№ 14303
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110173888 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 404367/11.12.2024г. на СРС,
подадена от А. Н. И. срещу „Стик-Кредит“ АД.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца чрез адв. М. в седмодневен срок от съобщението да уточни
исковата си молба в частта по предявения евентуален иск, като заяви дали думата
„възнаграждение“ в петитума е резултат от техническа грешка, тъй като в чл. 29 от Договора
се регламентира неустойка, а не възнаграждение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 20 май 2025г.
Час: 10:40
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата А. Н. И. чрез адв. Д. М. – АК-София, е предявила срещу ответника „Стик-
Кредит“ АД иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл.
146 ЗЗПотр за прогласяване нищожността на сключения с ответника Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия № 108GS/22.11.2022г. При
условията на евентуалност се предявява иск за прогласяване нищожността само на
клаузата на чл. 29 от посочения договор, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение.
Ищцата твърди, че на 22.11.2022г. сключила с ответника описания по-горе договор за
предоставяне на потребителски кредит в размер на 400,00 лева. Сумата трябвало да се върне
за 30 дни при годишна лихва от 36%. ГПР бил определен на 42,58%. Според чл. 19 от
Договора той следвало да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия за
доход, или банкова гаранция. Според чл. 29, ако обезпечението не бъде предоставено,
заемополучателят дължал неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоената
сума, като в договора било отразено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на
обезпечение причинява на заемодателя вреди в този размер. Така на ищеца била начислена
неустойка от 88,00 лева, като така общата сума, която следвало да върне, възлизала на 500,00
лева. Ищцата изплатила на ответника всички суми по договора. Договорът бил нищожен,
тъй като не била спазена законовата му форма. Липсвал представен начин на изчисляване на
ГПК, а посоченият процент не бил верен, тъй като трябвало да включва и неустойката.
Задължение на кредитора преди отпускането на заема било да извърши оценка на
кредитоспособността на заемателя. Уговорената неустойка противоречала и на добрите
нрави, както и на ЗЗПотр и ЗПКр. Уговорената възнаградителна лихва също била нищожна
1
поради противоречие с добрите нрави. Касаело се за заблуждаваща търговска практика.
Налице били неравноправни клаузи. Дори и целият договор да не бил нищожен, то нищожна
била клаузата за неустойка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Стик-Кредит“ АД чрез адв. Христомир
Николов – АК-Разград, е подал Отговор, вх. № 67867/25.02.2025г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че договорът е сключен по инициатива на
ищеца, като е бил наясно с условията по него и клаузите му, като е изразил изрично
съгласие с тях. Предоставена му била съответната преддоговорна информация. Неустойката
била само възможност, но не и задължение за кредитора да я претендира. В конкретния
случай такава нито била начислявана, нито била събирана. Обосновава се законосъобразност
на клаузите на договора, както и липса на противоречие с добрите нрави и правилата за
защита на потребителите.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Извън това в тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия № 108GS/22.11.2022г. със съдържание съобразно
представеното по делото копие.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО това, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия № 108GS/22.11.2022г. със
съдържание съобразно представеното по делото копие.
ЗАДЪЛЖАВА "Стик-Кредит" АД в седмодневен срок от съобщението да
представи по делото справка от счетоводството си за всички извършени плащания във
връзка с процесния договор за кредит.
ДОПУСКА изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза, което да отговори на поставените в исковата молба въпроси. НАЗНАЧАВА за
вещо лице ИВАЙЛО НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, специалност: Счетоводство и контрол.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице за изготвянето на заключението му възнаграждение в размер
на 300,00 лева, платими от ищцата в седмодневен срок от съобщението. ДА СЕ УВЕДОМИ
вещото лице за поставената му задача след внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице да
депозира заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като работи
само след внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да окаже пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението му. При неоказване на съдействие съдът ще приложи чл. 161
ГПК.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
2
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3