Решение по дело №65/2021 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  № 77/19.4.2021 г.

                    

19.04.2021 г., гр. Ямбол

                                                                               

                                                     В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На  седми  април                                                                          2021 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

 

Секретар  В.  Митева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

Административно дело № 65 по описа на 2021 година.

        За да се произнесе, взе предвид следното:          

        Производството по делото е образувано  по жалба на „В.-06“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя  В.И.А., чрез пълномощник адв. Г. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-08-0051799/18.01.2021г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“  в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП, потвърдена с Решение №

 ГДФК-30/11.02.2021г. на директор дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“  в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ- 1148/25.08.2020г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – платен паркинг,  находящ се в гр.*****, стопанисван от „В.-06“  ЕООД,  и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.

        В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на процесуалните правила, в противоречие с материалноправни разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона.  Излагат се доводи  за липса на мотиви и за  нарушение на чл. 6 ал. 5 от АПК, досежно срока  за който е наложена процесната ПАМ. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените в производството разноски.     

  В съдебно заседание оспорващия, редовно призован се представлява от процесуалния си  представител адв. Г., която поддържа  жалбата по изложените в същата съображения и моли за отмяна на обжалваната заповед. Допълнително  сочи, че запечатването на търговския обект за срок от 14 дни би довело до непреодолими вреди за жалбоподателя, още повече в условията на пандемия, като считано от месец март 2020 г. до настоящия момент, с оглед пандемичната обстановка в сектора, в който попада и жалбоподателя масово се стига до фалити на търговските дружества, като в случая ако търговския обект, стопанисван от жалбоподателя бъде запечатан това би довело и до евентуален отказ и от страна на наемателите да ползват услугите му. Представя списък на разноските по делото.

Ответникът в производството - Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, в съдебното производство се представлява от гл.юрисконсулт Д. К., която оспорва жалбата. Сочи, че  безспорно дружеството е задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г. на Министъра на финансите и като такова е извършило нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от сочения нормативен акт. При наличие на така извършено нарушение, действайки при условията на обвързана компетентност, административният орган правилно е наложил ПАМ. Изложил е достатъчно мотиви, обосноваващи както и необходимостта, така и определения срок за налагане на ПАМ. В съответствие с целта на закона и при съблюдаване на принципа на съразмерност е взел предвид тежестта на извършеното нарушение, чиято обществена опасност не е обвързана с размера на нефискализираната продажба, характера и вида на осъществяваната от търговеца дейност, констатираната разлика между фактическа и касова наличност в търговския обект, съотнесена към стойността на извършената контролна покупка и регистрирания от дружеството фискализиран среднодневен оборот, констатираната неизрядност в отчетността на дружествата, а именно наличие на предходни нарушения на данъчно-осигурителното законодателство, включително и от същия вид, и правилно административният орган е определил срок на мярката под средния предвиден от законодателя. Моли издадената заповед да бъде потвърдена, с присъждане на  дължимото юрисконсултско възнаграждение.

          ЯАС, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид  доводите и изразените  становища на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

     На 13.01.2021 г. в 12:35 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - платен паркинг, находящ се в: гр. ***** , стопанисван от „В.-06“ ЕООД, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по  чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.

      При проверката е извършена контролна покупка - услуга изразяваща се в  ползване на платен паркинг за един час, на стойност 1,00 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация и приета от служител в обекта, като за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство ELTRADE АЗ KL, с ИН на ФУ: ED303760 и ФП № 44303760, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. След легитимация на органите по приходи , от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет № 0001888/13.01.2021г. както и КЛЕН от 13.01.2021 г., от които е видно, че процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Установено е също така наличие на положителна касова разлика в размер на 30 лева между  фактически наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ, т.е. налице е въвеждане на пари в касата, което не е отразено във фискалното устройство.

       Направените констатации са отразени в Протокол за извършена проверка/ПИП/ серия АА № 0051799 от 13.01.2021 г., който е представен като доказателство по делото и от който е видно, че търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е  извършил нарушение по този текст изразяващо се в неиздаване на фискален бон за извършена покупка на стоки.

       Видно от материалите по преписка, за констатираните нарушения на разпоредбите на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл.33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ  във вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС на дружеството са съставени   два броя  АУАН с №№ F 586737  и  F 586736  от 21.01.2021г.

        Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-08-0051799/18.01.2021г.  издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“  в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във връзка с  чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – платен паркинг,  находящ се  в гр.*****, стопанисван от „В.-06“  ЕООД  и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Като фактическо основание за издаване на същата е посочено обстоятелството, че „В.-06“ ЕООД не е спазило реда и начина  за издаване на съответен документ за извършена продажба. Видно от представената разписка  процесната заповед е връчена на управителя на дружеството на 22.01.2021г.  и съответно обжалвана по административен ред  пред по-горестоящия административен орган.

