Р Е Ш Е Н И Е
№ 260646 / 3.6.2021г.
гр. Перник, 03.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 382 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Ю.Т.И., с ЕГН: **********,*** АД, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: 2470.21 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011
г., 648.31 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до
18.09.2012 г. и 262.37 лева - разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането –
обективирани в изпълнителен лист от 08.11.2012 г., издаден по ч.гр.д. №
6426/2012 г. по описа на Пернишкия РС и претендирани по изп.д. № 1497/2020 г.
по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяване на сумите по давност. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че поради незаплатени от ищеца суми срещу него от страна на
ответното дружество било образувано ч.гр.д. № 6426/2012 г. по описа на
Пернишкия РС /заповедно производство/. В хода на същото била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от
08.11.2012 г. за процесните суми. За събиране на последните било образувано
изп.д. № 321/2013 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. Последното обаче било
прекратено по право на 23.06.2015 г.
На следващо
място твърди, че по молба от 23.09.2020 г. от дружеството като взискател и въз
основа на посочения изпълнителен лист било образувано второ изп.д. под №
1497/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
Излагат се
подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, доколкото между
датата на прекратяване на изп.д. № 321/2013 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева
– 23.06.2015 г. и датата на
образуване на изп.д. № 1497/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев – 23.09.2020 г. е изминал период от
повече от 3 години, каквато била приложимата в случая давност, съгласно чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат се и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
настоящия случай.
В тази
връзка се иска предявеният иск да бъде уважен. Иска се по делото да бъде
приложено изп.д. № 1497/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 10.05.2021 г., ищецът се явява лично и изразява
становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 1497/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев от ответното
дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са
предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният
съд е издал заповед № 4425 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.09.2012 г. по ч.гр.д. № 6426/2012 г. по описа на РС Перник. Доколкото
заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 08.11.2012
г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 23.09.2020 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилиян Бадев, като на последния е
възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като
наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
1497/2020 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 27.10.2020 г. – като няма данни същата да е връчена на
длъжника. Видно от последната обаче задължението на длъжника /ищец/ е в размер
на общо 5075.44 лева, от които: 1817.71 лева – неолихвяема сума, 2470.21 лева –
главница, 7.55 лева – лихви, 75 лева – разноски, 151.80 лева – разноски по
изпълнителното дело; 453.17 лева – такса към ЧСИ и 100 лева – други суми.
На следващо място от материалите по изпълнителното
дело се установява, че на 27.10.2020 г. са наложени запори върху банкови сметки
на длъжника, а на 17.12.2020 г. е наложен запор на МПС. Извън горепосочените
действия по изпълнителното дело не са извършвани никакви други действия като
няма и данни да са събрани суми от длъжника.
В материалите по изп.д. № 1497/2020 г. /печат на гърба
на изпълнителния лист/ се съдържат данни, че срещу длъжника ищец е имало
образувано и друго изпълнително дело при ЧСИ Василева – изп.д. № 321/2013 г.
Никоя от страните обаче не е поискала прилагането му по настоящото дело. Видно
от печати на гърба на процесния изпълнителен лист обаче по същото от длъжника е
събрана сума от общо 1085 лева, която е преведена от съдебния изпълнител на
взискателя. Отново съгласно отбелязване на гърба на листа последното
изпълнително действие по това дело е било с дата 23.06.2015 г.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 08.11.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 6426/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира за допустими исковите претенции за следните вземания: 2470.21
лева – главница, 7.55 лева – лихви /обезщетение за забава/ и 75 лева – разноски,
обективирани в ПДИ /съобщение/ по изп.д. № 1497/2020 г.
Посоченият
извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води
счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
В останалта
си част – за сумата от 640.76 лева –
разликата до пълния претендиран размер на задължението за лихви /обезщетение за
забава/ и за сумата от 187.37 лева –
разликата до пълния претендиран размер на задължението за разноски настоящият
състав намира исковите претенции за недопустими поради липса на правен интерес.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че от страна на длъжника по
предходното изпълнително дело са постъпвали плащания – в размер на 1085 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. В тази връзка съдът
приема, че постъпилото плащане е достатъчно да покрие посочените по-горе суми
/640.76 лева + 187.37 лева = 828.13 лева/ в
съответствие с ПДИ по изп.д. № 1497/2020 г., като остатъкът от сумата
вероятно е разпределен в полза на ЧСИ Василева.
