Решение по дело №1494/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 124
Дата: 10 април 2024 г.
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20235320101494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Карлово, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320101494 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда
на чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от „Й. Б.“ ЕАД против Ю. А. И.
като моли съда, да постанови решение, с което признае за установено, че Ю.
А. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., община С., област П., ул.
„Г. Д.“ № ***** дължи на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: град С., район „М.“, ж.к. „М.“ *, Б.П. С., с. * със законни
представители Д. К. К. и М.С., сумата от на 460.73 лева (четиристотин и
шестдесет лева и седемдесет и три стотинки), от която: сумата от 63.57 лева,
дължими за период 20.01.2021-19.02.2021 година, от които: 3.99 лева
задължение за застраховка за мобилно устройство към предпочетен номер
**********; 54.58 лева частично задължение за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по допълнително
споразумение от 15.10.2020 година към договор за мобилни услуги от
17.08.2020 година с предпочетен номер **********; 5.00 лева задължение за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 20.10.2020 година с
предпочетен номер *********; сумата от 80 лева, дължими за период
20.02.2021 – 19.03.2021 година, от които: 3.99 лева задължение за застраховка
за мобилно устройство към предпочетен номер **********; 71.01 лева
частично задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение от
15.10.2020 година към договор за мобилни услуги от 17.08.2020 година с
предпочетен номер **********; 5.00 лева задължение за месечни и
1
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги от 20.10.2020 година с предпочетен
номер *********; неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение от 15.10.2020 година към договор за мобилни
услуги от 17.08.2020 година с предпочетен номер ********** сума в размер
на 102.14 лева, представляваща три стандартни месечни такси и 170.70 лева
за устройството Н. 32GB D.B., представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план, неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни
услуги от 20.10.2020 година с предпочетен номер ********* сума в размер на
12.48 лева, представляваща три стандартни месечни такси и 31.84 лева за
устройството T.F.P.T.H.TA 8080, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план, както и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които сума е издадена заповед №
381 от 20.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ЧГрД № 714/2023 г. по описа на Районен съд Карлово. Претендира за
разноските в исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че страните по делото са страни по договори за
мобилни услуги и закупуване на устройства.
Ответницата Ю. А. И. сключила с Й.Б. ЕАД (предходно
наименование Т.Б. ЕАД) допълнително споразумение от 15.10.2020 година
към договор за мобилни услуги от 17.08.2020 година с предпочетен номер
**********, като е закупила устройството Н. 32GB D.B. на преференциална
цена. Ответницата Ю. А. И. сключила с Й.Б. ЕАД (предходно наименование
Т.Б. ЕАД) договор за мобилни услуги от 20.10.202 г. с предпочетен номер
*********, като е закупила устройството T.F.P.T.H.TA ТА 8080 на
преференциална цена. Ответницата не изпълнила задълженията си по
договорите, в следствие на което те били прекратени едностранно от Й.Б.
ЕАД на 14.05.2021 година, на основание чл.11, ал.1 от общите условия на
договор за лизинг по отношение сключените договори за лизинг и на
основание т. 196 от общите условия за договорите за мобилни услуги по
отношение сключените от ответницата договори за мобилни услуги. Предвид
това, към 20.05.2021 година ответницата имала задължения за преходни
периоди в размер на 143.57 лева. Задълженията за предходен период в общ
размер на 143.57 лева били обединени във фактура № **********/10.3.2021
година, (приложение към заявлението). Като последица от посоченото
неизпълнение били начислени договорени неустойки в общ размер на 317.16
лева, формирана както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение от 15.10.2020 година към договор за мобилни
услуги от 17.08.2020 година с предпочетен номер ********** сума в размер
на 102.14 лева, представляваща три стандартни месечни такси и 170.70 лева
за устройството Н. 32GB D.B., представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план; за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от
20.10.2020 година с предпочетен номер ********* сума в размер на 12.48
лева, представляваща три стандартни месечни такси и 31.84 лева за
2
устройството T.F.P.T.H.TA8080, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план. Процесните клаузи за неустойките предвиждали, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка
СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които било
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без
абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето подробно описани в
исковата молба.
Ответницата Ю. А. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С.,
община С., област П., ул. „Г. Д.“ № *****, чрез назначения от съда особен
представител оспорва исковете като частично неоснователни. Прави
възражение, че едностранно издадените от ответника фактури не установяват
задължение. Исковете не са оспорват по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове по
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с които се претендират вземания за мобилни
услуги (абонаментни такси), неустойки и лизингови вноски по сключени
между страните договори за мобилни услуги и лизинг на мобилни апарати.