         С  Решение № ГДФК-30/11.02.2021г. връчено на 19.02.2021г.  директора на дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“  в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП,  е отхвърлил жалбата на „В.-06“ ЕООД.

      Жалбата предмет  на  настоящото съдебно производство е депозирана директно  до ЯАС с вх. № 557/04.03.2021г.

      По делото е приета цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед. По искане на процесуалния представител на оспорващия са приети заверени копия  на договори за паркинг между „В. 06“ ЕООД и Уникредит Булбанк, както и друг такъв сключен между оспорващия и „Булсатком“ ЕАД, както и заверени копия от фактури за извършени плащания от страна на Държавен фонд „Земеделие“ за ползване на паркинг. По искане на процесуалния представител на ответника, по делото са приети и заверени копия от: Предупреждение № 176780-0094371/18.12.2015 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас; НП № 303777-F345711/05.12.2017 г., издадено от зам.директора на ТД на НАП – Бургас; НП № 303771-F345736/05.12.2017 г., издадено от зам.директора на ТД на НАП – Бургас, от които се установява, че дружеството е санкционирано за извършени  нарушения на чл.118 от ЗДДС във вр. с  чл.33, ал.1, т.1  и чл.42, ал.6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ в същия обект.

         При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

       Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

        Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона, като липсата на някоя от  тези предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

      Оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-08-0051799/18.01.2021г.  е издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“  в ЦУ НАП, в рамките на неговата компетентност съобразно представената заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП.

     Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че издадената по този ред заповед, като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. По силата на ал. 2, т. 4 на чл. 59 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Актът е мотивиран в достатъчна степен, съдържа изложение на фактическите основания за налагане на ПАМ, достатъчни за извършване на проверка относно материалната законосъобразност на заповедта, а именно - установените при извършената на 13.01.2021 г. оперативна проверка  факти и обстоятелства, обективирани в ПИП серия АА № 0051799 от 13.01.2021 г. и изцяло възприети от административния орган, въз основа на които са изведени и съответните изводи. Посочени са правните основания за издаването на заповедта, като са изложени и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа, след като са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, видът и характерът на търговската дейност, създадената организация на работа, размера на декларираните печалби и други.

      По отношение съответствието на акта с материалния закон съдът съобрази следното:

     Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налагат принудителни административни мерки, т.е. по своя характер същите биват превантивни, преустановителни и възстановителни.  С оглед регламентацията в чл. 23 от ЗАНН, случаите когато принудителните административни мерки могат да се прилагат, техния вид, компетентния за това орган, начинът за тяхното приложение, като и реда за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

        В случая регламентация относно приложението на принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се намира в разпоредбата на чл. 186 , ал.1, т.1 -5 от ЗДДС. Като правно основание за издаване на оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-8-0051799/18.01.2021 г., адм. орган е посочил  чл. 186, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗДДС - не спазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

       С оглед доказателствата по делото, съдът приема извършеното по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС във връзка чл. 118, ал. 1 ЗДДС нарушение от страна на оспорващия за безспорно доказано. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. В случая продажбата е извършена, цената е заплатена в брой, а търговецът е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство. Обвързващата съда доказателствена сила на протокола от извършената проверка серия АА №  № 0051799 от 13.01.2021 г., регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от оспорващия, поради което в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС.

      В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и по чл. 25, ал. 3 от същата наредба за издаване на фискалната касова бележка при извършването на плащането.     

           При налагане на мярката органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 14 дни при максимален такъв от 30 дни. В тази връзка неоснователен е доводът на оспорващия за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушаване на принципа на съразмерност при определяне на срока за запечатване на процесния търговски обект. Следва да се посочи, че при определяне на продължителността на срока органът действа в условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“. В настоящия случай срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, за които свидетелства  разликата  между  наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ и наличието на предходни еднакви по вид административни нарушения, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на приходите от дейността на търговеца. В тази връзка следва да се посочи също, че представените договори за паркинг са неотносими по спора в настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.

          Неоснователен е и довода, че адм. орган не е следвало да издава заповед за налагане на ПАМ преди да е съставено и връчено НП за извършено административно нарушение. Касае  се за две самостоятелни производства провеждани и приключващи с крайни адм. актове, който подлежат на съдебен контрол по различен процесуален ред.

         Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена и при съответствие с целта на закона - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, съгласно чл. 22 от ЗАНН. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ГД „Фискален контрол“  при ЦУ на НАП в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение, с превантивна и преустановителна цел.

         С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност,  поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

         Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявената от процесуалния представител на ответната страна претенция за разноски, следва на НАП да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

 

       Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав

 

                                                  Р Е Ш И:

 

       ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „В.-06“ ЕООД,  против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-08-0051799/18.01.2021г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“  в ЦУ НАП.

 

     ОСЪЖДА   В.-06“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя В.И.А.  да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева, съставляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

      Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете