РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Велико Търново, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101244 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от
ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на *****година между ****, опериращо
с търговската марка "В**" и ответника АНДР. Л. В. е сключен Договор за кредит №****, по
реда на чл. 6 от ЗПФУР. Посочва, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите
на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на "В***", договорът
за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния превод. Твърди, че в
заявката си ответникът е заявил желание да му бъде отпусната сумата в размер 600 лева.
Посочва, че кредитът е отпуснат за период от 25 дни, с падежна дата - 04.05.2016г., както и
че сумата е отпусната от кредитодателя чрез паричен превод по „****” на ****Твърди, че с
настъпване на падежа по договора - 04.05.2016г., кредитополучателят не е погасил
дължимите суми и е изпаднал в забава. Ищецът излага твърдения, че на 23.11.2018 година
**** в качеството си на цедент, е сключило с ***** ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания ***** по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземанията по Договор №**** в общ размер 1531,10 лева, от които: главница -
600 лева; 130,55лв.-такса експресно разглеждане, 16,83лв.-договорна лихва, 783,72лв.-
неустойка за периода 05.05.2016г.-22.11.2018г. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, "*****" ЕООД изпраща уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством "****ЕАД, която е върната с
1
отметка "адресът е недостатъчен". Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество единствено сумата в размер 600 лева, представляваща
главница по Договор за кредит №***** ведно със законна лихва върху главницата, от датата
на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е сключен договор за кредит, то ищецът
претендира връщане на сумата 600лв. като получена от ответника без правно основание.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното
открито съдебно заседание на 24.02.2022г., ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
С молба от 23.02.2022г. пълномощникът на ищцовото дружество ***** е направил
искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника АНДР. Л. В., при
наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се
представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последния са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен
предявения иск, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 600 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № *****., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба/26.04.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на направените разноски. С оглед изхода на
спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 50лв. По отношение
претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение съдът следва при определяне на
размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия
момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100лв.,
който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба и съответства на
фактическата и правна сложност на производството. При това положение общият размер на
разноските на ищеца за възлизат на 150 лв., като с оглед уважаване на исковата претенция
на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата общо 150 лв. за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
2
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНДР. Л. В. с ЕГН **********, с адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на
"К**** Б****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище ******, сумата 600 лв./шестстотин лева/,
представляваща неплатена главница по договор за кредит ******г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба/26.04.2021г./ до окончателното изплащане,
както и сумата общо 150 лв./сто и петдесет лева/, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3