Определение по дело №8400/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 42534
Дата: 21 октомври 2024 г. (в сила от 21 октомври 2024 г.)
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20241110108400
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42534
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110108400 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 8400/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от П. С. С. срещу „......“ ООД, като се твърди, че страните се
намирали в трудово правоотношение, което било възникнало на основание Трудов договор
№ ..... г., за длъжността „инженер конструктор“, като било уговорено трудово
възнаграждение в размер на 3800,00 лева при 8-часов работен ден, както и 20 дни платен
годишен отпуск. Поддържа, че е постъпил на работа, но на 01.12.2023 г. бил подал молба за
напускане до ответника, като срокът на предизвестието бил месечен, съгласно уговореното в
договора. Навежда доводи, че срокът на предизвестието бил изтичал на 01.01.2024 г., но на
добра воля бил останал да работи при ответника до 22.01.2024 г. Излага съображения, че
ответника не му бил заплатил трудовото възнаграждение за м.12.2023 г., както и полагащото
му се за периода 01.01.2024 г. до 15.01.2024 г., както и обезщетение за 5 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2023 г., като сочи, че размера на незаплатеното трудово
възнаграждение бил за сумата от 5700,00 лева, а дължимото обезщетение за неизползван
отпуск бил в размер на 950,00 лева. Прави доказателствени искания за приемането на
писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен
ответника да представи трудовото досие на ищеца, както и по реда на чл. 186 ГПК да се
изиска справка от ТД на НАП за това кога е било възникнало и кога е прекратено трудовото
правоотношение, както и допускане изслушването на заключението на ССчЕ по задачи
формулирани в исковата молба. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните
суми, както и деловодни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
претенциите са допуситми, но неоснователни. Твърди, че страните са сключили Трудов
договор № ..... г., за длъжността „инженер конструктор“, като ищецът бил подал молба на
01.12.2023 г., като поискал трудовия договор да се прекрати по взаимно съгласие, ако ли не
молбата да се счита предизвестие по смисъла на чл. 326, ал. 1 КТ. Поддържа, че не е приел
молба, поради което трудовият договор бил прекратен със Заповед № ......... г., която била
връчена на ищеца на 05.01.2024 г. по електронна поща, като в заповедта било посочено, че
правоотношението е прекратено считано от 02.01.2024 г. Навежда доводи, че с оглед
прекратяването на трудовия договор на ищеца е начислено трудово възнаграждение за
м.12.2023 г., както и обезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г.
Излага съображения, че след подаването на молбата от ищеца, последният не се бил явявал
на работа, като бил ползвал 5 дни отпуск, поради временна нетрудоспособност, а в края на
м.12.2023 г., не се бил явил да върне предоставени му чертежи, както и служебен лаптоп,
който бил предоставен от работодателя. Твърди, че след 01.01.2024 г., ищецът не бил полагал
труд, поради което не му се дължало трудово възнаграждение, а прекратяването на
трудовото правоотношение било регистрирано в НАП, съобразно законовите изисквания.
Поддържа, че ищеца невярно твърдял, че не му е заплатено трудовото възнаграждение и
обезщетението, тъй като същите били начислени, но той не се бил явил на каса в
дружеството, за да получи дължимите суми, като винаги получавал такива в брой. Сочи, че
самият ищец бил признал, че след 01.01.2024 г. бил с прекратено трудово правоотношение и
не бил полагал труд при ответника, поради което не се дължало трудово възнаграждение.
Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска
отхвърляне на исковете.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно
възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално
работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил
дължимото трудово възнаграждение.
Ищецът следва да установи пълно и главно посочените материално предпоставки, а
ответника следва да установи, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност
три материални предпоставки – 1) да е прекратено трудовото правоотношение; 2)
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години и 3) правото на отпуск да
не е погасено по давност – за отпуските, дължими след 01.08.2010 г.
Ищецът следва да установи пълно и главно посочените материални предпоставки, а
ответника, че е заплатил дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Между страните не се спори, поради което, съдът намира, че следва да се обяви за
безспорно между тях на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) страните са се намирали в
трудово правоотношение, възникнало на основание Трудов договор № ..... г., за длъжността
„инженер конструктор“, като било уговорено трудово възнаграждение в размер на 3800,00
лева при 8-часов работен ден, както и 20 дни платен годишен отпуск; 2) трудовото
правоотношение е било прекратено с едномесечно предизвестие на основание чл. 326, ал. 1
КТ, подадено от ищеца до ответника на 01.01.2023 г., като работодателят е издал Заповед №
2
......... г.
Съдът счита, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като последните са процесуално
допустими, относими и необходими, а тяхната релевантност и доказателствена стойност,
съдът ще цени с акта си по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че са основателни доказателствени искания на
ищеца за допускане изслушването на заключението на ССчЕ по поставените в исковата
молба задачи, тъй като същите са допустими, относими и необходими за разрешаване на
правния спор, включително с оглед разпределената между страните доказателствена тежест.
По отношение доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 190 ГПК и чл. 186
ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе в първото о. с. з., след като изслуша
становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 14.11.2024 г. от 10,00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало на основание Трудов
договор № ..... г., за длъжността „инженер конструктор“, като било уговорено трудово
възнаграждение в размер на 3800,00 лева при 8-часов работен ден, както и 20 дни платен
годишен отпуск; 2) трудовото правоотношение е било прекратено с едномесечно
предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 КТ, подадено от ищеца до ответника на 01.01.2023
г., като работодателят е издал Заповед № ......... г.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба от ищеца, при депозит 350,00 лева, вносими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице М.М., която да бъде уведомена.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!

3
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4