Р Е Ш Е Н И Е
№
...... 18.06.2020 г. град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД ,трети
наказателен състав, на единадесети юни
две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
Съдия: Добринка Кирева
секретар: Т.Т., прокурор:............... като разгледа докладваното от
съдията АНД № 212 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А.П.Ч.,роден на ***г.,гражданин на
ОКВСИ с ЛНЧ ********* срещу Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, Серия Г №0012141, издаден
от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 638, ал. 1,т.1, вр. чл. 461,
т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/на жалбоподателя е наложено
административно наказание – "Глоба"
в размер на 250 лева за извършено
нарушение по чл. 483, ал. 1,т.1 от КЗ.
В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се
развиват съображения в подкрепа
наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
му . Излагат твърдения също,че наложеното наказание било несправедливо,без да
се излагат конкретни съображения в тази насока. Жалбоподателя, моли съда да
постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Свиленград, жалбоподателят, редовно призован,не се явява.За него се явява
адв.Ш.,която подържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото
разноски,като представя списък на същите.
Издателят на електронния фиш - ОД на
МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото . Преди
съдебно заседание е постъпло становище по жалбата,в което се оспорва жалбата и
се претендират разноски по делото.Алтернативно се оспорва размера на
претендиранато адв.възнаграждение при уважаване на жалбата.
Страна Районна прокуратура
Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Свиленградският Районен Съд, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното от фактическа
страна:
На 16.12.2019г. в 10,34 часа в с.Пъстрогор на изхода за село Младиново,
било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1M движение на лек автомобил марка „Ровър Ленд Ровър"
с рег.№ Х 9042 КМ, да извършва нарушение на Кодекса за застраховането ,а именно няма сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност „на
автомобилистите към горепосочената дата.
От извършената Справка в централна
база КАТ, по регистрационен номер, се установило, че автомобилът с посочения по
– горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името
на А.П.Ч.,роден на ***г.,гражданин
на ОКВСИ с ЛНЧ ********* /като обаче доказателства по АНПр не са ангажирани в
тази насока,поради което не се приема от съда за безспорно установено,че именно
той е собственик на процесният автомобил/.
Въз основа на тези констатации е
издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил вписан
жалбоподателят .
В описателната част на електронния фиш
е вписано ,че е установено нарушение на Кодекса за застраховането,заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1M-656/14.
За дата и час на нарушението са
вписани показанията на техническото средство № 656/14 /клип 11005/ ,като в
приложението към преписката на горепосочения клип е посочено,че има превишаване
на скоростта с 41км.в час,а за място са посочени координатни точки.
Електронният фиш е връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис на дата 27.02.2020г. според отбелязването в
справката за нарушител/водач, като съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ е даден 14-дневен срок да
плати Глобата.
За работата и
използването на конкретното АТСС
TFR 1-M на
процесната дата - 16.12.2019г.,
когато е установено нарушението вменено за извършено от жалбоподателя/касателно
скоростта/,
е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година,
издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство
по делото.
От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 16.12.2019г, времето (08.30 часа до 12.20 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол,
където е използвана системата – с.Пъстрогор на изхода за село Младиново, за ограничението на
скоростта общо такова за
населено място-
50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване
- стационарен,
номера на служебния автомобил, където е поставено,
така и броя
на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ
е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз
основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за
конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 9042 КМ в процес на приближаване
към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 91 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 41 км/ч
(преди
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч)
и разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени места, като превишението е 38 км/ч. (след приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч).
Налична по АНПр е и снимка на разположението на
полицейският автомобил .
Аналогични
данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на
регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за
конкретното нарушение,
заснето в 10.34 часа, при съвпадение на
цифровата стойност на наказуемата скорост (41
км/ч),
наред с отразена и реално измерената, 91
км/ч./преди приспадане на допустимата грешка/
От представения Протокол № 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория
за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена
периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според
който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт
по метрология (БИМ), който е общодостъпен
в интернет-страницата
на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-M
е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за
одобряването му Удостоверение
(, приложено в кориците на делото) №10.02.4835.
След получаването на ЕФ жалбоподателят обжалва същият в предвидения за това срок.
В кориците на делото е приложена и
Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество ЕФ
за нарушения на ЗДвП и КЗ.
