№ 19523
гр. София, 10.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20241110111118
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [ фирма ] ЕАД, чрез юрисконсулт Ф. И.
/пълномощно на л. 10 от делото/, срещу С. М. Д..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника С. М. Д., чрез адвокат И. А. /пълномощно, приложено към ОИМ/.
В исковата молба е направено искане по реда на чл. 219 ГПК за привличане на [
фирма ] ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца. Последният обосновава
правния си интерес от искането с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши
дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това
задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Искането е основателно – направено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен
интерес от привличането на [ фирма ] ЕООД като трето лице – помагач на страната на
ищеца.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.06.2024 г., от
13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК, [ фирма ] ЕООД като трето лице-
помагач на ищеца [ фирма ] ЕАД.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата от 939,55 лева – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ,
бл., вх., ет., ап., абонатен № , сумата от 27,72 лева – главница, представляваща неплатена
цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г. ,
ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК – 29.08.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 144,21 лева –
мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. – 10.08.2023 г., и сумата
от 5,83 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 15.09.2020 г. – 10.08.2023
г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 48438/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът, в качеството на собственик на
1
процесния имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от
топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна
топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано
ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия и такса дялово
разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило
възражение от длъжника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че оспорва същите
единствено по основание, но не и по размер, с изключение на погасената според него по
давност част от тях. Оспорва да е собственик или носител на вещно право върху имота, респ.
оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Относно сумата за дялово
разпределение намира предявения иск за неоснователен, доколкото услугата се предоставяла
от трето лице – ФДР, а не от ищеца. Поддържа, че по делото ищецът не бил представил
доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на
услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Относно
претендираните суми за лихви ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил
изпадането в забава на ответника.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства: 1) по
исковете за главница: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него
по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; предоставяне
на услугата дялово разпределение през процесния период, вземането за чиято цена в
претендирания размер е възникнало в неговия патримониум; 2) по акцесорните искове:
съществуването и размера на главните вземания, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед становището на ответника, който по същество не оспорва размера на
дължимите суми, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, по делото са безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за посочените отчетни периоди е доставена
топлинна енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност, респ. че
таксата за извършена услуга дялово разпределение е в претендирания от ищеца размер за
посочения период.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
притежавано от ответника право на собственост върху процесния имот.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 48438/2023 г. по описа на
СРС, 29 с-в.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, третото лице-помагач на страната на
ищеца [ фирма ] ЕООД, да представи по делото, намиращите се у него документи, свързани с
отчитането и разпределянето на ползваната ТЕ в процесния имот за процесния период, в
срок до първото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания, направени
от ищеца с исковата молба, тъй като обстоятелствата, чието установяване се цели с тях, са
2
обявени за безспорни между страните, и ответника не твърди плащане на процесните суми.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, а на третото лице – и от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3