Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 117
гр. Сливен, 11. 05. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и девети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 79 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
– чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално
подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба от Ц.Г.Д. с
ЕГН: **********,***, подадена срещу Заповед № ЗСП/Д-СН/9477 от 15.12.2020 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, с която на Ц.Г.Д. е
отказана месечна целева помощ по чл. 16б от Правилника за прилагане на Закона
за социално подпомагане /ППЗСП/.
Оспорващата твърди в жалбата си, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага
съображения, че: оспореният акт е постановен при липса на мотиви и при липса на
индивидуализация на адресатите; административният орган е пропуснал да извърши
социална анкета; актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата
от значение за случая; оспорващата отговаря на всички предпоставки за
получаване на месечна целева помощ по чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП; нито в ЗСП,
нито в ППЗСП, е въведено допълнително изискване оставането без работа, съгласно
чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП, да е станало след обявяването на извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка; оспореният акт е издаден в
противоречие с чл. 3 от ЗСП във връзка с чл. 4 от Закона за защита от
дискриминация /ЗЗДискр/, във връзка с чл. 14 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
/ЕКПЧОС/. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно призована, не се явява и не се представлява. В представено писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да
бъде уважена.
Административният орган – Директора
на Дирекция “Социално подпомагане” /ДСП/ – Сливен, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред административния орган е образувано
по Заявление-декларация от Ц.Г.Д. за отпускане на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка,
подадено до Директора на ДСП – Сливен –
Вх. № ЗСП/Д-СН/9477 от 03.12.2020 г. В подаденото по утвърден образец
Заявление-декларация оспорващата е декларирала, че: е н.; б.; регистрирана в Д.
„Б.по т.” – без право на обезщетение за б.; с е. д., р.през **** г., което за
периода от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г. не посещава у. поради въведените
ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка.
Въз основа на подаденото от оспорващата
заявление-декларация е извършена социална анкета от социален работник при ДСП –
Сливен, за която е изготвен Социален доклад от 14.12.2020 г. В
обстоятелствената част на социалния доклад е изложено, че: заявителката Д. е н.;
о. сама д. под **-годишна възраст; регистрирана е като б. л. на 06.01.2020 г.;
р. е .като л.а. до 31.12.2019 г.; общият доход на семейството от предходния
месец ноември 2020 г. е 450 лева и се формира от месечната помощ за деца, на
основание чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/; д. е у. в п. к.,
като за периода от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г. са преустановени учебните
занятия и д. е преминало към дистанционна форма на обучение от дома, поради
въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка. В
доклада е направена преценка, че: семейството не отговаря на условията за
отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, тъй като не
попада в кръга от лицата, посочени в чл. 16б, ал. 1, т. 1 – 4 от ППЗСП за
отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст;
заявителката Д. не е останала без работа след обявеното извънредно положение
или извънредната епидемична обстановка. Предложено е да бъде отказано
отпускането на социална помощ.
На 15.12.2020 г. от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”– Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №
ЗСП/Д-СН/9477 от 15.12.2020 г., с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл.
28, ал. 1 от ППЗСП, на Ц.Г.Д. е отказано отпускането на месечна целева помощ по
чл.
16б от ППЗСП. Оспореният административен акт е обоснован с обстоятелството,
че семейството не попада в кръга от лицата, посочени в чл. 16б, ал. 1, т. 1 – 4
от ППЗСП, и че заявителят Д. не е останала без работа след обявеното извънредно
положение или извънредна епидемична обстановка.
Заповедта е обжалвана по административен ред и с
Решение № 20-РД06-0003 от 14.01.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане /РДСП/ - Сливен, жалбата е отхвърлена.
Решението на Директора на РДСП – Сливен, е съобщено на
оспорващата на 19.01.2021 г. Жалбата срещу оспорената заповед е входирана в
деловодството на административния орган на 02.02.2021 г.
Между страните няма спор относно следните
обстоятелства: Д. о. с. д. си, което е под **-годишна възраст; била е л. а. до
31.12.2019 г.; регистрирана е като б. л. на 06.01.2020 г.; за месец ноември
2020 г. общият доход на семейството е 450 лева и се формира от месечната помощ
за деца, на основание чл. 8д от ЗСПД; д. е у., като за периода от 30.11.2020 г.
до 21.12.2020 г. е преминало към дистанционна форма на обучение от дома, поради
въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка. Не е
спорно и че с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020
г.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед на Директора на ДСП – Сливен, с която на оспорващата е отказана социална
помощ - месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка. Заповедта е обжалвана по административен ред
пред Директора на РДСП – Сливен. С решение на Директора на РДСП – Сливен, жалбата
е отхвърлена. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗСП във връзка с чл. 98,
ал. 2, изр. 2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалният
административен акт. Процесната жалба е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3
във връзка с ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Следователно, съдът е
сезиран с оспорване на първоначален индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което и на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133
от АПК, делото е родово и местно подсъдно на настоящия съд. Оспорването е
извършено в предвидения от закона срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП. С нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП Директорът на
Дирекция “Социално подпомагане” е овластен да издава заповед, с която да се
произнася по искане за отпускане на социална помощ. В разглеждания случай
оспореният акт е издаден от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Сливен,
в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
При издаване на оспорения акт е спазена установената
форма – заповедта е писмена и е мотивирана – в съответствие със специалната
разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗСП. Посочени са фактическите и правните
основания за издаването й, част от които се съдържат в изготвения социален
доклад. Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити, включително е посочен и адресатът на акта.
В административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената
заповед е издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение
за случая, въз основа на подадено от оспорващата заявление-декларация за
отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка и след извършена социална анкета и изготвен
социален доклад от социален работник, съдържащ мотивирано предложение за отказ
на помощта, с оглед на което е спазена процедурата, предвидена в чл. 13, ал. 2
от ЗСП във връзка с чл. 27 от ППЗСП.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
За да възникне правото на заявителя Д., като
р., о. сам д.си, на месечна целева помощ по чл.
16б, ал. 1 от ППЗСП, е необходимо да е изпълнена някоя от предвидените в
условията на алтернативност хипотези на чл.
16б, ал. 1, т. 1 – т.
3 от ППЗСП. По отношение на оспорващата хипотезите на чл. 16б, ал. 1, т. 1
и т. 3 са неприложими – Ц.Д. нито осъществява трудова дейност, при която да не
може да извършва дистанционна работа от вкъщи и да няма възможност да ползва
платен отпуск, нито е самоосигуряващо се лице.
Заявеното от Ц.Д. искане за отпускане на месечната целева помощ очевидно се
основава на хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП,
регламентираща правото на подпомагане на родителя, о. с. д., когато е останал
без работа, но няма право на обезщетение за безработица или размерът на
получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния
доход по ал. 4. Разпоредбата на чл. 16б
от ППЗСП урежда хипотези на лица, останали без работа, като не са налице
основания за различно третиране на тези, които получават доходи по трудов
договор /чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП/ или от обезщетения спрямо тези, които
са самоосигуряващи се /чл.
16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП/. За самоосигуряващите
се лица в нормативния текст изрично е вписано, че невъзможността за упражняване
на дейността следва да е поради въведената извънредна епидемична обстановка. За
лицата по трудов договор и по осигурителни отношения за безработица такава
връзка не е изписана изрично, но тя следва от тълкуването на нормативния текст.
Това е така, тъй като законодателят не въвежда различен режим на една и съща помощ
при лица, останали без работа, които са в трудовоправни
отношения или са в отношения на получаване на обезщетения за безработица, и
които са самоосигуряващи се. При тълкуването на
нормативния текст на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП следва да се
приеме, че оставането без работа, съответно без доходи поради оставането без
работа, следва да е по причина на обявеното извънредно положение или обявената
извънредна епидемична обстановка. В противен случай, ще е налице неравно,
дискриминационно нормативно третиране на лица, които имат равен трудовоправен статут - лица по трудов договор и лица, които
са самоосигуряващи се. За да не се допусне подобно
неравно третиране, следва да се приеме, че идеята на законодателя за равно
третиране намира израз и в равните нормативни изисквания – така както самоосигуряващите се лица следва да са преустановили работа
поради епидемичната обстановка, така и лицата по трудов договор и лицата,
получаващи обезщетение за безработица, следва да са останали без работа,
съответно без доходи, поради същата причина-епидемичната обстановка.
Следователно, за да възникне правото на помощта в хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, не е
достатъчно родителят да е безработен без право на обезщетение за безработица
/съответно размерът на получаваното обезщетение да е по-нисък от средномесечния доход по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП/, а е необходимо да
е останал без работа по причини, явяващи се резултат от въведените ограничения
във връзка с обявеното извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка на територията на Република България, свързана с разпространение на
COVID-19. Следва извод, че право на социална помощ по чл. 16б
от ППЗСП имат не всички безработни родители, чиито деца не посещават училище
поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка. Това е така, тъй като помощта е целева,
обслужваща определена цел– преодоляване на последиците от епидемията, поради
което оставането без доходи следва да е поради същата епидемия.
В случая от доказателствата по делото е
установено, че оспорващата Д. е о. без р.от 31.12.2019 г. – преди обявеното
извънредно положение на 13.03.2020 г. Следователно оставането без работа не е
по причини, явяващи се резултат от въведените ограничения във връзка с
обявеното извънредното положение или извънредната епидемична обстановка на
територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19. В
този смисъл Ц. Д. не попада в кръга на
лицата по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, имащи право
да получат целева социална помощ.
Не се споделя и тезата на оспорващата за издаване на
оспорения акт в противоречие с чл. 3 от ЗСП във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 14 от ЕКПЧОС, тъй като била
дискриминирана по признак „лично положение”. По правило, за разлика от други
защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол,
раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на
човека, защитеният признак „лично положение” няма еднозначно, изначално прието
и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на
значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво
и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за
дискриминация. В разглеждания случай, твърденията на оспорващата са неотносими към защитения признак „лично положение”.
Оставането без работа само по себе си не е постоянна, същностна характеристика
на личността, поради което разликите в датите на оставане без работа сами по
себе си не могат да обусловят защитимост по признак
„лично положение”.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна – на оспорващата Д. правилно и мотивирано е отказана месечна
целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, а подадената срещу заповедта жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ц.Г.Д. с ЕГН: **********,***, подадена срещу Заповед № ЗСП/Д-СН/9477 от
15.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”– Сливен, с която
на Ц.Г.Д. е отказана месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: