№ 70
гр. Русе, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520105740 по описа за 2024 година
Ищецът В. О. А. твърди, че на *** г. сключила с ответника ЕТ“ДЕЯ-
ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе, трудов договор и бил назначен на длъжност
„Шофьор на тежкотоварен автомобил 12+ тона“. При справка в НАП узнал, че
на *** г. ответникът бил прекратил трудовото му правоотношение /ТПО/на
осн. чл.325, ал.1,у т.1 от КТ. Твърди, че не му е отправено предложение за
прекратяване на ТПО на това основание, както иче той не е искал
прекратяване на това основание и по никакъв начин не е изразявал воля за
това. Останал без работа до *** г., когато започнал работа при друг
работодател. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
уволнението като като незаконосъобразно и да осъди ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа в периода от *** г.
до *** г. в размер на 1272 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска
до окончателното му плащане,. Претендира и разноските по делото.
Въз основа на фактическите твърдения на ищцата и формулираните
петитуми съдът квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Ответникът ЕТ“ДЕЯ-ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе с ЕИК117596239 чрез
процесуалния си представител – адв. М. Д., оспорва иска. Счита, че
уволнението не е незаконосъобразно, защото ищецът самоволното бил
напуснал работното си място и така отправил към работодателя си покана да
му бъде прекратено трудовото правоотношение.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
От фактическа страна:
Страните по делото са били в трудово правоотношение, като ищецът е
заемала длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12+ тона“. Същото
е възникнало на *** г. въз основа на трудов договор №*** от с. дата/в препис
на л.5 от делото/. Със заповед №*** г. на работодателя трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – “по
взаимно съгласие между страните”, считано от *** г. Не се спори, че ищецът
не е подавал писмена молба за прекратяването на трудовото си
правоотношение. След уволнението си той е останал без работа до *** г. и на
*** г. е започнал работа при друг работодател. Представена е ведомост за
заплати на ответиника, от която е видно, че брутното тр. възнаграждение на
ищеца по чл. 228, ал.1 от КТ е в месечен размер от 960,99 лв. (933 лв. основна
заплата и 27,99 лв. - клас).
От правна страна:
Искът за отмяна на уволнението като незаконно е основателен.
Безспорно се установи, че не е налице посоченото в уволнителната заповед
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, а именно
да е налице изразено писменно съгласие на страните за прекратяването му,
каквото е законовото изискване „Трудовият договор се прекратява без която
и да е от страните да дължи предизвестие: 1. по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено
предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата
страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята
се, че предложението не е прието“. Поради това издадената заповед №*** г.
на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца се
явява незаконна и следва да се отмени. Поради това основателна се явява и
претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение. Периодът за който се дължи е от един месец и шест
работни дни. С оглед на това и при съобразяване на размера на
възнаграждението по чл.228, ал.1 от КТ му се дължи обезщетение в размер на
1 223,08 лв. брутен размер. До този размер претенцията следва да се уважи, а
за горницата до 1272 лв. да се отхвърли.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните по
компенсация, предвид което ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
906,33 лв.
2
В тежест на ответника е държавната такса по делото в размер на 130 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №*** г. на ЕТ“ДЕЯ-ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе с
ЕИК117596239, с която на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с В. О. А. от гр.Русе с ЕГН:**********, считано от
*** г., като незаконна.
ОСЪЖДА “ЕТ“ДЕЯ-ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе с ЕИК117596239, да
плати на В. О. А. от гр.Русе с ЕГН:**********, на основание чл.225, ал.1 от
КТ обезщетение за оставането му без работа за периода от *** г. до *** г. в
размер на 1 223,08 лв. брутен размер, ведно със законната лихва, считано от
15.10.2024 г. до окончателното плащане, както и 906,33 лв.- разноски по
компенсация по делото и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
оставане без работа в останалата му част - за сумата над 1 223,08 лв. до 1 272
лв.
ОСЪЖДА “ЕТ“ДЕЯ-ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе с ЕИК117596239 да
плати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 130 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд
в двуседмичен срок от 16.01.2025 г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3