Решение по дело №137/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №55/09.07.2015год., постановена по н.о.х.дело № 391/2015год.,Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ф. Р. Ж. от гр.К., с ЕГН **********,за виновен в това, че в периода от 07.02.2010г. до 13.05.2010 г. в гр.Кърджали и гр.Асеновград, при условията на продължавано престъпление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №9305/18.12.2009 г. на Началника на РУ на МВР - Кърджали, влязло в сила на 02.02.2010 г., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние, поради което на основание чл. чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание -„лишаване от свобода” за срок от една година. На осн. чл. 61, т. 2 във вр.с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от „закрит „ тип.

На осн. чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК е определил едно общо наказание, най-тежкото от всички постановени по присъди, както следва:

1.Присъда № 109/02.10.2007г. постановена по НОХ дело № 625/2007г./2007г. по описа на PC-Кърджали влязла в сила на 17.10.2007г„ с която за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК му е наложено наказание- лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК същата е отложена за изтърпяване за срок от три години от влизането и в сила;

2.0пределение от 14.11.2007г. влязло в сила на 14.11.2007г. по НОХ дело № 1107/2007г. на PC-Кърджали, с което за извършено престъпление по чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на наказание —лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК наказанието е отложено за изтърпяване за срок от три години от влизане на определението в сила;

3.Присъда № 762/17.12.2007г. постановена по НОХ дело № 897/2007г. по описа на PC-Хасково, с което за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 предл. 1 т. 4 предл.2 и т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 28 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на осн. чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от 3 години и 6 месеца. Присъдата е потвърдена с решение № 66/27.03,2007г. постановена по НОХ дело № 18/2008г. по описа на ОС-Хасково, а именно-лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 6/ шест/ месеца,което на осн. чл. 61, т. 2 във вр.с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е постановил да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „ закрит” тип.

Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимият Филип Живков, който чрез защитника си адв.Д.Василева, атакува същата, в частта относно наложеното наказание, което твърди, че е несправедливо.Твърди, че наказанието било завишено по размер и не съответствало на извършеното,като моли съда да го намали до законовия минимум.В съдебно заседание подсъдимия, не се явява, като защитникът му поддържа жалбата и моли за минимално наказание и за приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Прокурорът от Окръжна прокуратура–Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна.Атакуваната присъда намира за обоснована и законосъобразна, а наложеното наказанието за справедливо и моли да бъде потвърдена.Счита, че общото наказание следвало да бъде определено на основание чл. 25 ал.1, във вр. с чл. 23 от НК за посочените три съдебни акта, деянията, по които са извършени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, но основанието не следвало да бъде чл. 68, а чл. 25 ал.4 от НК, тъй като нямало как да е извършено в изпитателен срок на определено общо наказание, което се определя в същото съдебно заседание. Наистина било извършено процесното деяние в изпитателния срок на трите съдебни акта, но основанието следвало да бъде чл. 25 ал.4 от НК.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалвана присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Подсъдимият Ф. Р. Ж. бил неправоспособен водач на моторно превозно средство, за което бил наказван многократно по административен ред, в това число и с Наказателно постановление № 9305/18.12.2009 г. на Началника на РУ на МВР - Кърджали, влязло в сила на 02.02.2010 г.

На 07.02.2010 г. Ф. Р. Ж. се намирал в гр.Кърджали. Същия ден около 13.30 часа, Живков решил да управлява моторно превозно средство. За целта се качил на мястото на водача в лек автомобил марка „Опел Кадет" с ДК № К **-** АВ и го привел в движение. Насочил лекия автомобил по ул.В., гр.К., където по същото време се намирал автопатрул на РУ на МВР - Кърджали, в състав свидетелите М. Ц. С. и Е. А. Х. Същите спрели за проверка лекия автомобил и поискали от водача- подс Живков, документите му за проверка. В хода на проверката свидетелите М. С. и Е. Х. чрез справка при ОДЧ установили, че Ф. Ж. бил неправоспособен водач на МПС и не притежавал свидетелство за управление. За допуснатото нарушение на чл.150 от ЗДВП, на Ф. Ж. бил съставен Акт № 739/07.02.2010 г. за установяване на административно нарушение.

