О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………………… 2021 година
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ СЪСТАВ в закрито заседание на седми октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
ДИМОВ
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №2002 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
С Определение №2256/10.09.2021 г. по адм. д. №2002/2021 г. по описа на
Административен съд-Варна, ХІІ-ти състав, съдът по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ул.“Самоковско шосе“
№ 7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов, е отменил действия за
обезпечаване на доказателства обективирани с Протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства №0048429/05.08.2021 г. на инспектори по приходите
в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение №183/19.08.2021
г. на Директора на ТД на НАП-Варна. Със същото определение ответникът е осъден
да заплати в полза на дружеството съдебно-деловодни разноски в размер на 550 лв., от които 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
С молба с. д. №13546/15.09.2021 г. от ТД на
НАП-Варна е направено искане за изменение на Определение №2256/10.09.2021 г. в частта за разноските по съображения, че определения размер за
адвокатско възнаграждение е прекомерно висок и не е съобразен с фактическата и
правна сложност на делото. Прави се искане разноските за адвокатско
възнаграждение да бъдат редуцирани до минималния размер от 300 лв. по чл.9,
ал.1 от Наредба № 1/2004г.
Препис от молбата е връчена на жалбоподателя „Изток инвест 3000“ ЕООД,
който в срока по чл.248 ал.2 от ГПК е депозирал писмено становище. В същото
навежда доводи за недопустимост,
респ. за неоснователност на искането. Конкретно сочи, че правото да се иска
намаляване на разноските поради прекомерност в случая е преклудирано, т.к.
ответникът не е направил възражение за прекомерност едновременно с изпращане на
жалбата до съда, към която са били приложени доказателства за сторените
разноски. В случай че съдът приеме искането за допустимо сочи, че същото е
неоснователно, тъй като разноските са претендирани в минималния размер
предвиден в приложимата по аналогия разпоредба на чл.7 ал.1 т.5 от Наредба № 1
за минималните адвокатски възнаграждения.
За да се произнесе
по молбата, съдът съобрази следното:
Възражението на „Изток инвест 3000“ ЕООД за недопустимост на искането, поради това, че не е направено в срока по
чл.248 ал.1 от ГПК е неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. В конкретният случай, тъй като производството по
реда на чл.41, ал.3 от ДОПК не се провежда в открито съдебно заседание - до
когато най-късно може да се направи възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, и
ответната страна не е изразявала становище по жалбата (с писмо вх.№ 12188/17.08.2021г. на основание чл.152, ал.2 и ал.3 от АПК
само е представена жалбата, ведно с административната преписка, като в
производството по чл.41, ал.3 от ДОПК съдът не е длъжен /основание чл.163, ал.2
от АПК/ да указва срок за отговор), настоящият съдебен състав приема, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да се направи
по реда на чл.248 от ГПК и е депозирано в срок, поради което се явява
допустимо.
Разгледано по
същество обаче се явява неоснователно, поради следното:
Искането е мотивирано с прекомерност на размера адвокатското
възнаграждение от 500 лв. Същото е присъдено на жалбоподателя с Определение №2256/10.09.2021 г., въз основа доказателства за договорено и изплатено в брой възнаграждение в посочения размер.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че в случая изплатеното и присъдено адвокатско
възнаграждение е определено в предвидения по Наредба № 1 минимален размер.
Неоснователно ТД на НАП-Варна твърди, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи по реда на чл.9, ал.1 от Наредбата - за
изготвяне на жалба без процесуално представителство. Възнагражденията за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела са
предвидени в чл.8 от Наредбата, като тези по делата без материален интерес, са
регламентирани в ал.2 на същата разпоредба. Тъй като производствата по чл.41,
ал.3 от ДОПК не са сред изрично посочените в чл.8, ал.2, точки 1-7, приложима е
разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата, според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.
Отделно, дори да се приеме че хипотезата на чл.41, ал.3 от ДОПК не се
обхваща от правилото по чл.8, ал.3 от Наредбата, по арг. от §1 от ДР на
Наредбата, приложима е разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5 от Наредбата, според
която за охранителни производства и производства за обезпечаване на
доказателства, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв.
По изложените съображения искането
за изменение на Определение №2256/10.09.2021 г. в частта за разноските следва да се отхвърли
като неоснователно.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ТД на НАП-Варна, за изменение на Определение №2256/10.09.2021 г. по адм.д. №2002/2021 г. на Адм.съд-Варна, в частта за разноските.
Определението съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.41, ал.3 от ДОПК окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: