Решение по дело №3495/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1255
Дата: 24 октомври 2022 г. (в сила от 24 октомври 2022 г.)
Съдия: Ася Събева
Дело: 20211000503495
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1255
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Нина Стойчева

Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503495 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.250 ГПК.
С решение от 26.04.2022г. постановено по гр.д.№ 3495/21г. по описа на САС, ГО, 14
състав, потвърдил решение № 264873 от 20.07.2021г. постановено по гр.д.№ 10873/2010г. по
описа на СГС, ГО, 13 състав, и решение от 27.09.2021г., с което е допусната поправка на
ЯФГ в диспозитива на решението по чл.247 ГПК /неразделна част от него/.
Присъдени са разноски, като Ш. Ю. Ч., ЕГН **********, гр.***, ул.***, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.** е осъдена да заплати в полза на „Дженерали застраховане“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков“ № 68 сумата от 300 лв./триста лева/
юрисконсултско възнаграждение за явяване пред въззивна инстанция.
Решението е връчено на 19.05.2022г.
С молба от 10.06.2022г. жалбоподателката изтъква факта, че следва да се допълни
постановеното съдебно решение, като върху главницата от 35 000 лв. се присъди и законна
лихва, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане. Затова моли съда да
допълни своето решение.
Ответникът по молбата оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.
САС намира молбата за неоснователна по следните съображения:
С решение № 264873 от 20.07.2021г. постановено по гр.д.№ 10873/2010г. по описа на
СГС, ГО, 13 състав, е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл.407 ТЗ /отм./ вр.чл.52
ЗЗД, предявен от Ш. Ю. Ч., срещу „Дженерали застраховане“ АД, за заплащане на сумата от
1
300 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод
възникнало на 01.10.2005г. ПТП, при което е настъпила смъртта на съпруга й Д. Ч., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ-29.09.2010г. до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
САС констатира в мотивите на решението, че деликвентът К. И. А. е признат за
виновен в това, че на 01.10.2005г. около 22 ч. в гр.София, на ул.Обиколна, пред бл.48, при
управление на МПС - л.а.Ситроен, модел Ксантия, с ДК№ *******, нарушил правилата за
движение чл.20, ал.2 ЗДвП и реализирал ПТП, при което по непредпазливост причинил
смъртта на пешеходеца Д. Д. Ч. -престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.ал.чл.342, ал.1, пр.3
НК. В наказателното производство са били предявени и уважени граждански искове,
предявени от наследниците на пострадалото лице, вкл. от Ш. Ю. Ч.-съпруга на Д. Ч., в
размер на 50 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Ч., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до изплащане на
вземането и респ. като са били отхвърлени за разликата до първоначално предявения размер
от по 80 000 лв., видно от приложената на л.43-50 влязла в сила на 26.05.2011г. присъда №
43/11.10.2010г., постановена по ВНОХД №410/2010г., на САС, НО, 4 състав. Издаден е
изпълнителен лист от 21.07.2011 г. от СГС, с който К. И. А. е осъден да заплати на Ш. Ю. Ч.
50 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
01.10.2005г. до изплащане на вземането, въз основа на който е образувано изп.дело
№20118620400003/11г. по описа на ЧСИ М.Г..
От удостоверение изх.№ 00115/20.04.2021г. на ЧСИ Г. /л.127/ се установява, че по изп.дело е
събрана сума в размер на 75 618,45лв., от които на Ш. Ч. са преведени 65 317,94лв., с които
са погасени вземанията за главница 50 000лв. и част от дължимата лихва /127стр./ Според
справката остават дължими 13 011 лв. разноски и лихви.
Пред въззивна инстанция ЧСИ Г. представя удостоверение с различно съдържание, от което
следва, че дългът е нараснал във времето по неясни причини. Затова САС не кредитира
приложеното на л.30 удостоверение от 18.04.2022г.
Съдът, разглеждащ прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя е обвързан и е
задължен да вземе предвид влязлото в сила решение по предявения в наказателното
производство граждански иск с правно осн.чл.45 ЗЗД срещу делинквента, който размер се
явява граница и за отговорността на застрахователя, т.е. касае се до императивно
материално правило, което по силата на т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага
служебно от въззивния съд./така решение № 220 от 15.01.2019г. ПО Т. Д. № 652/2018 Г., Т.
К., І Т. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/
Затова претенцията за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди се преценява за
основателна в размер на сумата 50 000 лв. Този размер следва да бъде съответно редуциран
предвид установеното съпричиняване на вредите от починалия, като намаляването на
дължимото от деликвента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице
виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането.
Като съобрази наличието на принос на самия пострадал при ПТП за настъпването му, който
2
се определя на 30% или 15 000 лв., съдът прецени, че остават дължими 35 000 лв., които са
вече изплатени от страна на деликвента /както и ЧСИ Г. да изчислява дължимите лихви и
разноски/. Затова САС е потвърдил решението, тъй като искът е погасен чрез плащане. След
като главницата се отхвърля като неоснователна, няма основание за присъждане на законни
лихви, което вземане е акцесорно и следва главното т.е. не са налице предпоставки за
допълване на решението. Освен това в исковата молба няма заявен петитум за присъждане
на законни лихви върху главницата, считано от датата на деликта. С молба от 30.12.2020г.е
направен опит за въвеждане на тази претенция по реда на чл.214 ГПК, което е преценено от
СГС като основателно единствено в частта, считано от датата на депозиране на ИМ/
Жалбоподателката, сега молител, се опитва да промени крайните изводи по същество
на съда, което е процесуално недопустимо по пътя на чл.250 ГПК. Същата следва да
депозира касационна жалба, което е направено на 26.07.2022г.
С оглед горното и на осн.чл.250 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 10.06.2022г. депозирана от Ш. Ю. Ч., ЕГН
**********, за допълване на решение от 26.04.2022г. постановено по гр.д.№ 3495/21г. по
описа на САС, ГО, 14 състав, чрез присъждане на законна лихва върху главницата от 35 000
лв., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3