На 08.05.2010 г. Ф. Р. Ж. бил в гр. Асеновград. Около 00:20 часа на 09.05.2010 г., Ф. Р. Ж. решил да управлява лек автомобил марка „Мазда" 323 е ДК № ВР **-** АМ. За целта се качил на мястото на водача и го привел в движение по ул. „Ц. И. А. *” в гр. Асеновград. По същото време до № 136 се намирал автопатрул на РУ на МВР - Асеновград, в състав свидетелите Д. И. К. и Е. А. С. Същите спрели за проверка лекия автомобил и поискали от водача документите му за проверка. В хода на проверката свидетелите Д. К. и Е. А. С. чрез справка при ОДЧ установили, че Ф. Ж. бил неправоспособен водач на МПС и не притежава свидетелство за управление. За допуснатото нарушение на чл.150 от ЗДВП, на Ф. Ж. бил съставен Акт № 853/09.05.2010 г. за установяване на административно нарушение.

На 13.05.2010 г. Ф. Р. Ж. се намирал в гр.Кърджали. Същия ден, около 10.00 часа, решил да управлява лек автомобил марка „Мазда" 323 с ДК № ВР **-** АМ. За целта се качил на мястото на водача и въпреки, че бил неправоспособен водач на моторно превозно средство, го привел в движение. Насочил лекия автомобил по ул. „М. М.” в гр. К. По същото време на ул. „М. М.” се намирал автопатрул на РУ на МВР - Кърджали, в състав свидетелите Т. Н. Н. и М. С. В. Същите спрели за проверка лекия автомобил и поискали от водача документите му за проверка. В хода на проверката свидетелите Т. Н. Н. и М. С. В. чрез справка при ОДЧ установили, че Ф. Ж. бил неправоспособен водач на МПС и не притежава свидетелство за управление. За допуснатото нарушение на чл.150 от ЗДВП, на Ф. Ж. бил съставен Акт № 2934/13.05.2010г. за установяване на административно нарушение.

Тази фактическа обстановка е безспорно установена, като не се оспорва от подсъдимия Ж. и защитника му и се подкрепя, както от показанията на свидетелите М.С., Е. Х., Т. Н., Д. К. и Е. С., които съдът кредитира изцяло, така и от събраните в съдебно заседание пред първата инстанция, писмени доказателства.Всички доказателства са еднопосочни, непротиворечиви и сочат на гореописаната фактология.

При така установената безспорна, фактическа обстановка подсъдимият Ф. Р. Ж. е осъществил състава на чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК- в периода от 07.02.2010 г. до 13.05.2010 г. в гр.Кърджали и гр.Асеновград, при условията на продължавано престъпление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №9305/18.12.2009г. на Началника на РУ на МВР - Кърджали, влязло в сила на 02.02.2010г., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил друго такова деяние, до какъвто правилен и обоснован извод е стигнал и първоинстанционият съд.

Налице е хипотезата на чл.26 ал.1 от НК, тъй като отделните деяния на 07.02.2010, на 09.05.2010 г. и на 13.05.2010 г. осъществяват състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.Деянието е извършено при формата на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им.

При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционният съд е съобразил че подсъдимият е осъждан за престъпление от общ характер,и правилно е приел, че съществува законова пречка за приложението на чл. 78а от НК.

Съобразявайки двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК- принципите на законност и индивидуализация, съдът е приел следното:

- обществената опасност на деянието била над типичната за този вид престъпления, засягащи обществените отношения, свързани със сигурността на транспорта с оглед на това, че извършените при условията на чл. 26 ал.1 НК престъпления, съдържат в себе си по — висока степен на обществена опасност, поради завишените вредни последици на многократно извършеното престъпление, в сравнение с еднократно извършеното деяние. От друга страна е отчел факта, че обществения резонанс от престъплението е сравнително отшумял поради изтеклия близо пет годишен срок от извършване на престъплението до осъждането му.

- за обществената опасност на подсъдимия е приел,че от една страна се касае за зрял човек, който в хода на досъдебното производство се е признал за виновен, съдействал е за разкриване на обективната истина и е изразил съжаление за извършеното,но от друга, Ж. не се ползвал с добри характеристични данни по местоживеене, многократно бил осъждан като 2 от присъдите били за престъпление по чл. 343в ал.2 от НК, което навеждало на извода, че подсъдимият не се е поправил и превъзпитал, за което говорила и справката му за нарушител по ЗДвП..

С оглед на изложеното съдът е намерил, че наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства към средния, предвиден в текста на закона размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Така определеното наказание, предвид обстоятелството, че подсъдимият вече бил осъждан на наказание “лишаване от свобода” за умишлено престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС, следвало да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим. С оглед личността на подсъдимия и тежестта на престъплението, така определеното наказание и първоначален режим следва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип.

Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.Доводите на защитника му за прилагане на чл.55 ал.1 т1 от НК са неоснователни.На първо място няма нито изключителни, нито многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, а на второ личността на дееца и неговото съдебно минало не позволяват налагане на минималното наказание, каквото е искането във въззивната жалба.

Що се касае до присъдата в частта, с която на осн. чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 от НК, съдът е определил на подсъдимия Ж. едно общо наказание, най-тежкото от всички постановени по присъди, както следва:

1.Присъда № 109/02.10.2007г. постановена по НОХ дело № 625/2007г./2007г. по описа на PC-Кърджали влязла в сила на 17.10.2007г„ с която за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК му е наложено наказание- лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК същата е отложена за изтърпяване за срок от три години от влизането и в сила;

2.0пределение от 14.11.2007г. влязло в сила на 14.11.2007г. по НОХ дело № 1107/2007г. на PC-Кърджали, с което за извършено престъпление по чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на наказание —лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК наказанието е отложено за изтърпяване за срок от три години от влизане на определението в сила;

3.Присъда № 762/17.12.2007г. постановена по НОХ дело № 897/2007г. по описа на PC-Хасково, с което за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 предл. 1 т. 4 предл.2 и т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 28 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на осн. чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от 3 години и 6 месеца. Присъдата е потвърдена с решение № 66/27.03,2007г. постановена по НОХ дело № 18/2008г. по описа на ОС-Хасково, а именно-лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 6/ шест/ месеца,което на осн. чл. 61, т. 2 във вр.с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е постановил да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „ закрит” тип, то съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Подсъдимият Ж. е осъждан многократно, видно от справката за съдимост приложена по делото.В същата справка изрично е отбелязано,че трите присъди, които съдът е групирал и е определил едно общо наказание по тях, са били предмет на разглеждане по ч.н.дело №227/2013год.по описа на РС - Кърджали, който ги е групирал по същия начин и е определил едно общо наказание, което е било изтърпяно към момента на постановяване на атакуваната присъда. Същевременно, от същата справка за съдимост е видно, че подсъдимия Ж. е осъждан и с други присъди за които по същото ч.н.д. №227/13 г., е била определена и втора съвкупност. При това положение първоинстанционният съд е бил длъжен да обсъди и да съобрази възможността за групиране на наказанието, наложено с обжалваната присъда, с наказанията по всички присъди, като евентуално определи най-благоприятното съчетание да осъдения. Неизпълнявайки това си задължение първоинстанционния съд е нарушил материалния закон поради което, присъдата следва да бъде изменена, като в тази част бъде отменена.

Това нарушение на първоинстанционния съд обаче, не може да бъде отстранено в настоящото производство, като въпросът с определяне на общо наказание на подс.Живков по посочените по-горе осъждания, може да бъде решен от първоинстанционния съд в производство по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, инициирано по молба на осъдения или по предложение на прокурора.

В останалата част присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.3, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №55/09.07.2015год., постановена по н.о.х.дело № 391/2015год., по описа на Кърджалийският районен съд, като я отменя В ЧАСТТА, с която на подсъдимия Ф. Р. Ж. от гр.Кърджали, с ЕГН ********** на осн. чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 от НК е определено едно общо наказание, най-тежкото от всички постановени по присъди, както следва:

1.Присъда № 109/02.10.2007г. постановена по НОХ дело № 625/2007г./2007г. по описа на PC-Кърджали влязла в сила на 17.10.2007г„ с която за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК му е наложено наказание- лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК същата е отложена за изтърпяване за срок от три години от влизането и в сила;

2.0пределение от 14.11.2007г. влязло в сила на 14.11.2007г. по НОХ дело № 1107/2007г. на PC-Кърджали, с което за извършено престъпление по чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на наказание —лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК наказанието е отложено за изтърпяване за срок от три години от влизане на определението в сила;

3.Присъда № 762/17.12.2007г. постановена по НОХ дело № 897/2007г. по описа на PC-Хасково, с което за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 предл. 1 т. 4 предл.2 и т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 28 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на осн. чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от 3 години и 6 месеца. Присъдата е потвърдена с решение № 66/27.03,2007г. постановена по НОХ дело № 18/2008г. по описа на ОС-Хасково,

а именно-лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 6/ шест/ месеца,което на осн. чл. 61, т. 2 във вр.с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е постановил да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „ закрит” тип.

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата част

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.