В
тази връзка и производството относно претенцията за сумата от 640.76 лева – обезщетение за забава/ и за сумата
от 187.37 лева – разноски следва да бъде прекратено
като недопустимо поради липса на правен интере. Посоченият извод се обосновава
и с обстоятелството, че по делото не е предявен иск за неоснователно
обогатяване спрямо сумата от 1085 лева. В този смисъл е и трайната съдебна
практика – напр. Решение № 82 от 22.03.2018 г. по в.гр.д. № 77/2018 г. по описа
на Пернишкия ОС и Решение № 9/11.01.2019 г. по в.гр.д. № 626/2018 г. по описа
на Пернишкия ОС. Последните разглеждат аналогични хипотези на извършено от
длъжника плащане на процесни суми, за които суми след извършване на това
плащане се предявява установителен иск за погасяването им по давност.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед № 4425 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 28.09.2012 г.
по ч.гр.д. № 6426/2012 г. по описа на
Пернишкия РС. В тази насока следва да се отбележи, че заповедта за
изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в глава 37 от
ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с участието
на заявителя и длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази
връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност
да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен[1]
срок от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът
губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл
да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В
тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 28.09.2012 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения
относно датата на връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла
в сила на 07.11.2012 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 07.11.2012 г. за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 08.11.2012 г. като въз основа на посочените документи по молба на
ответното дружество на 23.09.2020 г.
при ЧСИ Стилян Бадев е образувано изп.д.
№ 1497/2020 г. Доколкото прилагане на изп.д. № 321/2013 г. по описа на
ЧСИ Анелия Василева не е поискано, то
съдът може да съобрази единствено датата 23.06.2015 г. – отбелязана на гърба на
изпълнителия лист като дата на последното изпълнително действие. В тази връзка
и изп.д. № 321/2013 г. по описа на ЧСИ
Анелия Василева следва да се приеме за
висящо до 23.06.2017 г. Прекратяването на същото по право на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК /т.нар. перемпция/ обаче няма отношение към давността,
доколкото е настъпило след приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В периода на висящност на изп.д. № 321/2013 г. до 26.06.2015 г. /с приемане на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ за процесните вземания не е текла давност, доколкото
същата е била спряна – съгласно Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл.
116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването
на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. В тази връзка от 26.06.2015 г. за процесните вземания е започнала да тече нова
давност.
В тази насока, доколкото между датата 26.06.2015 г. и датата
на образуване на изп.д. № 1497/2020 г при ЧСИ Стилян Бадев 23.09.2020 г. е изминал период от повече
от пет години, то предявените искове следва да се приемат за основателни. В
тази връзка не се налага да се обсъждат извършените по второто изпълнително
дело действия. Не се налага обсъждане и на въпроса относно приложимата спрямо
вземането давност.
По тези
съображения исковите претенции за следните вземания: 2470.21 лева – главница, 7.55
лева – лихви /обезщетение за забава/ и 75 лева – разноски, обективирани в ПДИ
/съобщение/ по изп.д. № 1497/2020 г., са основателни и следва да бъдат уважени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат и на двете страни.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 135.24 лева, 24 лева такса за копие от
изпълнително дело и 470 лева – адвокатско възнаграждение. Тези разноски са действително
извършени, видно от представените по делото документи. В тази връзка от сумата
от 629.24 лева на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 475.11 лева с оглед
уважената част от претенциите му.
Ответникът претендира
разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. От тази сума на
ответника с оглед частта от производството, която е прекратена следва да бъде
присъдена сумата от 24.50 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо
относно следните суми: за сумата от 640.76
лева – разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава
/лихви/ за периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г., възлизащо на общо 648.31
лева и за сумата от 187.37 лева –
разликата до пълния претендиран размер на задължението за разноски, възлизащо
на общо 262.37 лева, които суми са части от съответни вземания по изпълнителен
лист от 08.11.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 6426/2012 г. по описа на Пернишкия
РС, поради липса на правен интерес.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ю.Т.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: 2470.21 лева
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., 7.55
лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г. и
75 лева - разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането – обективирани в изпълнителен лист от 08.11.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 6426/2012 г. по описа на Пернишкия РС и претендирани по
изп.д. № 1497/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяване на
сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Ю.Т.И., с ЕГН: **********
сумата от общо 475.11 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство
с оглед размера на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Ю.Т.И., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на сумата от общо 24.50 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство с оглед размера на прекратената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.