По делото е прието като доказателство ЧГрД № 714/2023 г. по описа
на КрлРС, по което ищецът е представил писмени доказателства. Установява
се, че страните по делото са сключили договор за мобилни услуги на
17.08.2020 г. за предпочетен номер ********** с месечен абонамент от 12.99
лева за срока на договора -24 месеца, влязъл в сила считано от 17.08.2020 г. и
допълнително споразумение от 15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран номер ********** при първоначален месечен абонамент
30.99 лева за срока на договора, с който ответницата е получила и устройство
Н. 32GB D.B., при цена в брой или обща лизингова цена с абонаментен план –
49.99 лева, при стандартна цена на устройството – 319-90 лева и отстъпка от
цената – 269.91 лева. Установява се, че страните са сключили договор за
фиксирани услуги от 20.10.2020 г. за предпочетен номер ********* при
стандартен месечен абонамент 4.99 лева на месец със срок на договора 24
месеца и влизащ в сила на 20.10.2020 г., при което без заплащане е получено
устройството T.F.P.T.H.TA 8080 при стандартна цена на устройството без
абонамент – 49.99 лева, като е направена отстъпка в същия размер. По делото
е представена застрахователна полица № 10162097 за застраховка на
устройство Н. 32GB D.B.. Представени са фактури за начислените такси и
потребление. За вземанията си ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК и
по образуваното ЧГрД № 714/2023 г. е издадена заповед № 381 от 20.04.2023
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника,
за претендираните в настоящия процес суми. Заповедта е била връчена на
3
длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Ответницата не ангажира доказателства за плащане на
претендираните суми.
Съдът намира претенцията на ищеца в частта, касаеща неплатените
абонаментни такси за предоставени мобилни услуги и в частта, касаеща
неплатените задължения за застраховка на мобилно устройство и
потребление, за основателна и я уважава.
Ищецът, при условията на пълно и главно доказване установява
размера на задълженията за неплатените посочени посредством
представените в заповедното производство фактури. Размерът на претенцията
не е оспорен от ответната страна и доколкото се касае до дължимост на
вземане, произтичащо от абонамента такса, която се дължи независимо от
потреблението, и застрахователна вноска, и при липса на доказателства за
плащане, който факт не се твърди, а и доказването му е в тежест на ответника,
то исковете за заплащане на сумата от 63.57 лева, дължими за период
20.01.2021-19.02.2021 година, по допълнително споразумение от 15.10.2020
година към договор за мобилни услуги от 17.08.2020 година с предпочетен
номер ********** и по договор за мобилни услуги от 20.10.2020 година с
предпочетен номер *********; сумата от 80 лева, дължими за период
20.02.2021 – 19.03.2021 година, по допълнително споразумение от 15.10.2020
година към договор за мобилни услуги от 17.08.2020 година с предпочетен
номер ********** и по договор за мобилни услуги от 20.10.2020 година с
предпочетен номер *********, се явяват основателни и доказани в пълният
им предявен размер.
Съдът намира за основателни и доказани претенциите на ищеца за
заплащане на сумите, представляващи неустойка в размер на разликата между
цената на закупените устройства без абонаментен план и преференциалната
цена по сключените договори, поради което исковете за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 170.70 лева за
устройството Н. 32GB D.B. и сумата 31.84 лева за устройството T.F.P.T.H.TA
8080, са основателни и съдът ги уважава. Вземането на ищеца възниква по
силата на сключения договор, доколкото по несъмнен начин е установено
изпълнение на насрещното му задължение, да предаде вещта, установено от
съдържанието на самия договор. С изпълнението на това задължение се
изчерпват задълженията му по този договор. За ответницата е останало
задължението да спази срока за договора, за да ползва преференциалната цена
на устройствата.
Съдът намира, че искът за неустойка, равняващи се на три месечни
абонаментни такси по двата договора следва да бъде отхвърлен, доколкото се
основава на неравноправни клаузи. Ответницата, като страна по процесния
договор има качеството на потребител по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП,
поради което съдът е задължен да следи както за съответствие на искането със
закона и добрите нрави, така и на основание чл. 7 ал.3 от ГПК относно
наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, които се
признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от
кредитора договор резултат, а в конкретния случай съдът е сезиран с
надлежно въведено възражение за нищожност на клаузите, т.е. дължи
произнасяне по него. Съгласно чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
4
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин. Нищожността и неравноправността на
процесните неустоечни клаузи произтича от начина на уговаряне на
неустойката в договорите - в размер на до три стандартни месечни
абонамента за всяка една СИМ карта/номер. Така уговорената неустойка
съдът намира за необосновано висока, доколкото мобилният оператор
едностранно определя месечните абонаменти такси, които не подлежат на
индивидуално договаряне. Така потребителят трябва да заплати като
неустойка трикратната абонаментна месечна такса без да получава насрещна
престация, т.е. без да ползва услугите на оператора. Операторът, от своя
страна, би получил очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи
насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му
прекратяване. Съдът намира така уговорената неустойка за установена в
противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността,
тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции на неустоечните клаузи. Вредата от неизпълнение на
задължението на длъжника не е съизмерима със стойността, която кредиторът
би получил при удовлетворяване на интереса му от заплащане на разликата
между догорената и определената от него стандартна абонаментна такса - до
края на срока на договора, като максималният размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
доколкото тази стойност не би била дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар
договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на част от
месечните абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора
услуги. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на
мобилни услуги.
Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение,
по силата на който доставчикът се задължава да предостави определени
услуги, а потребителят да заплаща договорената между страните цена. При
неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати
договора, т.е. да го развали поради неизпълнение, като развалянето действа
занапред, доколкото двете насрещни престации се основават една на друга.
Потребителят дължи цена за предоставените услуги до момента на разваляне
на договора, а доставчикът занапред се освобождава от задължението на
предоставя услугата. Действително, търговецът има право на неустойка за
вредите от развалянето на договора по вина на контрахентна си, но следва да
се държи сметка за обратната възможност, която в случая не е налице, а
именно – потребителят по договор за мобилни услуги не може едностранно
да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. Съгласно
чл. 143 ал. 2 т. 6 от ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на
търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя,
както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато
сам прекрати договора. Поради изложеното следва да се приеме, че
неустоечните клаузи като неравноправни не пораждат задължение за
потребителя, поради което искът в тази част, за сумата от 102.14 лева,
представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси по
5
допълнително споразумение от 15.10.2020 година към договор за мобилни
услуги от 17.08.2020 година с предпочетен номер ********** и сумата от
12.48 лева, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни
такси по договор за мобилни услуги от 20.10.2020 година с предпочетен
номер *********, следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска. В исковото производство
ищецът е реализирал разноски в размер на 25 лева за заплатена държавна
такса и 480 лева за адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част
от иска му се следват разноски в размер на 379.37 лева. Следва да се осъди
ответницата да заплати на ищеца и разноски за възнаграждение на особен
представител в пълен размер от 400 лева, или общо разноски в исковото
производство в размер на 779.37 лева.
Ответникът се представлява от особен представител, поради което
не е реализирал разноски и такива не му се следват.
Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ЧГрД № 714/2023 г.
съразмерно с уважената част от иска или в размер на 379.37 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124 от ГПК, че Ю. А.
И. с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., община С., област П., ул. „Г.
Д.“ № ***** дължи на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: град С., район „М.“, ж.к. „М.“ *, Б.П. С., с. * със законни
представители Д. К. К. и М.С.:
сумата от 63.57 лева (шестдесет и три лева и петдесет и седем
стотинки), дължима сума за период 20.01.2021-19.02.2021 година по
допълнително споразумение от 15.10.2020 година към договор за мобилни
услуги от 17.08.2020 година с предпочетен номер ********** и по договор за
мобилни услуги от 20.10.2020 година с предпочетен номер *********;
сумата от 80.00 (осемдесет) лева, дължими за период 20.02.2021 –
19.03.2021 година, по допълнително споразумение от 15.10.2020 година към
договор за мобилни услуги от 17.08.2020 година с предпочетен номер
********** и по договор за мобилни услуги от 20.10.2020 година с
предпочетен номер *********, се явяват основателни и доказани в пълният
им предявен размер.
сумата 170.70 лева (сто и седемдесет лева и седемдесет стотинки),
представляваща неустойка в размер на разликата между цената на закупеното
устройство без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор - за устройството Н. 32GB D.B.
сумата 31.84 лева ( тридесет и един лева осемдесет и чентири
стотинки), представляваща неустойка в размер на разликата между цената на
закупеното устройство без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор - за устройството T.F.P.T.H.TA 8080, както и законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявление за издаване на
6
заповед за изпълнение – 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които сума е издадена заповед № 381 от 20.04.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 714/2023 г.
по описа на Районен съд Карлово.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М. *“, Б.П., с. *, със законни
представители Д. К. К. и М.С. за признаване за установено, че Ю. А. И. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: град С., община С., област П., ул. „Г. Д.“ №
***** му дължи сумата от 102.14 лева (сто и два лева и четиринадесет
стотинки), представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни
такси по допълнително споразумение от 15.10.2020 година към договор за
мобилни услуги от 17.08.2020 година с предпочетен номер ********** и
сумата от 12.48 лева (дванадесет лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси по
договор за мобилни услуги от 20.10.2020 година с предпочетен номер
*********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Ю. А. И. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: град С., община С., област П., ул. „Г. Д.“ №
***** да заплати на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: град С., ж.к. „М. *“, Б.П., с. *, със законни представители Д. К. К.
и М.С.: сумата от 779.37 лева, представляваща разноски по настоящото
производство и сумата от 379.37 лева, представляваща разноски по ЧГрД №
714/2023 г. по описа на Районен съд Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Й.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7