РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Благоевград, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир Ат.
Пензов
при участието на секретаря Мария Г.
Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат.
Пензов Административно наказателно дело
№ 20221210200262 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл.
от ЗАНН
1
Образувано е по жалба на Й. СВ. Г., с ЕГН
********** от гр.С=, ул. „П.. А. Ф.“ № , вх.,
ет., ап. и настоящ адрес в гр.П. ул.“Е. Й. №
против Наказателно постановление № от
14.12.2021г. на Началник група към ОДМВР –
Б., Сектор „Пътна полиция“ - Б., с което на
жалбоподателя за административно
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно,
необосновано и несъответстващо на
фактическата обстановка, издадено при
неспазване на материалноправните и
процесуалноправните норми. Развиват се
съображения, че вмененото на жалбоподателя
нарушение не е осъществено и не е
съставомерно, тъй като ПТП е предизвикано
2
от падане на скала на пътя и в изключително
лоши метереологични условия. Сочи се също,
че единствено причинените от поизшествието
вреди са на автомобила на жалбоподателя.
Иска се от съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Й.
СВ. Г. се явява лично и се представлява сама,
като поддържа жалбата си, сочи
доказателства в подкрепа на тезата си и дава
обяснения по случая. Излага и становище по
същество на делото, като моли съдът да
постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното НП.
Административнонаказващият орган и
Районна прокуратура - Б., редовно и
своевременно призовани, не ангажират
представители по делото и становище по
жалбата.
3
Съдът, след като съобрази доводите на
страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа
страна следното:
На 03.12.2021г. длъжностни лица при
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Б.,
актосъставителят АС. ВЛ. Л., в присъствието
на свидетеля И.Б. Р. съставили на мястото на
настъпило ПТП на жалбоподателя Й. СВ. Г.,
АУАН серия № № от 03.12.2021г., изведен
под № /лист 5 от делото) за това, че на същата
дата 03.12.2021г. около 22.30 часа, като водач
на лек автомобил „Т. Ц-ХР“ с рег. № ,
собственост на Г. Ц. Г. от гр.П., движейки се
по път ПП-1, Е-79 на км. 384+500 с посока на
движение от гр.С. към гр.К. и при движение с
несъобразена скорост с конкретната пътна
обстановка, атмосферните условия и
видимост на пътя, а именно: мокър асфалтов
път и наличие на дъжд, се удря в предвидимо
4
препятствие (камък), с което реализира ПТП с
материални щети по автомобила.
Актосъставителят АС. ВЛ. Л. квалифицирал
деянието, като нарушение по чл.20 ал.2 от
ЗДвП – водача не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия,
релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и други
обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за
движението. Актът е връчен лично на
жалбоподателя Й. СВ. Г., като същият не
отразил възражения по акта. Писмени такива
не постъпили и в законоустановения срок
след издаване на АУАН. Въз основа на така
съставения акта за установяване на
административно нарушение, на 14.12.2021г.,
Началник група към ОДМВР – Б. Сектор
„Пътна полиция“ – Б., като надлежно
упълномощен представител на
5
административно наказващия орган, издал
атакуваното Наказателно постановление №
от 14.12.2021г. (лист 4 от делото), с което за
административно нарушение по чл.20 ал.2 от
ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП
наложил на Й. СВ. Г. административно
наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста)
лева. Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя Й. СВ. Г. на
04.02.2022 година, като в законоустановения
срок – 10.02.2022 година срещу него е
постъпила пред административнонаказващия
орган и разглежданата в настоящото
производство жалба с вх. № УРИ 244000-4111
от 10.02.2022г.
В качеството на свидетели по делото са
разпитани актосъставителят АС. ВЛ. Л. и
свидетелят по акта И.Б. Р., като и двамата си
спомнят случая и сочат, че не са очевидци на
случая, а са посетили мястото на настъпилото
6
ПТП, тъй като били изпратени от дежурния
на ОДМВР – Б. На място установили, че е
настъпило ПТП, представляващо удар на
лекият автомобил управляван от
жалбоподателя Й. СВ. Г. в камък, който бил
паднал на пътното платно. Свидетелите сочат
също, че ПТП било настъпила в тъмната част
на денонощието в района на К. дефиле,
атмосферните условия били утежнени, тъй
като валял силен дъжд. Установяват също, че
в района на цялото Кресненско дефиле имало
пътни знаци, показващи че има опасност от
падащи камъни и трябва да се управлява със
съобразена скорост, поради което приели, че
се каса за админисктративно нарушение и
съставили акта на място на ПТП.
С обясненията си дадени пред съда,
жалбоподателя Й. СВ. Г. твърди, че е
управлявала автомобила с не повече от 30 км
в час, тъй като валяло дъжд. На пътното
7
платно по средата имало паднал голям камък,
които по-скоро представлявал малка скала.
Автомобила й буквално скочил върху камъка,
като му били причинени множество
материални щети. Самата потърпевша подала
сигнал да случилото се в полицията, като
дошлите на място полицаи й съставили акт,
автомобила бил придвижен с пътна помощ.
От приложената справка за
нарушител/водач за Й. СВ. Г. (лист 10-11 от
делото) е видно, че същата е санкционирана
веднъж през 2017г. за нарушение по ЗДвП.
По делото е приложена заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на МВР (лист 7-9 от делото),
която удостоверява материалната
компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение
и издателя на наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на показанията
8
на разпитаните по делото свидетели, и от
приложените към
административнонаказателната преписка и
приети по делото писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и
установяват по несъмнен начин възприетата
фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в
установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
При така направените фактически
констатации, районният съд счита, че с
обжалваното Наказателно постановление
неправилно и незаконосъобразно е
9
санкционирана жалбоподателя Й. СВ. Г. за
вмененото й административно нарушение по
Закона за движение по пътищата.
Обжалваното Наказателно постановление
е издадено в съответствие с установената за
това императивна законова процедура и от
компетентен орган. Доказателства в противна
насока в хода на делото не се представиха.
Наказателното постановление съдържа всички
изискуеми реквизити за такъв акт по чл.57 от
ЗАНН, като дори в същото и да не са
посочени всички обстоятелства, то е посочен
и конкретизиран акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на
който е издадено. Именно по силата на
препращането се налага извода, че
обжалваното постановление е подробно, ясно
и точно, като съдържа всички задължителни
законоустановени елементи.
Наред с изложеното, по делото не се
10
доказа по несъмнен и категоричен начин,
че жалбоподателя е извършила вмененото
й административно нарушение. С
атакуваното НП жалбоподателят Й. СВ. Г. е
наказана за това, че на процесната дата и
място по път ПП-1, Е-79 на км. 384+500 при
управление на МПС - лек автомобил „Т. Ц-
ХР“ с рег. № с посока на движение от гр. С.
