Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Normal;Производството е по реда на чл.435 ал. 2 и сл. ГПК. Постъпила е жалба на С. „Н б на б а з” гр. С. срещу Постановление от 11.9.2015 г. за разноските, с което е оставил без уважение възражението за недължимост на разноските по изп. дело № 759/2015 г. на ЧСИ Д К с район на действие Окръжен съд Велико Търново. Жалбоподателят твърди, че е длъжник по делото, като взискателят не му е предоставил възможност да плати доброволно въпреки многократно изразено желание и намерение в тази насока, а директно е пристъпил към принудително изпълнение. Счита, че доколкото с поведението си не е станал причина за завеждане на изпълнителното дело, то не дължи направените във връзка с него разноски. Извън това съображение оспорва дължимостта на начислената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ с мотив, че е платил в срока за доброволно изпълнение, при което ЧСИ не е извършил действия по принудително изпълнение и няма „събрана сума” по изп. дело, като се позовава на влязлата в сила от 01.08.2015 г. забележката на т.6 на т.26, съгласно която върху погасената в срока за доброволно изпълнение сума не се събира таксата по т.26. Сочи, че в момента е висящо производство пред ВАС срещу подзаконовия нормативен акт в частта за забележката по т.6 и действието й е спряно, поради което евентуално прави искане производството по делото да бъде спряно до приключване на производството пред ВАС с влязъл в сила акт. Заема становище, че по конкретното дело евентуално се дължат единствено обикновените такси – за образуване на изп. дело, за изготвяне и връчване на ПДИ и запорно съобщение. Жалбоподателят оспорва и дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Й, излагайки, че не може да има упълномощаване на процесуалния представител за заплащане на адвокатското възнаграждение, което практически означавало, че той сам е платил на себе си от името на взискателя. Счита, че при плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение единствено се дължи възнаграждение на адвоката за образуване на изп. дело в размера по чл.10 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Последният не бил извършил никакви други действия по изпълнителното производство, насочени към удовлетворяване на взискателя, които да обосноват възнаграждение по т.2 на цитираната норма в размер на 150 лв., каквото било начислено в тежест на длъжника. Самото изп. дело не се отличавало с правна и фактическа сложност. Моли съдът да отмени Постановлението на ЧСИ за разноските или при условията на евентуалност да се намали адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя до 200 лева, а таксите по изпълнението – до размера на обикновените такси за образуване на изп. дело, за изготвяне и връчване на ПДИ и запорно съобщение. Претендира присъждане на разноски. Жалбоподателят прави искане за отвод на всички съдии на ВТОС, мотивирайки се, че съдът вече си е изградил убеждения по спорния въпрос и с оглед обстоятелството, че ЧСИ Д К, чиито действия се обжалват, е съпруга на член на състава на ВТОС. Взискателят оспорва жалбата, като заема становище за неоснователност на същата. Излага подробни съображения в смисъл, че длъжникът не се е възползвал от предоставената му законова възможност да се освободи от задължението си при забава на кредитора чрез депозиране на присъдените в негова тежест суми в банка, при което той дължи направените за принудително събиране на сумите разноски. Поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой от клиента взискател, а е внесено по банкова сметка от процесуалния представител. Счита, че то е дължимо в пълния договорен и внесен размер, тъй като освен образуване на изп. дело, процесуалният представител е извършвал процесуални действия, изразяващи се в справки, получаване на съобщения, депозиране на писмени становища, получаване на плащания и впоследствие е изплащал суми на възложителя - взискател и др. Сочи, че начисленият и заплатен адвокатски хонорар е в рамките на минималните размери по Наредбата с начислен ДДС. Оспорва дължимостта на разноски на дружеството жалбоподател в производството по обжалване на действията на ЧСИ. Моли съда да остави без уважение жалбата и исканията за отвод и спиране на изпълнителното дело. В писмените мотиви ЧСИ Д К поддържа, че предприетите изпълнителни действия са правилни и законосъобразни, а изчислените и присъдени разноски са дължими в пълен размер. Сочи, че не е налице предвидена от закона хипотеза, при която не се ангажира отговорността на длъжника за разноски. По отношение на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ заема становище, че доколкото действието на подзаконовия нормативен акт по отношение на т.26 забележка 6 е спряно по решение на ВАС, приложение намира нормата в редакцията й преди изменението и трайната практика на съдилищата при действието й е, че тази такса се дължи дори и длъжникът да е реализирал плащането в срока за доброволно изпълнение. Позовава се на практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, за дължимостта на разноските и възлагането им в тежест на длъжника. Относно адвокатското възнаграждение счита, че то е договорено в минималните размери по Наредбата и е изцяло дължимо. Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Изпълнителното дело, действията на ЧСИ по което са предмет на настоящото производство е образувано пред ЧСИ Д К по молба на взискател, депозирана чрез процесуалния му представител адв. Й Й от ВТАК, въз основа на изп.лист, издаден в полза на взискателя срещу С. „Н б на б а з” гр. С.. Длъжникът е осъден да заплати на взискателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху тази главница до окончателното изплащане на вземането, както и направените пред първата и пред въззивната инстанция разноски за исковото производство. Към молбата за образуване на изп. дело е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение е платимо по банкова сметка съобразно фактура. Видно от фактурата възнаграждението е начислено както следва: хонорар за образуване на изп. дело по чл.10 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения - 200 лв. и хонорар за процесуално представителство по делото по чл.10 т.2 от Наредбата - 150 лв. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите от него суми, в това число 420 лв. адвокатско възнаграждение с начислен ДДС и 355.09 лв. - такси по ЗЧСИ, от които пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 272.14 лв. с ДДС. Видно от приложеното платежно нареждане, в рамките на срока за доброволно изпълнение той е погасил задължението. Същевременно той е подал възражение до ЧСИ срещу размера на възложените му разноски, излагайки съображения общо срещу дължимостта им, в частност срещу адвокатското възнаграждение и таксата по т.26, аналогични на тези, с които е мотивирал жалбата си по чл.435 ГПК - предмет на настоящото производство. Това възражение е оставено без уважение от ЧСИ с обжалваното постановление. При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435 ал. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. С оглед на горното, съдът следва да пристъпи към разглеждане на жалбата по същество. Съдът намира същата за частично основателна по следните съображения: Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да поиска и задължението на другата страна да плати направените разноски, като при изпълнителното производство отговорността е уредена в чл. 79 ГПК. Уредбата е специфична и различна от тази в чл. 78 ГПК, с оглед на обстоятелството, че е различно и естеството на двата процеса. При исковото производство, чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда възможност ответникът да бъде освободен от отговорност за разноски при кумулативното наличие на предпоставките да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. Тази разпоредба не е възпроизведена по същия начин в чл. 79 ГПК, където единствената възможност на длъжника да бъде освободен от отговорността за разноски е да е платил преди започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия да бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. С оглед на това, видно от данните по изпълнителното дело, в конкретния случай не са налице изключващите отговорността на длъжника предпоставки - съдебният изпълнител е бил надлежно сезиран с искане за образуване на изпълнително производство, пред същия не е направено възражение от длъжника за плащане преди образуването му, поради което за него не съществува друга алтернатива, освен да възложи разноските на длъжника, независимо от декларираното намерение за доброволно плащане. Други обстоятелства като например опити за съдействие за доброволно плащане, разменена кореспонденция между страните и пр. се явяват ирелевантни и не подлежат на проверка от съдебния изпълнител при определяне на разноските, тъй като той не разполага с правомощия да изяснява дали длъжникът е дал повод за завеждане на делото и съответно на това основание да го освобождава от възлагане на разноските по делото. Настоящият състав приема, че възраженията в жалбата, които се отнасят до недължимостта на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСК, са основателни. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. Таксите са прости и пропорционални, като същите се дължат авансово от взискателя, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата - чл. 29, б. "б" от Тарифата. Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата се следва при приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната сума /т. 1 от забележките към т. 26 от Тарифата/. По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд от ЧСИ /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС /. Общ принцип на правото е, че се дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, като това възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/услуга. В конкретния случай присъдената сума е погасена доброволно от длъжника, в срока за доброволно изпълнение, като вземането е удовлетворено изцяло. При този начин на изпълнение съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ за принудително събиране на вземането посредством някой от изпълнителните способи, а всичко друго, реално извършено от него, е таксувано със съответната проста такса. Обстоятелството, че при плащане в срока за доброволно изпълнение не се следва пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, се извежда и от термина на закона - "събрана сума", което предполага събрана посредством способите на принудително изпълнение, а не платена доброволно. Аргумент в подкрепа на това, че не се дължи такса при плащане в срока за доброволно изпълнение може да се изведе и от нормата на чл. 79, ал. 3 ГПК, съгласно която за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира, както и от нормата на чл. 428 ГПК, съгласно която в срока за доброволно изпълнение не се предприемат действия по принудително събиране на вземането. Именно по тези причини и с оглед спазване принципа за равнопоставеност по чл. 5, ал. 2 от Конституцията на РБългария /ср. с чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/, към т. 26 от Тарифата е извършено допълнение в смисъл, че при погасяване от страна на длъжника на задължението в срока за доброволно изпълнение, тази пропорционална такса не се събира. Действително действието на тази норма е спряно и съдът не може да я приложи, но напълно споделя аргументите, възприети при обжалването й в Решение № 15565/18.12.2014 г. по адм.д. № 10545/2014 г. на ВАС. По така изложените съображения настоящият състав приема, че таксата по т. 26 от Тарифата е начислена от ЧСИ неправилно, поради което такава не се следва. По отношение на възражението за дължимост на адвокатско възнаграждение, съдът намира следното: От приложените по делото данни се установява наличие на пълномощно от страна на кредитора в полза на адвоката, договорена е сума по издадена фактура, по която е извършен банков превод. Вписването на адв. Й като вносител на банковите документи не влияе на факта, че съответните разноски са реално направени в полза на процесуалните представители, съобразно с уговорената представителна власт и за внасяне на дължимите разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, като в банковия документ ясно е обозначено лицето, което се ползва от разноските. Изпълнението на едно задължение от трето лице е законово допустимо както по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, така и по арг. от чл. 73 ЗЗД и отношенията между вносителя и съответния ищец са ирелевантни за случая. С оглед обстоятелството, че плащането формално е удостоверено по надлежния ред, възражението за недължимост на адвокатското възнаграждение на това основание се явява неоснователно. Не така стои въпроса с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая възнаграждението е определено с фактура, издадена след сключване на договора за правна защита и съдействие, в която е описано като следващо се възнаграждение минималния размер за образуване на изпълнителното дело и минималния размер за процесуално представителство, визирани в чл. 10, т. 1 и в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението в частната жалба в случая представлява своеобразно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, която прекомерност се изразява не в завишаване над минималния размер на възнаграждението, посочен в определен текст от Наредба № 1/2004 г., а в определяне на възнаграждението в минималните размери по различните текстове, по които реални действия не са извършвани в изпълнителното производство от адвоката. От разноските за възнаграждение на един адвокат при изпълнителното производство се признава тази част, която съответства на действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, като в случая следва да се отчете и обстоятелството, че при образуване на изпълнителното производство адвокатът е възложил на съдебния изпълнител изготвянето на различни действия, включително и да определя изпълнителния способ, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. С оглед естеството на изпълнителния процес, разноските за адвокатско възнаграждение са визирани в чл. 10 от Наредба № 1 като възнаграждение за образуването му /т. 1/, и съответни възнаграждения според това, дали се касае до процесуално представителство за изпълнение на парични вземания или на непарични вземания /т. 2 и 3/. При определяне на разноските от ЧСИ неизменно следва да се отчетат и възложат на длъжника само необходимите разноски, направени и съответни на етапа, в който изпълнителното производство се намира. Общото правило е, че длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид на това, с плащането в срока за доброволно изпълнение, изпълнителното производство не се е развило до прилагане на конкретни изпълнителни способи, налагащи процесуално представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1. Получаването на книжа по делото и суми от доброволното изпълнение не съставляват същински изпълнителни действия, изискващи нарочна правна помощ, за да бъдат възлагани недобросъвестно на длъжника разноските за тях. По изложените съображения настоящият състав приема възражението за основателно, като адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано само до размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. от 240 лв. с ДДС. По искането за разноски в настоящото производство съдът счита, че такива не се дължат, предвид липсата на изрична правна норма, предоставяща право на жалбоподателя да дири разноски срещу насрещната страна по изпълнителното производство в процедура по обжалване действия на съдебен изпълнител. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановление от 11.9.2015 г. по изпълнително дело № 759/2015 г. по описа на ЧСИ Д К, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – ВТОС в частта, в която е оставено без уважение възражението на С. „Н б на б а з” гр. С. срещу дължимите за изпълнителното производство разноски, инкорпорирани в покана за доброволно изпълнение, представляващи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 272.14 лв. и адвокатско възнаграждение над 240 лв. с ДДС до приетия размер от 420 лв., като отхвърля жалбата в останалата й част, като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на мл.съдия К.Велисеева: Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав за частична основателност на депозираната частна срещу постановление от 11.09.2015г. по изп.д.№ 759/2015г. на ЧСИ К,рег.№ 728 по реда на чл.435,ал.2 ГПК. Неоснователно и без законово основание е твърдението на жалбоподателя,че взискателят не е предоставил възможност за плащане без образуване на изпълнително дело. Непосочването на банкова сметка от кредитора, по която длъжникът да я преведе /в каквато насока са доводите на жалбоподателя/, не обосновава приложението на чл. 95 ЗЗД. В тази хипотеза длъжникът е могъл да предприеме изпълнение по друг начин – плащане чрез пощенски запис или да депозира дължимата сума в банка по местоизпълнението и да уведоми кредитора за това.В хипотезата на плащане след образуване на изпълнително дело и в срока за доброволно изпълнение, се дължи такса върху събраната сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Нито една от сочените хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски, не е налице. Плащането в настоящия случай е направено след образуване на изпълнителното дело и в ТТРЗЧСИ, дори и към момента, не съществува изключение, по силата на което таксите по т. 26 да не се събират, ако сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение. Такова изключение, а именно промяната в т. 6 от т. 26 ТТРЗЧСИ, не действа към настоящия момент по силата на влязло в сила Определение № 10729 на ВАС по адм. дело № 10545/2014 г., с което е спряно действието на изменението в Тарифата. Това изменение не е имало действие и към момента на начисляване и удържане на пропорционалната такса. Поради гореизложеното възражението на длъжника се явява неоснователно.За уговорения адвокатски хонорар в Договора за правна защита и съдействие, приложен към изпълнителното дело, има издадена фактура, както и доказателства за реалното му заплащане по банкова сметка на адвокатското дружество. Фактът, че плащането е направено от процесуалния представител на взискателя по сметка на адвокатското дружество в случая е ирелевантен и не може да повлияе на отговорността за разноски. Погасяването на парично задължение чрез плащане може да се направи на кредитора /в казуса на процесуалния представител по пълномощие на ищците/ от всяко трето лице. Чл. 55 респективно чл. 61 ЗЗД обаче възлагат в тежест на облагодетелстваните длъжници по вземането за разноски да възмездят платилото ги трето лице.Реално заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не се явява прекомерен с оглед размера на паричното вземане. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изп. дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото действията по образуване на изпълнителното дело са извършени от пълномощника на взискателя, по чиято молба е образувано процесното изп. дело, поради което на него му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретната хипотеза в договора за правна защита и съдействие е договорено извършването на действия по образуване на изпълнителното дело от взискателя, както и действия по водене на същото. Ето защо на взискателя се дължат и предвидените в чл. 10, т. 2 от Наредбата разноски в общ размер на 150 лв. Възнаграждението за адвокат е поискано своевременно, не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и са налице доказателства за неговото реално заплащане, поради което и правилно е присъдено с обжалваното постановление за разноски. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение. Младши съдия: К.Велисеева |