Видно от приетата като доказателство
по делото Заповед с рег №8121з-172 от
29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните
работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по
преписката/.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените
такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването
му.
По отношение на приложения снимков
материал от заснет на 16.12.2019г..
клип с техническо средство TFR1M съображения ще
бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да
бъде отразено законовото положение, че
снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
При
така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 8 ЗДвП във вр.с чл.647,ал.3 от КЗ, предвид представените доказателства за
датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/,
поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира
подадената жалба за основателна по
следните съображения:
Настоящият съдебен
състав намира ,че издадения електронен фиш не е съобразен
нормативните изисквания на чл.189,ал.4 от ЗДвП, поради което следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.Съгласно посочената разпоредба данните,които
следва да се съдържат в електронния фиш са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката и начините за доброволното заплащане.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното
изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И
тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит,
Съдът приема че
е налице, видно от съдържанието на ЕФ,
в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата
на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на
ЕФ.
Относно спазването на
срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и
в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира,
че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се
приеме обратното, релевантно в случая е
че към датата на връчване на ЕФ не
е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по КЗ извън изключенията с
предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен
тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е регистрирано във
водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на
интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът
приема, че е
в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало
последваща проверка, както се установява от приетите доказателства от АНП.
ЕФ
отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота
на настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма
задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се
прилага към АНП.
В настоящия случай
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на Кодекса на застраховането, установено с АТСС
(радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си
определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от АТСС.
В конкретния случай от съдържанието на ЕФ не става
ясно и не може да се разбере какво нарушение е
извършено от жалбоподателя, доколкото се сочи “ установено е нарушение на Кодекса
на застраховането”. Липсата на
словесно описание на нарушението ограничава правото на
защита на санкционираното лице, тъй като е лишено от възможността да
разбера какво нарушение се твърди ,че е извършило.
Действително цифром такова е
изписано,като такова по чл.483,ал.1 , т.1 от КЗ,но това по никакъв начин не
санира допуснатото нарушение,тъй като следва да има единство между описателната
и цифровата квалификация на допуснатото нарушение,което безспорно не е налице в
настоящият случай. Липсата й представлява основание за отмяна, тъй като
нарушава правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено.
Съгласно
санкционната разпоредба на чл. 638, ал.1, т.1, на лице по чл.
483, ал. 1, т. 1- всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага
глоба от 250 лв. – за физическо лице.
Съгласно ал.4 на същата разпоредба, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. . В случая
доколкото не се ангажираха доказателства от страна на АНО касателно
собствеността на процесният автомобил, не може да се приеме,че е налице именно
тази хипотеза.
Съдът намира, че е
налице несъответствие между нарушението , описано в ЕФ и фактическият състав на
нарушението, за което е предвидено санкциониране последством ЕФ, а именно
-установено управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. При установено
управление на такъв автомобил е предвидено санкциониране с ЕФ на собственика на
моторното превозно средство с предвидената Глоба в размер на 250.00лв.
В настоящия случай
жалбоподателят е санкционирано само за липса на валидно действащ договор, без
да е посочено установено посредством АТСС управление на автомобил
без задължителната застраховка.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е
основателна и обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен,
следва да се отмени.
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 150 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор
за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от
2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които
е заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 150
лв. И доколкото съдът е приел жалбата за основателна се дължат разноски,които
следва да се възложат в тежест на АНО.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото. В този ред на мисли е основателно
искането на АНО,
направено на основание чл. 78,
ал. 5 от
ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен
от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така направената
препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 1 при интерес до 1000 лв. -
100 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в едно
съдебно заседание, написване на Жалба и Писмени бележки, т.е. налице е несъответствие между
размера на
възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година,
постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа
за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 100
лв.
Водим
от изложеното, Съдът:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия Г №0012141, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на А.П.Ч.,роден на ***г.,гражданин
на ОКВСИ с ЛНЧ ********* на основание чл. 638, ал. 1,т.1, вр. чл.
461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/му е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 250 лева за извършено нарушение по чл.
483, ал. 1,т.1 от КЗ,
като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ А.П.Ч.,роден на ***г.,гражданин
на ОКВСИ с ЛНЧ ********* сумата в размер на 100,00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:......................