към гр. К. се е движила с несъобразена
скорост с конкретната пътна обстановка,
атмосферните условия и видимост на пътя, а
именно: мокър асфалтов път и наличие на
дъжд, като се е удрила в предвидимо
препятствие (камък) и е реализирала ПТП с
материални щети по автомобила, с което
нарушила разпоредбата на чл.20 ал.2 пр.1 от
ЗДвП, тъй като водачите на ППС са длъжни
при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на
11
превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Нито актосъставителят, нито
свидетелят по акта обаче са очевидци на
нарушението и не са възприели пряко и
непосредствено обстановката, при която
същото е извършено. Независимо от това, че
акта е съставен само и единствено въз основа
на обяснения на жалбоподателя, то без да се
установят и проверят всичките обстоятелства
по настъпилото ПТП, наказващият орган е
приел нарушението за осъществено и е
вменил виновното му извършване на
жалбоподателят Й. СВ. Г.. Липсват преки
доказателства и по отношение на
обстоятелството, че именно жалбоподателя е
управлявала лекия автомобил, с който е
реализирано въпросното ПТП, по какъв път се
12
е движела същата, какви конкретно са били
пътните и атмосферните условия, видимостта
и др. фактори на пътната обстановка към
момента на настъпване на ПТП, имало ли е
възможност да бъде предотвратено ПТП, в
кой конкретен момент е попаднал камъка на
пътното платно и неговото падане има ли
отношение към т.нар. „опасна зона“ на удар и
т. н., което по безспорен и категоричен начин
обуславят извода, че акта, а в последствие и
обжалваното постановление са съставени при
неизяснена обективно и изчерпателно
фактическа обстановка. Този извод се засилва
и от показанията на свидетелите по акта,
разпитани пред съда, които са категорични, че
не са възприели жалбоподателят Й. СВ. Г. да
управлява пострадалият при ПТП лек
автомобил, но приели, че именно тя е
извършител на вмененото й административно
нарушение. Последните факти, разгледани
13
във взаимна връзка с показанията на
свидетелите относно начина на установяване
на нарушителя, както и установената
обстановка на мястото на осъществяване на
ПТП при огледа на местопроизшествието по
никакъв начин не могат да формират
категоричен и безпротиворечив извод за това,
че именно жалбоподателя Й. СВ. Г. е
управлявала автомобила към момента на
настъпване на ПТП, респ. липсват каквито и
да било доказателства водещи до каквато и да
било съпричастност на жалбоподателят Й.
СВ. Г. с разглежданото в настоящото
производство административно нарушение.
Тези обстоятелства от своя страна и това, че
нито актосъставителят, нито свидетелят по
акта са очевидци на деянието и не могат да
удостоверят тези обстоятелства, а са
формирали убеждение само и единствено от
собствени размишления и предположения
14
разколебават формираното от наказващият
орган убеждение за осъществено от
жалбоподателя административно нарушение.
Допълнителни аргументи в тази насока съдът
намира и установеното при огледа на
местопроизшествие обстоятелство, че
въпросният камък е установен като паднал на
средата на пътната лента, но не е ясно към кой
конкретен момент същият е попаднал на пътя
и в коя конкретна част от същия. Наличието
на неяснота относно пътната обстановка и
неописани в акта обстоятелства, свързани с
пътната обстановка и други обстоятелства
обуславят извода, че акта, а в последствие и
обжалваното постановление са съставени при
неизяснена обективно и изчерпателно
фактическа обстановка. Това обстоятелство
от своя страна се явява пречка за упражняване
и правото на защита от жалбоподателя Й. СВ.
Г., тъй като същата е лишена от възможността
15
да научи в какво точно е обвинена и въз
основа на какви доказателства. В тази връзка
съдът счита, че с ангажираните по делото
доказателства се разколебава презумктивната
доказателствена сила на акта за установяване
на административно нарушение, съгласно
чл.189 от ЗДвП, поради това, че същото не е
констатирано от актосъставителя и свидетеля
по акта и предвид изложеното, жалбоподателя
неправилно е санкциониран за това
административно нарушение. Като правна
последица тези изводи на съда водят до
отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл.58д т.1 от
ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
16
ОТМЕНЯ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № от 14.12.2021г. на Началник
група към ОДМВР – Б., Сектор „Пътна
полиция“ - Б., с което на Й. СВ. Г., с ЕГН
********** от гр.С., ул. „П. А. Ф.“ № , вх., ет.,
ап. и настоящ адрес в гр.П., ул.“Е. Й.“ № , за
административно нарушение по чл.20 ал.2 от
ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 200 (двеста) лева
Решението може да се обжалва от
страните пред Административен съд - Б.в 14 -
дневен срок, считано от съобщаването му на
страните.
Съдия при
Районен съд –_______________________
Благоевград:
17