването на вземане в полза на ищеца към ответника Ц.Н.Ц. в размер от 6710,40лв. главница. Претендира сторени разноски в заповедното и в исковото производство.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, поради което за него са настъпили последиците, предвидени в чл.133 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона, доказателствата по делото и като съобрази задължителната съдебна практика, намира за установено следното:
Предявеният иск е допустим за разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледан по същество, съдът намира предявеният установителен иск с пр. основание чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал.1 от ГПК за неоснователен и недоказан.
Съображенията на Районният съд са следните:
Съгласно приетото в ТР №4./2013г.,ОСГТК на ВКС, т.18, задължително за съдилищата, ,,В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков К., става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.1 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Постигнатата в договора предварителна договорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изизскуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател.
Съдът намира, че тъй като в процесния случай ищецът претендира изискуемостта на цялото си вземане на кредита на базата на настъпила предсрочна изискуемост, приетото в цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС следва да намери приложение.
На основание чл. 154, ал.1 от ГПК, ищецът ,,П. К. Б.‘‘ЕООД носи доказателствената тежест да установи, че вземането му към ответника съществува и че същото е изискуемо към момента на предявяване на иска(заявлението).
Дружеството-ищец твърди, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за потребителски К. е настъпила на осн. чл.12.3 от Общите условия на договора за потребителски К., където е записано дословно следното:,, В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други‘‘.
Съдът намира, че горецитираната клауза от общите условия към договора за потребителски К. представлява неравноправна клауза, като уговорена изцяло в полза на кредитора и в ущърб на длъжника, като освен това тази клауза е в противоречие с приетото в ТР№4./2013Г. ОСГТК на ВКС. Поради изложеното настоящият съд няма да съобрази чл.12.3 от Общите условия.
Съобразно цитираното Тълкувателно решение се налага извода, че за да бъде уважен иска по чл.422, ал.1, вр.с чл.415,ал.1 от ГПК, в който се претендира като основание за изискуемост на вземането настъпилата му предсрочна изискуемост, същата следва да е съобщена надлежно на длъжника.
По делото не се представиха доказателства за това ответникът Ц.Ц. да е уведомен, че вземането към него за цялото задължение по договора за потребителски К. е станало предсрочно изискуемо. Ищецът е приложил към исковата молба на л.37 от делото ,,уведомително писмо‘‘ за предсрочна изискуемост до Ц.Н.Ц., за което няма доказателства, че е връчено на ответника и е достигнало до неговото знание.
Тъй като в случая ищецът не установи вземането му към ответника Ц. да е изискуемо към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, то предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на ,,П. К. Б.‘‘ ЕООД с ЕИК:1. със седалище и адрес на управление: гр.С. б. б., вх.В, за признаване за установено, че съществува вземането му към Ц.Н.Ц. с ЕГНxxxxxxxxxx с адрес:гxxx, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски К.,,П. К. С.‘‘№ 3./28.04.2017г. в общ размер от 6710,40лв. главница, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: