Р Е Ш Е Н И Е
№ III-95, 03.06.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на двадесет и шести май две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 581 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №166 от 14.01.2020 г. по гр.д. №7011 по описа за 2019 г. на Районен съд
– Бургас, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР
на РБ, със седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, е осъдена да заплати на К.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № **, сума в размер от 1528,45 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 223.08 часа извънреден труд,
положен през периода 01.07.2016-30.06.2019 год. на основание служебно правоотношение
между страните, по силата на което ищецът К.К. е заемал длъжността „К.е./м.и.“
в ОД ПБЗН-Бургас при ответната главна дирекция, ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 1528,45 лева, начиная от
подаване на исковата молба – 20.08.2019 год., до окончателното й изплащане,
както и деловодни разноски в размер от 350 лева.
С
решението Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК е осъдена да заплати по сметка на РС - Бургас
сумите за разноски в размер от 190 лева и държавна такса в размер от 61,14
лева.
Постъпила
е въззивна жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР, с която се обжалва Решение №166 от 14.01.2020 г. по гр.д.
№7011 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас. В депозираната жалба се
сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния
закон и необосновано. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Сочи
се, че освен Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016
г.- подзаконови актове за системата на МВР, Наредба № 8121з-407/11.08.2014 също
е била приложима за период от 4 дни в рамките на процесния период. Излагат се
съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които е преизчислил положения нощен труд с
коефициент 1,143. Изложени са и теоретични постановки относно юридическия
характер на възнаграждението за извънреден труд, като се твърди, че редът на
полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е регламентиран в
ЗМВР, като не е налице препращане към КТ.
Твърди се, че спрямо правилата, действащи в системата на МВР
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са
равни на 8 часа дневен труд).
Цитирана
е практика на Районен съд-Бургас, Районен съд-Ловеч и Окръжен съд- Ловеч, както
и Решение №55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д. №5169/2014 г. в смисъла, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не е
приложима по отношение на служителите на МВР. Посочено е че с писмо рег.
№8121р-17549/04.10.2019 г. на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“
е предоставена писмена консултация от проф. Васил Мръчков относно прилагането
на чл. 187,ал. 1 във вр. ал. 3 от ЗМВР и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., като същото становище е приложено към
въззивната жалба.
Твърди
се, че дори и да се допусне преизчисление на часовете нощен труд с коефициент
1.143, то това не може да служи за генериране на извънреден труд, доколкото от
ищеца се претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на
24-часовите му дежурства.
Излагат
се съображения, че неправилно в решението е отбелязано, че експертизата е
неоспорена от страните, доколкото ответникът е възразил на основанието за
нейното извършване, като оспорва и изводите ѝ с подадената въззивна жалба.
Прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна по жалбата К.Т.К., с който се оспорва изцяло
въззивната жалба на Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР и се иска същата да бъде
оставена без уважение, а решението на
Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно
Твърди
се, че липсата на изрична норма в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. за преобразуването на часовете нощен труд в дневен не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за това. Излагат се
съображения за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Не
са заявени доказателствени искания.
Претендират
се разноски.
В съдебно заседание
въззивника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ не изпраща
представител.
Ответната страна по
въззивната жалба К.Т.К. не се явява и не се
представлява.
Постъпила е молба с
рег. индекс и дата 7180/20.05.2020 г. от ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ чрез процесуален представител юрисконсулт Стойкова, с която се поддържа
въззивната жалба и направеното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. Поддържа се направеното
в отговора на исковата молба искане за присъждане на разноските. Моли се съда
да отмени първоинстанционното съдебно решение като незаконосъобразно и да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Излагат се подробни съображения по
съществото на спора. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е молба с рег. индекс и дата 7418/22.05.2020
г. от К.Т.К. чрез процесуален представител адвокат Киселичков, с която се оспорва
въззивната жалба и се поддържа изразеното становище в отговора на жалбата. Моли
се съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението на
първоинстанционния съд като правилно. Моли се за присъждане на разноски, прилага
се договор за правна защита и съдействие.
Бургаският окръжен
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №166
от 14.01.2020 г. по гр.д. №7011 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас,
като същото се обжалва изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Решението е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на РС - Бургас. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Пред
районен съд Бургас е предявен иск е с правно основание чл. 187, ал. 5 , т. 2
във вр. чл. 178,ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
По
делото не се спори, че ищецът в производството – К.К. е държавен служител, като
през процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е работил
като „К.е./м.и.“ в Група „*****“ на Сектор „ПБСЛБ“ към ОД ПБЗН при ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР.
Ето
защо не се спори по делото, че за периода 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът
е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР. Не се спори по
делото и относно обстоятелството, че за този период от време ищецът е полагал и
нощен труд.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че съгласно данните от представените по делото протоколи за
отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа ищецът е положил общо
1560 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1, 143 възлиза на 1783,08 часа и именно разликата между двете стойности в размер на 223,08
часа представлява труд, който не е
отчетен в протоколите за положен труд. Вещото лице посочва, че разликата
представлява извънреден труд спрямо нормата за периода. Посочва, че от
превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд
с 223,08 часа и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за
тези 223,08 часа възлиза на сума в
размер от 1528,45
лева.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно
чл. 50а от Закона за държавния служител относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат
съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Съгласно
чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019
г. са действали както следва: 1) за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от
02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените в отговора на
исковата молба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Следва
да се отговори на направените от въззивника възражения, като се посочи, че
действително преизчисляването с
коефициент 1, 143 не води до извода, че е реално положен извънреден труд от
работника или служителя. Прилагането на коефициент, предвиден в чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ и преизчислението представлява въведена от законодателя фикция. Изводът
обаче, че така фингираните часове, явяващи се горница над реално отработените
след прилагане на коефициента, не са извънреден труд не може да бъде споделен. Заложения
от законодателя механизъм за компенсиране на работещите нощен труд е именно
чрез преизчисляване на нощните часове в дневни и заплащането на „горницата“,
която е извънреден труд.
Неоснователно
е направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, тъй като така е
посочено в писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда и
социалната политика (МТСП), Докладна записка рег. №8121р-20741 от 30.0.2015 г.
на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР и писмена правна консултация на
проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл. 187,ал.1 във вр. с ал. 3 от ЗМВР. Така цитираните писмени документи не са нормативни актове и нямат правно
обвързваща сила.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за процесния период от време – 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г.
ищецът е положил нощен труд в размер на 1560 часа,
преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно време тези
часове възлизат на 1783,08 часа, като разликата от 223,08
часа експертизата отчита като
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято
стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платени бележки. Изрично
в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата
сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден
труд възлиза на сума в размер на 1528,45 лева.
Настоящата
инстанция намира, че сумата в размер на 1528,45 лева е дължима от ответната страна, като, представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1, 143 равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция се явява и доказана по
размер.
На
ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР се явява основателен.
Ето защо и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с
тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение,
Бургаският окръжен съд намира, че то
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено искането на ответната страна по въззивната жалба – К.Т.К. и да му бъдат присъдени и направените
по делото разноски в размер на 350 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат, платено при подписване на сключения между страните Договор за правна
защита и съдействие /л. 35 от делото/. Възнаграждението не е прекомерно и е
съобразено с минималните размери по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271,
изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №166 от 14.01.2020 г. по гр.д. №7011 по описа за
2019 г. на Районен съд – Бургас
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“-МВР,
с адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от Главен Комисар
Николай Николов, да заплати на К.Т.К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № ** сумата
от 350,00 лева /триста и петдесет
лева/, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.